цитати за ролевите игри

Ролевите игри в цитати – част 2. Опитите за една нестандартна статия продължават

След като преди известно време ви запознах с първата част, редно е да продължим с обещаната порция от ролевите игри в цитати – част 2. Честно казано, аз самият като неин автор и отколе убеден фен и привърженик на настолното хоби няма как да не се съглася с повечето от тях. Всъщност съм съгласен с всички с една бележка под линия – ролевите игри са СОЦИАЛНО хоби и НЕ МОГАТ да се играят, ако нямате подходящи приятели за целта.

Ето защо смея да нарека мои приятели повечето от хората, цитирани по-долу. В същото време, няма как да не си спомня и една история от Щатите, която видях в нета. Още през 80те години, когато създателят на ролевите игри, американецът Гари Гайгъкс пуснал за продажба първата истинска кутия с Днд книги и зарове, той получил следното писмо от някакъв явно много ентусиазиран фен. То гласяло: „Скъпи Гари, в кутията наистина има всичко нужно за игра. Само обаче една забележка, ако може: следващия път, когато пускате нова кутия – пишете върху нея с големи букви – Приятелите за игра НЕ са включени в кутията!“ Така че, търсете приятели, приятели! 🙂

Ролевите игри в цитати – част 2

Ивайло Бонев, системен администратор и запален фен

„Аз лично харесвам и обичам да играя с нестандартни, необичайни персонажи, без значение раса и клас. Така играта става по интересна и пълна с неочаквани обрати. Всеки като чуе елф – значи е като Леголас – стрелец, или пък магьосник – значи като Гандалф, а като чуе джудже – трябва да е сигурно боец като Гимли, т.е. типизирането не ми допада особено. Героите са герои – точно защото всички трябва да бъдат различни и уникални!“

Иван „Ivan Fogger“ Димитров, писател на книги и ролеви игри и компютърен специалист

„Когато открих настолните ролеви игри, разбрах колко необятен и интересен може да бъде един фентъзи свят, населен от най-причудливи магически създания. Събирахме се в петък вечер у нас и играехме по цяла нощ, чак до сутринта – заредени само с кока-кола, чипс и малко вълшебна отвара, за всеки случай.”

Иван Атанасов, гейм дизайнер и автор на ролевата система „Аксиом16“

„Аз най-често играя расата разказвач, ама винаги си имам и свой герой, който обаче не бива да е лидерът в групата (защото знае неща, които другите не знаят) и затова е по-скоро притурка, отколкото движеща фигура в приключението. Колкото до расовите ми предпочитания, както сигурно много от вас се досещат, моята слабост са джуджетата. Разбира се, съм играл с повечето от останалите раси – веднъж с елф, веднъж с гигант и може би два или три пъти с човек – през останалото време обаче винаги играя джудже!“

пример за ролеви игри

Иван Здравков – Айкидока, запален геймър и програмист

„Казвам се Иван, на 24 години. Фен съм на ролевите игри вече повече от 10 години. За това време съм играл с най-различни хора, по най-различни системи и в най-различни светове – било то фентъзи, футуристични, исторически или пост-апокалиптични. Това, което свързва всичко от изброеното, е безграничното въображение на участниците, което може да превърне една ролева сесия в приключение, по-истинско от който и да е филм или книга.”

Иво Димиев, запален фен

„Ролевите игри са едно много интересно и зарибяващо хоби, с което може да си намериш нови приятели и да прекараш с тях много забавни часове. Тези игри са изпълнени с магия, тайнственост, битки и за тях е нужно само въображението ти. Не, не ти трябва интернет, електричество, или дори компютър. Трябват ти само добра ролева система и готини съотборници, с които да работите заедно. В екип, както се казва. Пробвайте ги!“

Игор Зинченко, запален геймър и фен

„Откакто баща ми показа Duke Nukem 3D на компютъра, от 6-годишен съм заклет геймър и съм изиграл безброй видео игри. Но само при ролевите игри съм изпитвал онова  чувството на истинска свобода и креативност, на силна връзка между живите играчи. Хората имат погрешната представа, че ние, геймърите, сме доста несоциални личности, но може би точно ролевите игри ни свързват толкова много. Освен че развиват креативност и въображение, ни дават и свобода за изява. Благодарение на ролевите игри съм създал приятелства, по-здрави и от стомана, които иначе никога нямаше да срещна!”

  • Разказвач: „Барде, какво правиш?”
  • Играч „Бард”: „Опитвам се да впечатля елфката и смятам да й посвиря на китарата си!”
  • Разказвач: „Чудесно! Метни зара, за да видим колко си умел в музиката! Колко улучи?”
  • Играч „Бард”: „Мятам и… хвърлих…ууух, хвърлих 1!”
  • Разказвач: „Въххх… Късаш струна!!!“
  • Играч „Бард”: Ъъъ… ами елфката?
  • Разказвач: Ами.. тя избяга и тръгна с Варварина!”

Из „D&D сесия на живо”

“Групата приключенци сломи последната капка на съпротива у огнедишащия звяр. Той се извърна към тях, докато падаше, в опит да ги премаже под тежестта си, но резултатът беше просто бавното сгромолясване на туловището му в лепкавата от кръвта прах…

– Окей, драконът е out, let’s have some pizza!

– Иво, млъквай и се потапяй в приключението, че тъкмо взе да става интересно…”

Още една „D&D сесия на живо“

„Ти „печелиш” в ролевата игра, бидейки участник във вълнуваща история, в която смели приключенци се изправят срещу смъртоносни премеждия. Но тази игра няма реален завършек. Когато приключиш една история или мисия, можеш да започнеш веднага друга. Много хора, които играят на тази игра, не прекъсват своите сесии с месеци и години, срещайки се със своите приятели всяка седмица, за да продължат историята от там, откъдето са прекъснали предния път.“

Из „Наръчник на Играча” за „Dungeons & Dragons/ Подземия & Дракони“

„В играта „Подземия & Дракони“ няма печеливши и губещи – най-малкото не и по начина, по който тези термини обичайно се определят. Всички заедно, DM и играчите, създават вълнуваща история за смели приключенци, които се изправят срещу смъртоносни опасности. Понякога някой приключенец го застига зловещ край, разкъсан от яростно чудовище, или бива убит от нечестив злодей. Но дори тогава другите герои могат да издирят могъща магия, която да съживи техния загинал другар, или играчът може да поиска да си създаде нов персонаж, за да преживее с него стария. Отборът може да претърпи поражение и да завърши приключението си неуспешно, но ако всички играчи са си прекарали добре и са изживели запомняща се история, те всички заедно са спечелили.”

наръчник за ролевата игра Dungeons and Dragons

Из Основните правила на „Dungeons & Dragons/ Подземия & Дракони 5-то издание“

Уилям Котсуинкъл, из романа по филма “Извънземното”

“В средата на стаята имаше маса, а край нея бяха насядали петима земляни, погълнати от някакъв странен ритуал. Съществата крещяха и местеха някакви малки идоли в кръг по масата. Размахваха и някакви особени картончета, несъмнено с тайни знаци по тях, защото всеки се стремеше да крие рисунката от другите. После разтърсваха и хвърляха някакво всесилно кубче и, кой знае защо, наблюдаваха втренчено как ще се приземи. Сетне пак се развикваха, поглеждаха картончетата си и местеха идолите, като не преставаха да бърборят на своя странен език…”

Илия Пенев, програмист и запален фен

„Ролевата игра – това е едно фантастично приключение, което често прекрачва границите на реалността! Най-силното оръжие, с което разполагаш в нея, е собственото ти въображение!“

Йордан Георгиев, работи в студио за компютърни игри

„Ролевите игри имат невероятен социален елемент. Използвайки простички средства, въображение и креативност, група приятели могат да запълнят часове с приятни преживявания.“

Уилям Коцуинкъл

Кийт Бейкър, гейм дизайнер (относно идването му в България)

„Тези пионери геймъри са били изобретателни и интелигентни, те измислят много начини да се преборят с недостига на зарове. Хората са си сгъвали зарове от хартия, изрязвайки готови шаблони с ножица. Измисляли са начини да подражават на липсващите зарове, като са използвали тези, които са имали. Поне един чифт зарове е бил направен от зъбен емайл!“

Кийт Бейкър по време на престоя си в България

Кирил Иванов, ученик и запален фен

„Ролевите игри са нещо… магично! Чрез тях можеш да си какъвто пожелаеш, без да се оковаваш в определени рамки, норми или правила. Чрез тях можеш да пребродиш всякакви въображаеми светове, да научаваш нови неща и да развиваш въображението си. На кой са му притрябвали до болка втръсналите компютърни игри? Лист, молив и зарче в ръка… Само това ти е нужно, за да се потопиш истински в настолната магия…”

Любомир „Колин Уолъмбъри“ Николов – Нарви, писател и фантаст

„Когато за първи път видях ролева игра, бях смаян! Защото в нея ПРАВИЛАТА СА ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ, а самата игра изглежда три или четири пъти по-малка от тях. Всъщност основното за ролевата игра е именно книгата с правилата. Те трябва да бъдат изучени изключително добре от онзи, който ще поеме ролята на Водещ. Разбира се, не е необходимо да ги учи наизуст. За негово улеснение се предлагат съкратени варианти на най-основните принципи, а при по-сложни ситуации играчът винаги може да потърси помощ в голямото ръководство.“

цитати за ролевите игри от Любомир Николов

Милен Живин, работи в сервиз за компютри

„За човешката фантазия наистина няма никакви граници. В ролевите игри можеш да бъдеш, когото и каквото пожелаеш. Там ти се превръщаш в смел герой, който сам избира пътя на мисията си. В света на тези игри можеш да се превъплатиш в приказен персонаж, да се почувстваш за малко различен, да откриеш една друга реалност и като цяло да изживееш неповторими приключения.”

С това завършваме нашите ролеви игри в цитати – част 2. Очаквайте скоро следващата и последна порция цитати на любимия ви сайт, който четете в момента. Всякакви ваши цитати и коментари ни пускайте долу в самите коментари, а също така там ни пращайте и всякакви ваши щури идеи за нови статии…! И не забравяйте – „приятелите за игра“ НЕ са включени в кутията със зарове! Намерете ги в нашата Гейминг зона.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Дамян „Yann Gamgee” Христов