Начало / Гейминг / Академика Homo Ludens / Doom – Бащата на FPS жанра
Doomguy in Doom

Doom – Бащата на FPS жанра

В края на далечната 1993-та година пристига DOOM.

Wolfenstein 3D вече е направил бесен фурор, a някои от вас продължават да не са родени.

Всички са жадни за още 3D, за още от същото! Реалистичен, за онова време, кървав екшън от първо лице. Само една компания обаче може да предложи нещо такова. Само там работят познатите вече Джон Кармак, Джон Ромеро, Том Хол и Ейдриан Кармак.

Следващите 2 години са изпълнени с вълнение в офиса на idSoftware. Кипи усилен труд по нова, по-кървава, по-реална игра. Чековете от Apogee са значително по-големи от очакваното.

Междувременно

Гейминг светът също не спи. През двете години между ’91-’93 се случват множество и МНОГО важни неща. Такива, заради които 90-те са „Златният Век“ на гейминга. Полагат се основите на графиката в игрите (полигони? к’во?) такава, каквато я познаваме днес – графичните енджини, повечето механики, които използваме и до днес в игрите, по-голямата част от концепциите, дори хардуерът. Бял свят виждат основоположниците на много модерни франчайзи и жанрове. „Какво по дяволите е RTS ?!“ – би попитал някой през ’91-ва.

От SEGA пускат игра, която става тяхна емблема и до момента – Sonic, след година излиза Sonic 2 (добавен е лисикът – Miles). Невероятният сървайвъл пъзел – Lemmings, където трябва да спасяваме смърфоподобни идиоти, тръгнали към самоубийство. Neverwinter Nights (без коментар!), Street Fighter II – считана за една от най-добрите игри, създавани някога, която съвсем случайно въвежда системата за комбо удари, позната в момента (това се случва, чрез бъг при програмирането), съответно стартира БУМ-а на биткаджийски игри!!!, Mortal Kombat 1 с дигитализираните си спрайтове и „palette swap“, ползвани за създаване на нови герои, и разбира се фразата – „FINISH HIM!“ със последващите я т. нар. фатали.

Продължаваме – Virtua Fighter, първият изцяло 3D versus-тупаник, с полигонални бойци, Super Mario World (с онова влечуго Yoshi), Monkey Island 2 – от серията, обявена за най-добър adventure, излизал изобщо. Вездесъщия Civilization! Dune II – първата RTS в познатия ни днес вид, Super Mario Kart – играта, която може да съсипе дългогодишни приятелства и да разтрогне бракове с деца. Alone in the Dark на Infogrames (не Infogames!) – първият 3D полигонален survival-horror, естествено повлиян от небезизвестните H.P.Lovecraft и H.R.Giger (няма нужда да казвам кои са, нали ?)! Star Control 2 – може би най-зарибяващата игра за 2-ма играчи на една клавиатура!

Излизат и малко FPS заглавия: Seal Team, Terminator: Rampage, Bram Stoker’s Dracula, ShadowCaster, Isle of the Dead и други, за които никой не дава 5 пари, ама наистина никой. На 3-ти декември е пусната Blake Stone: Aliens of Gold (яка игрица – разправя се за нещо като агент 007 през 2140-та в космоса) с engine-а на Wolfenstein 3D. Седмица след това обаче, за разлика от останалите споменати игри, всички FPS-и до този момент потъват в дълбока забрава.

Doom

На 10 декември 1993 година излиза DOOM и хвърля сянката си над цялата планета! Оценка: 666/10 😛

Светът на игрите потъва в 3D пространството и deathmach-овете. Всъщност това е играта, започнала мултиплейър манията!!! Можеш да се къртиш в истински 3D свят. Това бележи края на социалния живот на много хора… (не и при мен, щото цъках мощно още отпреди това хахаха).

История

Ето я накратко, в стил 4chan.org:

> войник се издървя на висшестоящ (понеже войникът няма име, е кръстен от публиката – „Doomguy“ или ДуумПич)
> неподчинение на заповед за огън по невинни
> кашикът е пратен на Марс за наказание, щот’ там е тъпо и гадно
> на спътниците на Марс правят нек’ви опити
> опитите се скапват (за кой път вече?), виновна е Обединената Авиокосмическа Корпорация (UAC), абе -правителството!
> изчезва спътника на Марс – Деймос (Δείμος, Tерор/Ужас – следите ли ми мисълта?)
> на Фобос (Φόβος, Страх) – по-големият спътник, се отваря портал към измерение с демони
> Doom-пичът разбира, че демоните искат да нахлуят на земята, забива крак на Фобос и започва жътвата
> някак си се телепортира на Деймос, който пък се оказва телепортиран над самия Ад
> сцепва безброй демонски задници и е обявен от тях за „прекалено кофти за Ада“
> поради безобразното му държание там, демоните му отварят портал към Земята
> нашият се връща – всичко гори, а главата на домашното му зайче е набита на кол (нещо като да ти прегазят кучето, но по-лошо)

Традиционно за id Software историята не е особено важна, макар че е култова в своята клишираност. Нещо като емблема на Sci-Fi (и не само) екшъните от късните ’80 и ’90 години. Ужас, в който главният герой е не-по-малко ужасен от гаднярите. В своя брониран скафандър, нашият буквално размазва всичко по пътя си с обикновена пушка – недай си Боже да се добере до Ш***ното Голямо Пушкало (Big Fucking Gun – т.нар. BFG9000), тогава вече транспространствените демонични изчадия имат много малък шанс.

Gameplay

Няколко ключови елемента правят Doom игра, която завладява света!

1. Битките са предадени на екрана по начин невиждан до момента. Гадовете са доста видове с различни атакуващи тактики, което от своя страна изисква от играча бърза мисъл, заучаване на различните атаки и правилния отговор. Примесено с огромното разнообразие от изроди, бързото движение на Doomguy-a и анимацията на оръжията – ритането на адски задници се превръща в удоволствие!

2. Нивата не са линейни. Трябва да се обикаля доста, да се намери ключа, да си проправиш път към вратата, по пътя да намериш тайниците. Всичко това е лесно в началото, но нивата стават все по-объркани с повече етажи, шахти, асансьори, заедно с точка 1 – получавате игра, която ви държи в напрежение през цялото време и ви кара да мислите стреляйки. Играта тества способността ви да се ориентирате, помните, нагаждате и в същото време опъва рефлексите до крайност!

3. Оръжията са доста повече и всяко използва свои муниции, които не са никак безкрайни. Ето и списъка: т.нар. „тукат“ – първото оръжие на всеки, тръгнал да спасява света! „Моторна Резачка„!!! Най-добрия начин да се отървеш от адско изчадие – разчленяване! Разбира се – „Пищов„, вярната „Помпа„, тайната на добрата анимация се крие в зареждането, а от idSoftware са се справили перфектно, „Гатлинг“ или лентовата картечница, „Ракетомет“ – оръжието подпис, „Плазмено Оръдие“ и дулото пред което всеки демон би се предал – BFG9000, което изстрелва плазмени топки с размер на малка стая. Всъщност BFG означава „Bio Force Gun“, но заигравките със съкращението са над 10 😉

4. Невероятния левел дизайн играе важна част от самото усещане за играта, но той е възможен именно заради напредналия техногично engine на играта, който вече далеч не е обикновен ray-casting тип. Повече за това – няколко реда по-надолу.

Технологии

За разлика от Wolfenstein, тук можеш да гледаш нагоре и надолу, стаите са с различна височина и с различна осветеност, а подът и таванът НЕ СА ЕДНОЦВЕТНИ!!! Всичко това е благодарение на idTech 1 (т. нар. Doom engine). Още не сме в истински 3D свят, но това е достатъчно близо за ’93-та. Ray-Casting не предлага технологията за нещо по-добро, за това Кармак прибягва до нова техника – Binary Space Partitioning. На кратко 2D „сектори“ се подреждат в бинарно дърво (кой е спал в „Структури от Данни“?). Обхождайки дървото, engine-а сканира, дали даден сегмент се вижда или не – и го рисува на екрана. Това позволява нивото да се пре-рендира, което прави Doom доста лек, за тогавашния хардуер. Освен това „парчетата“ могат да бъдат поставени под ъгъл, на различни височини и тн. НО има и своите ограничения – вратите се отварят САМО нагоре. Враговете седящи някъде на висока тераса уцелваме без да поглеждаме нагоре т.е. се целим само по хоризонталата. Всичко това е невъзможно за конзолите по това време.

Първоначално е разработен на компютри NeXT. Интересен факт: съ-създателя на NeXT е един пич – Стив Джобс, който по-късно се връща в борда на Apple, а софтуера на NeXT компютрите става основа за MacOS и производните. idTech1 e портнат и за DOS, а по-нататък и за няколко конзоли и други операционни системи. Скокът от Wolfenstein 3D е просто гигански. В wikipedia може да намерите подробно описание как работи idTech1, обещавам, че е интересно и доста обширно обяснено, дори ако не сте на ти с компютърната графика и математиката.

За пръв път летят гранати, топки плазма ! Невероятно, нечувано, почти сюрреалистично !

Добре де, чувано е в Maze War и Spasim. И двете – прекалено грозни, за да направят нещо на гейм сцената. А освен това не са били и шутъри. А и да не се лъжем, през 70-те и 80-те, всичко е било направено от зелени черти – грозничко и гадно за игра. А може би причината да не знаем за тях е, че първата е работила само в мрежата и на платформите на НАСА, а втората – само на тези в университета на Илиноис. Повече инфо за тези праотци можете да намерите в предшестващата статия тук. А игрите след това, включително и Wolfenstein със споменатите му вече клонинги, са имали доста примитивен мултиплейър с огромни ограничения в механиката, така че е било трудно да strafejump-нем летяща към нас граната.

Ако Wolfenstein 3D е Дядото, то Doom е Бащата и то не само на FPS жанра, а и на deathmatch-a. Това е първият мултиплейър FPS shooter, който е достигнал свободно до домашния компютър! Поставя се началото на модовете. Всеки, който разбира малко от програмиране, е свободен да добави свой WAD файл (Where’s All the Data?!). В момента има и доста софтуери специално за тази цел, например Doom Builder.

С това автоматично се популяризират и 3D гейм енджините, от които произхождат т.нар. Doom клонинги, в началото започнати като обикновени WADs, които преизползват главната функционалност, която накратко наричаме „engine“. Естествено, повечето в екипа на idSoftware са против тази преизползваемост на техен продукт. Защитниците са ясни – Ромеро и Кармак.

Doom II: Hell on Earth

…се появява само година по-късно. ’94 за PC и ’95 за Macintosh. Нищо ново в технологично отношение. Разликата в по-мощния наличен хардуер играта компенсира с по-големи и по-сложни нива. В мултиплейър отношение Doom II поддържа доста повече модели модеми (който не знае какво е това – не ви и трябва, да си плюем в пазвите и да забравим), добавена е и възможност за игра в LAN (без майтап)! Поради това Doom II се оказва най-добре продаваната игра между ’93-’99!

История

…този път е разделена на 30 нива с 4 зони. UAC Underground, UAC’s Starport (Hellish Outpost), City, and Hell:

> пак сме същия „пич“, всичко е мазало
> Марс е спасен, но Земята е прецакана, милиарди хора са загинали
> оцелелите опитват да построят кораби, с които да избягат в космоса
> лоша работа – единственият космодрум е превзет от демоните
> пристига кавалерията – т.е. нашият, защото е пич
> всички се спасяват – ние оставаме на земята
> седим и чакаме горчивата участ, но получаваме предаване от корабите в орбита
> открит е източника на демоничните орди на земята – родния град на нашия (случайност?)
> отиваме там, но няма как да спрем инвазията от тази страна (не сме си го и помисляли)
> отиваме пак в Ада, ама по-друг
> намираме някакъв си Бафомет – Въплъщение на Греха, и му пръскаме мозъка (който си е съвсем отвън)
> това причинява верижна реакция, порталът е затворен, нашият се прибира на земята и става гипскартонаджия

Master Levels for Doom II – официално разширение, съдържащо 20 официални WAD-а на подизпълнители и 1830 фенски. (191 Doom/The Ultimate Doom , 1,629 Doom II и 10 Heretic)
No Rest for the Living – разширение от Nerve Software е пуснато заедно с излизането на Doom II за XBox 360, включено е също в пакета Doom 3: BFG Edition и Doom Classic Complete в PlayStation Network.

Наследство

Възможността за преизползване на idTech1 започва вълна от клонинг игри, за разлика от тези на Wolfenstein 3D обаче никой от “клонингите” не е по-слаб – Hexen! Strife!! Heretic!!!

Малко по-късно излизат още фрапиращо добри игри. Star Wars: Dark Forces (наскоро го препревъртях със сълзи от кеф), Duke Nukem 3D, Shadow Warrior, Redneck Rampage 3D (американски селяци се бият с кофти извънземни в Арканзас) и т.н. Както се казва – лайното удря вентилатора 😀 За разлика от предишните FPS-и, няма някой, който да не помни тези.

   

Независимо от историята, графиката и възможностите за модване, главната причина за бум-а на FPS-а си остава multiplayer-a. Какво обаче е multiplayer deathmatch без мишка? Други игри правят възможен 360 quickscope-а – Marathon (’94)

Descent (’95)

и Terminator: Future Shock (’95) на любимата Bethesda (в която MouseLook е настройката по default), но не тя прави мишката любимо оръжие за стрелба по близки и приятели.

Ако дотук имаме Дядото и Бащата, то Quake I и II са нещо като синовете – единствените, избраните, гениалните, инженерите, строителите, наследниците и месиите на FPS жанра. По-малкият син вижда бял свят няколко месеца след T:FS и употребата на мишка става задължителна, след което се налага като еталон, а това е най-миниатюрното от нововъведенията…

Връзки

Тук можем да поцъкаме в браузъра:

http://playdosgamesonline.com/ultimate-doom.html

или просто да попълним колекцията:

http://store.steampowered.com/sub/18397/

https://www.gog.com/game/doom_ii_final_doom

Да си припомним и двете класики, освен ако не сте налазили Steam и GoG, където можете да ги свалите заедно с HD текстури, pack-ове, mod-ове и т.н. на символични цени.

Разходката из историята на FPS жанра продължава с Quake ! -> Тук.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Алекс Ханджиев

Модератор www.PSN.bg, Софтуерен инженер, Troll, Support, Rogue, Снайперист, Dragonborn, Ashen Оne... и много други.