Начало / Гейминг / Запознайте се с Мариана Гостева (Продуцент в Юбисофт София)
Мариана Гостева

Запознайте се с Мариана Гостева (Продуцент в Юбисофт София)

Офисът на Юбисофт София, скрил се в сърцето на столицата като малък остров на креативността, фантазията и професионализма, ме посреща точно както си го представям – уютен, цветен и изпълнен с живот. За мен, както и за милиони геймъри от цял свят, компанията е легенда, създала култови заглавия като Assassin’s Creed, Far Cry, Beyond good and Evil, Tom Clancy, Prince of Persia … и фактът, че в България от години имаме тяхно подразделение, ме изпълва с гордост и любопитство, заради което се срещам и с Мариана Гостева, продуцент на Assassin’s Creed: Origins.

Имам два основни въпроса към нея. Първият от тях е:

„Какво значи да си продуцент на игра?“

И вторият:

„Има ли място за жени в тази индустрия?“

Съвсем естествен разговорът тръгва в толкова много посоки, минавайки през „създаването на игра като кауза на целия екип“, „предизвикателствата да работиш с хора от цял свят“, „възможностите да се докоснеш до всеки процес от създаването на играта – както технологичен, така и творчески“, и какво е усещането „да си намериш мястото в гейм индустрията“. Докато слушам тази слънчева и динамична дама, която разказва с толкова любов и интерес за своята работа, част от мен тихо си мечтае някой ден да бъде в екип, създаващ игри.

Мариана Гостева - Юбисофт София

Съдържание

Коя е Мариана Гостева? Дай ни твоята гледна точка.

Казвам се Мариана Гостева и работя като продуцент в Юбисофт София. По образование съм юрист, но никога не съм се занимавала професионално с материята. Харесва ми да мисля за себе си като за човек с късмет. Животът ми се е стекъл така, че съм на място, за което никога не съм мечтала, но пък много ми харесва. Разумно спокоен и сравнително организиран човек съм.

Като цяло намирам удоволствие в това да работя с хора, да имам динамично ежедневие, и повече от всичко останало за мен е важно работата да бъде свършена добре. Основният ми източник на удовлетворение в края на деня е да знам, че независимо от трудностите и препятствията, работата, за която съм отговорна, е свършена навреме и с необходимото качество.  Когато всичко това е обединено и с възможността непрекъснато да научавам нови неща и да се развивам – както професионално, така и персонално – мисля, че мога да кажа, че съм открила правилното място за себе си.

Как преминава за теб един типичен работен ден?

Преди да отговоря на този въпрос, първо искам да разкажа малко повече за особеностите на гейм индустрията. Това е развлекателен бизнес и крайният продукт на усилията на всички ни е да направим нещо, което е забавно на потребителя.  Този резултат е много труден за дефиниране от самото начало и еволюира като жив организъм в процеса на разработване. Това означава, че процесът е изграден от много итерации и се съпътства от много променливи. Друг важен аспект е творческият елемент – хората, които правят игри, са силно креативни и подходите за работа с тях трябва да бъдат адаптирани към тази особеност.

Освен това, тази креативност трябва да бъде канализирана и съобразена с много фактори, основните от които са технологични. Технологиите, с които работим, се развиват страшно динамично. Именно те задават основната рамка, с която трябва да се съобразяваме във всеки един момент.

И казвайки това, вече мога да разкажа как преминава един мой работен ден. Всеки ден е напълно непредвидим и не си прилича с предходния. Това, което е общо, най-често е работата с хора и проблемите, с които се сблъскваме ежедневно. Процесите, които се управляват, са сложни – и творчески, и технологични. Работи се с огромно количество информация и с много хора на различни нива и с различни профили. Затова и често техните стремежи се разминават. Например, програмистите се стремят да направят игра, която работи максимално добре на хардуера, артистите искат да я направят възможно най-красива, а най-важното за дизайнерите е тя да е забавна. Ежедневно моята работа и тази на колегите ми е да работя за намирането на най-добрия баланс, така че всички тези хора да постигнат най-доброто, на което са способни, съответно играта да отговаря на очакванията на играчите.

Как се случи, че попадна във вълнуващия свят на game development-а и по-специално във вселената на Assassin’s Creed? За това ли си мечтаеше като малка?

В гейм индустрията попаднах случайно. Дори не бях чувала, че Юбисофт имат офис в България. Кандидатствах почти на шега и месеци, след като вече бях на работа, все още не разбирах напълно с какво всъщност съм се захванала.

Работя в Юби от ноември 2010 година. Започнах работа там в отдел Човешки Ресурси като продължение на сферата, в която бях навлязла. Но дори и тогава вече знаех, че работата в човешки ресурси не е професията, с която искам да се занимавам цял живот. Три години по-късно се отвори добра възможност в компанията за мениджър на проект, чийто фокус да е в колаборацията между различните студия, които работиха по тогавашния ни проект – Assassin’s Creed Rogue. Така влязох в Assassin’s Creed вселената. Но не помня за какво си мечтаех като малка. Със сигурност нямах идея що е то гейм индустрия.

Ако трябва да опишеш работата по играта с една дума – коя ще е тя?

Вълнуваща. Колкото и клиширано да звучи.

Много от нас си мечтаят да работят по AAA заглавия, но каква е действителността?

Да работиш по AAA заглавия е на първо място огромна привилегия. Възможността да се докоснеш до процесите по създаване на игра – както в творчески и технологичен аспект, така и чисто организационно – е нещо, което много обогатява и учи. Разработването на игра е изтъкано от редица предизвикателства, които трябва да бъдат разрешавани, за да стигнем до крайния продукт. Но накрая, когато играта е на пазара и хората започнат да я играят, всички тези трудности се забравят. Това е едно от най-удовлетворяващите усещания.

Как се променят вкусовете на геймърите през последните няколко години?

Както вкусовете на играчите, така и самата индустрия са много динамични и взаимосвързани. Има две основни посоки на промяна – в случая говоря по-скоро за ААА сегмента на пазара. Едната е свързана с еволюцията на игрите такива, каквито ги познаваме. Играчите определено проявяват все по-голям интерес към игрите, които се развиват в големи, отворени светове. Те дават възможност на всеки наистина да се потопи във вселената на играта, и същевременно да има избора как и по какъв начин да играе. С други думи, играчите показват ясно предпочитание към игрите, в които има заложена възможността за себеизразяване и съчетаване на персоналните интереси и ценности с това те да могат да ги прилагат на практика.

Другата посока е наложена от технологичната еволюция на индустрията. Техническите нововъведения на ниво хардуер и софтуер бъзро намират път и място при нас и стават част от очакванията на играчите. Няколко примера: в момента игрите са безпрецедентно свързани – както помежду си, така и със социалните сфери на общуване; друг пример е все още установяващият се сегмент на виртуална реалност (VR) и изцяло новият подход към разработване и играене. Мощността на хардуера на мобилните платформи, особено телефони и таблети, позволяват да бъдат разработвани игри, които да се играят на всяко едно място и които да са големи, стойностни заглавия. Както можеш да си представиш, всички тези фактори имат пряко влияние върху очакванията и вкусовете на играчите.

Каква е основната разлика между българския и международния пазар?

По отношение на разработването на игри, българският пазар е все още не толкова добре развит. В последните години големи и по-малки, международни и локални студия отвориха врати в България. Въпреки това общността е все още малка, до голяма степен се познаваме. Образователната система също едва напоследък започна да разпознава гейм индустрията като сфера с разнообразни и съвсем приложими за развитието на хората дисциплини. Вече има класове, включени в учебните програми на редица университети, които са свързани с правенето на игри. С други думи, пазарът в България е развиващ се, но все още малък.

По отношение на геймърите – на първо място в България хората основно играят на PC. Конзолите представляват сравнително малък дял от гейминг пазара в страната ни. Това до известна степен влияе и на жанровите предочитания на играчите. Иначе смятам, че България следва световните тенденции по отношение на предпочитанията на нашите потребители.

Каква е най-интересната част от това да бъдеш жена в тази индустрия?

Да си част от тази индустрия е интересно. И за мъже, и за жени. Макар че определено индустрията привлича повече мъже, тя е и изключително толерантна. Събира хора с общи интереси и обща страст. Това е среда, в която пол, религия, етнически произход имат изцяло вторичен характер. Важното е да се вписваш в културата на общността.

Забелязваш ли липсата на жени в game dev сегмента? Това така ли е и защо?

Определено има известен дисбаланс в съотношението мъже/жени в индустрията. Свързано е със социални и културни особености, които са част от обществото ни. От съвсем ранна детска възраст ни учат кое е „женско“ и кое е „мъжко“ – няма как това да не влияе на изборите, които правим, и на това, в което се превръщаме. Смятам обаче, че това се променя и подобрява с развитието на обществото и на технологиите.

Какъв съвет би дала на младите жени, които решат да станат част от game dev индустрията?

Макар и развлекателна, гейм индустрията е много предизвикателна. За да си успешен в нея, се изисква много труд, много работа. Бих посъветвала всички, които искат да станат част от нея, да не се страхуват и да преследват мечтите си! Да са упорити и смели!

Освен това времето, в което живеем, ни дава достъп до толкова много и разнообразна информация, до сложни и напредничави технологии, позволява ни да се свързваме с хора от цял свят, да черпим от опита им. Всичко това са неща, от които можем да се възползваме, за да стигнем там, където искаме.

Каква е нагласата ти по повод доброволческите инициативи? Участваш ли в такива?

Много подкрепям доброволчеството. Вярвам, че сме късметлии да живеем във време, в което всеки има възможност да създаде собствена кауза или да участва и подкрепя кауза, в която вярва. Това е част от отговорността, която носим към света като хора, които живеят във време и на място с много привилегии и облаги.

Старая се да участвам в различни инициативи всеки път, когато имам възможност да го направя.

Кое е най-трудното нещо в професията?

Най-предизвикателното, но и най-интересно нещо в професията ми, е работата с хора. Най-тежкото нещо е отговорността към тези хора.

А кое е най-лесното?

Най-лесното е, че никога не ми е скучно. Това невинаги е еквивалентно на „винаги ми е забавно и интересно“, но със сигурност да не ми бъде скучно е много лесно постижение на работа.

Как би обяснила на баба си какво точно работиш?

Опитвала съм безуспешно. Всичко, което тя разбира, е, че работя с хора, които правят компютърни игри (тя естествено не разбира какви точно са тия игри), и (разбира се!) работим на компютри. Предполагам това го обощава донякъде.

Кои са твоите любими жанр и игра?

Играя от малка и си падам определено по кежуъл игрите. Платформърите са ми любим жанр. Нямам задължително едно любимо заглавие, но много се забавлявам докато играя Crash Bandicoot, Rayman. Харесвам и игри с хубава и стойностна история, като Valiant Hearts, Never alone, Inside.

***

За финал искаме да споделим, че Мариана Гостева е първата ни гостенка в предстоящата поредица от интервюта, целящи да ни запознаят с жените в Гейм Дев индустрията, както и жените в IT сектора в България. Не се колебайте да ни пишете, ако имате предложения за интересни хора, които да включим в поредицата. Надяваме се интервюто да ви е харесало и ако това е така – не забравяйте да споделите с приятели, а защо и да не се присъедините към официалните ни фейсбук групи – Гейминг Зона и Технологичното общество на България.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Хелиана Велинова