Най-значимите и влиятелни хорър филми в историята

Днес, по случай празника Хелоуин, ще си поговорим за някои от най-значимите и влиятелни хорър филми в историята на малкия и голям екран. Много е трудно да се посочи точно и ясно защо едно заглавие е вдъхновяващо. Също е трудно да се изтъкнат нещата, които го превръщат във вечна класика, служеща за пример през годините.

Мнението на хората е едно изключително субективно понятие и подобни списъци винаги се влияят от лични вкусове и предубеждения. Просто е неизбежно. Прегледах множество сходни класации и се опитах да намеря най-доброто и най-значимото. Голяма част от заглавията, които ще намерите по-долу, присъстват почти навсякъде. Някои липсват на едно място, други на друго, но повечето хора са единодушни, че тези филми са оставили своята перманентна следа в киното. Те са поставили началото на незабравими герои и течения, които и до ден днешен се развиват, макар и понякога в нежелана посока.

Ограничих имената само до тринадесет, за да подходя максимално тематично към празника. Сигурен съм, че всеки може да посочи поне още един или два филма, които да счита, че заслужават своето място. Споделете ги с нас в коментарите. Заглавията са изредени по абучен ред, а не под формата на класация, защото едва ли може да се изтъкне подобно нещо като “най-влиятелен филм на всички времена”, било то и хорър.

“Пришълецът” (“Alien”)

Едва ли някой може да се сети за друга подобна комбинация между фантастика и ужас, която толкова идеално да смесва жанровете. “Пришълецът” не е първият филм, който си играе с идеята, но смело може да се каже, че е най-забележим и успешен и “наследството” му е живо и до ден днешен. Неуспешното възраждане през последните години само потвърждава това. Темата за перфектния извънземен убиец, който дебне екипажа на космически кораб, е поднесена по един зловещ и брутален начин. Ридли Скот държи зрителите на нокти през цялото време, създавайки перфектна минималистична атмосфера.

Сцената с “раждащия” се пришълец през стомаха на Джон Хърт е истинска класика, многократно имитирана през десетилетията. Дизайните на Гигер пък от друга страна са еквивалент на зло и ужасяващо създание, което търси своята следваща жертва.

Една клиширана идея на Дан О’Банън, която се развива до нещо велико благодарение на визията на Скот и гения на Гигер. Всичко това съвсем заслужено му отрежда място на небосвода на безсмъртните класики. Можете да прочетете повече за ксеноморфа в рубриката ни “Хорър икони” и специалната статия, която посветихме на създанието.

“Проклятието Блеър” (“The Blair Witch Project”)

Първо, няма да крия, че ужасно мразя така наречените found footage филми, които заляха пазара последните години благодарение на заглавия като „Paranormal Activity“ от Щатите и „[REC]“ от Испания. Макар много филми да третират тази тема различно, идеята си остава една и съща – гадна и трепереща камера, ужасна картина понякога (ако е правена с уж любителска техника), хаотични движения и зверско главоболие за гледащия.

И все пак, макар и да не е първи, Blair Witch Project поставя една много силна основа в този отвратителен поджанр. Въздействието му е леко закъсняло, но после отприщено като неспирно наводнение. Реализмът на лентата на моменти е толкова убедителен и злокобен, че може да ви накара да повярвате, че това наистина се е случило. В днешно време се появяват десетки подобни заглавия на година, но нито едно не може да стъпи дори на малкия пръст на “Проклятието”.

Лично за мен си остава един от най-силните подобни филми, ако не и единствен. От време на време се появява по нещо, което си личи колко много се старае, но винаги се проваля.

“Дракула” на Тод Браунинг (“Dracula”)

Едва ли Дракула има нужда от представяне. Мисля, че по-голяма икона сред хорър чудовищата няма и няма и да има. През последните близо 100 години появите му са безброй и то в почти всеки един кино жанр.

Но едва ли има съмнение, че именно първата официална адаптация на Юнивърсъл (“Носферату” не се брои) по романа на Брам Стокър е и причината за това огромно влияние. Класиката с Бела Лугоси е истински хит, води след себе си нови и нови появи на Графа из различните поредици на студиото, а самата игра на актьора се превръща в легенда. Влиянието му не само се усеща, но се и вижда в почти всеки вампирски филм, а и отвъд. Образите на вампирите до голяма степен са базирани точно на него и много малко филми си позволяват различни своеволия.

Изграденият образ на Дракула е жив и ще живее вечно, точно както и самият граф във филмите. Можете да прочетете повече за него в рубриката ни “Хорър икони” и специалната статия, която му посветихме.

“Злите мъртви” (“The Evil Dead”)

Дълго време се чудих дали “Злите мъртви” наистина заслужава място тук, но все пак смятам, че има за какво.

Нискобюджетната лента на Сам Рейми е един много добър пример и урок за всеки режисьор с идеи, но липса на пари. Урок за това как може да направи силен и интересен филм без да има солидно финансиране за гърба си. Нужно е само идея, желание и въображение. Разбира се, и запомнящи се персонажи, какъвто е Аш Уилямс на Брус Кембъл.

Чудесен пример за резултат от това вдъхновение е самият Питър Джаксън, който преди “Властелините” и “Хобитите”, се справяше отлично, следвайки светлия пример на Рейми. “Bad Taste” и “Braindead” са два прекрасни представителя за независимо и нискобюджетно кино, направени с любов и желание.

“Екзорсистът” (“The Exorcist”)

“Екзорсистът” е филмът с главно Ф когато става дума за заглавия, които са оставили своето наследство сред филмовите среди. Сигурно една от най-влиятелните ленти сред хорър жанра. Едва ли има филм на религиозна тематика, особено ако засяга темата за обладани от демони хора и опити за прочистването им, който да не е черпел под една или друга форма вдъхновение от лентата на Фридкин.

Сцени като тази с повръщането, с въртящата се глава и левитирането могат да бъдат открити сред плеяда от заглавия и списъкът непрекъснато се увеличава. Противоречивите теми за църквата и религията пък му спечелват и допълнителна слава, от която може само да се облагодетелства.

“Хелоуин” (“Halloween”)

Без да се опитва да създава иновация, а само да обогатява и надгражда вече измислени елементи, лентата на Карпентър постигна нещо, което дори и неговите създатели едва ли са очаквали. “Хелоуин”, макар и да излиза години след “Тексаско клане” или “Черна Коледа”, поставя началото на слашър вълна, която буквално пренасища хорър киноманите през 80-те и 90-те години на миналия век.

Зловеща атмосфера, комбинирана с безскрупулен и мълчалив убиец, плюс подходяща музика, създават ужас, за който още се говори 40 години по-късно. Много от похватите на Карпентър не са оригинални, но начинът на използването им се оказва решаващ за огромното влияние, което ще последва. Образът на Майкъл Майърс също не е за пренебрегване. Убиец, който има една единствена цел – да убие всичко, което му се изпречи на пътя. Персонаж, който се превръща в стереотип в не един или два подобни филма. Можете да прочетете повече за него в рубриката ни “Хорър икони” и специалната статия, която му посветихме.

“Кошмар на Елм Стрийт” (“A Nightmare on Elm Street”)

“Кошмар на Елм Стрийт” сам по себе си не е нещо ново и различно, що се отнася до жанра, в който се представя. Подобни слашъри преди него блестят с много повече, но… Лентата на Уес Крейвън се различава с нещо много важно, което я поставя и в подобна позиция. Образът на Фреди Крюгър не e тих, мълчалив и подмолен убиец. Той е зловещ, шумен и изключително саркастичен психопат, който живее в свят, неподчиняващ се на познатите правила.

Именно немъртвата натура и светът на сънищата позволяват на създателите да включат множество фентъзи елементи, да преминат поставените граници и да сътворят нещо различно и уникално, което нито един слашър не е правел до този момент. Вярно е, че продълженията наблегнаха малко в повече върху тези елементи, преекспонирайки ги, превръщайки ужаса в пародия, но… тук не става дума за тях, а само за основоположника. Фреди е културна поп икона, която вече е превзела сърцата и умовете на феновете. Можете да прочетете повече за него в рубриката ни “Хорър икони” и специалната статия, която му посветихме.

“Нощта на живите мъртви” (“Night of the Living Dead”)

Зомбитата не са били неизвестна тема до появата на дебютната нискобюджетна лента на Джордж Ромеро. “Нощта на живите мъртви” обаче ги превръща в това, което са днес – безмозъчни, канибалистични и трудни за убиване същества, които възкръсват и преследват всичко, което диша и се движи. Влиянието, което този филм има върху почти всеки хорър жанр, е толкова огромно, че дори няма да се опитвам да го описвам.

Ромеро перфектно използва своите създания по един нов и уникален до момента начин, за да поднесе и силни сатирични послания за света, в който живеем. Смелостта, с която подхожда към материала, огромните количества кръв и вътрешности, шокиращите сцени (като дете, което изяжда майка си), са само елементи, които подсилват посланието и идолизират лентата.

“Психо” (“Psycho”)

Една прекрасна книга на Робърт Блох, превърната в безсмъртна класика от не по-малко “класическия” Алфред Хичкок. Едва ли има друг режисьор, който да е оставил по-трайна следа сред психологическите трилъри от него. Макар “Психо” да е слашър в своята основа, той е много далеч от тази идея. С какво обаче той се превръща в толкова влиятелно заглавие?

Имайки предвид времето, през което е правен, филмът си позволява неща, които едва ли не са били смятани за теми табу и са били обречени на провал още при самата мисъл за тях. Все пак прочутата сцена под душа, в която главната до този момент героиня загива, а все още не е и средата на лентата, си е класика, имитирана вече над петдесет години. Хичкок успява да покаже, че колкото и нормален да е даден човек, колкото и герои да бъдат представени, убиецът може да бъде всеки един. И най-важното – никой не е в безопасност. За Норман Бейтс можете да прочетете повече в рубриката ни “Хорър икони” и специалната статия, която му посветихме.

“Убийствен пъзел” (“Saw”)

Ето го и най-младия от кандидатите в селекцията. “Убийствен пъзел” трудно може да се нарече класика, поне не е и в смисъла на повечето филми, но влиянието му въобще не е за пренебрегване. Torture horror жанра започва да изглежда по един нов и модерен начин след различните и интелигентни капани на Jigsaw и последователите му. И макар първият филм да не блести с кой знае какви ефекти и брутални сцени, той служи за вдъхновение на множество ужаси през следващите години, които усилено надграждат и усъвършенстват тези идеи.

Дори и да не сте фенове на поредицата, която, без спор, започна да се изчерпва и повторя още след третата си част (но с кой по-голям франчайз не е така в малка или голяма степен), силното му влияние не може да бъде отречено. За Jigsaw можете да прочетете повече в рубриката ни “Хорър икони” и специалната статия, която му посветихме.

“Писък” (“Scream”)

Още една лента на Уес Крейвън, който, не можем да отречем, има много добри попадения в кариерата си, наред с някои откровени глупости. Вече споменахме “Психо”, а “Писък”, със своята откриваща сцена, поднася един от най-силните поклони към лентата на Хичкок.

След поредица от не особено добри продължения на големите поредици, както и няколко слаби опита за нещо ново, появата на лентата на Крейвън идва като гръм от ясно небе. Едва ли някой е очаквал, че поредният слашър за сериен убиец ще предизвика вълнението, което води след себе си. Може би насочеността му към по-младата тинейджърска аудитория е един от най-големите му плюсове, както и забежките на героите към правилата за хорър жанра – едновременно осмивайки очевидното и придържайки се към мета клишетата.

Като цяло “Писък” съживява слашър жанра, вдъхвайки му нов и свеж живот, водейки редица подобни, макар и не толкова добри, имитации. Повече за персонификацията зад маската можете да прочетете в рубриката ни “Хорър икони” и специалната статия, която ѝ посветихме.

“Сиянието” (“The Shining”)

“All work and no play makes Jack a dull boy!”

Независимо, че лентата на Кубрик е недолюбвана от създателя на литературния еквивалент – Стивън Кинг – не може да се отрече силното влияние, което този филм има върху ужас жанра като цяло. Без да разчита на брутални сцени, кръв или вътрешности, “Сиянието” изгражда зловеща и напрегната атмосфера, която поддържа от началото до края. Зрителите буквално затъват сантиметър по сантиметър в бездната на лудостта, заедно с главния герой Джак Торънс. Точно психологическата страна е най-големият коз на филма и той го използва по най-добрия възможен начин.

Множество продукции след това по един или друг начин черпят вдъхновение и изразяват своята почит в различни сцени. “Сиянието” смело демонстрира, че един хорър филм може да бъде както страшен, така и интелигентен и изпипан. Не е нужно всичко да е тъмно и мрачно, за да бъде зловещо. Само се разходете по добре осветените хотелски коридори и ще разберете за какво става дума.

Тук ще си позволя да отворя една скоба и да кажа, че аз лично подкрепям мнението на Стивън Кинг за качествата на филма. Макар и екранизацията на Кубрик да има своите плюсове, сценарият му тотално не успява да улови атмосферата на романа. Много сцени са прибързани и нелогични, а най-големите обрати в историята седят кухо и не на мястото си.

“Тексаското клане” (“The Texas Chain Saw Massacre”)

Последният, но не по значение, филм в селекцията е оригиналната лента на Тоуб Хопър “Тексаското клане” от 1974 година. Отново снимана с малко пари, продукцията въвежда ред елементи, които и до ден днешен се използват от хорър автори и творци. Идеята за “последното момиче”, което трябва да се опита да оцелее след като всичките ѝ приятели са избити, “мъртвата” и изоставена среда на малките градчета и околности, откаченото семейство, което не търси да убива специално, а просто така се случва.

Разбира се, не можем да пренебрегнем и най-култовия персонаж – Leatherface, който реално дори не е убиец в класическия смисъл на думата. Ужасният му външен вид и срамежливата природа го карат просто да се отбранява и да оцелява срещу всеки, който иска да го нарани. Можете да прочетете повече за него в рубриката ни “Хорър икони” и специалната статия, която му посветихме.

Това бяха най-значимите и влиятелни хорър филми в историята за нас. Има ли още някое заглавие, което смятате, че заслужава място в подобен списък? Има ли някое, което няма място по-горе? Споделете в коментарите.

Ако все още не сте решили къде да прекарате днешния празник, нека ви предложим “The Art of Horror” мини-фест, който гарантира чудесно настроение и мрачна музика.

Весел Хелоуин на всички.