Дракула

Отново е сряда и отново е време за поредицата ни Хорър икони, част от рубриката Герои. Тази седмица специален гост ни е безсмъртният Дракула. Едва ли той има нужда от представяне. Не мислим, че има здравомислещ човек на тази планета, който да не е чувал за един от най-известните вампири в модерната поп култура – било то кино, телевизия, литература, комикси, музика. Спокойно можем да кажем, че Дракула е безсмъртен както в буквален, така и в преносен смисъл. Повече от век тероризира хората под най-разнообразни форми, превъплъщения и методи. Но все пак… Откъде идва той?

Произходът на Дракула

Брам Стокър – създателят на Дракула

Създателят на това чудовище се нарича Брам Стокър и неговата новела се появява в края на деветнадесети век, 1897-а година, да сме по-точни. В общи линии историята се върти около древен вампир, който се опитва да закупи имот в тогавашен Лондон, като случайно среща преродената си съпруга и прави всичко възможно да я направи отново своя. Едва ли са много хората, които не са запознати с историята, която е била показвана под множество различни интерпретации, затова и няма да си правим труда да я разказваме в детайли.

Самият първообраз, който Стокър ползва обаче, не е измислен. Той принадлежи на румънския принц Влад Цепеш, който е бил известен с изключителната си жестокост и липса на милост към враговете си – набивайки ги живи на кол през задните части и оставяйки ги да си умрат така (процес, който е можел да продължи с дни). Но който се интересува повече за истинския Дракула, може да прочете в интернет, статии има в изобилие.

Противно на повечето вярвания, че първата екранизация е била през 1931-ва година, първи опит за представяне на историята се прави цели девет години по-рано, през 1922-ра, от немския режисьор F. W. Murnau.

(Забележка: По принцип се счита, че най-първата, неофициална адаптация на новелата е направена в Русия през 1920-а година, но за съжаление няма оцелели копия на този ням филм. Никой не го е виждал, за да потвърди, съответно не може да се докаже.)

Лошото обаче е, че фамилията Стокър не одобрява резултата, студиото не получава правата и в крайна сметка името се променя на “Nosferatu”, а графът се нарича Орлок. Филмът е ням и въпреки първоначалните проблеми, се оказва много добър и получава множество положителни оценки. От друга страна, той е и първият, и последен филм на студиото, което го продуцира, защото бива съдено за нарушаване на авторски права и губи. Съдът нарежда всички копия на лентата да бъдат изгорени, но (за огромно наше щастие) едно е било разпространено по света и вече е имало достатъчно бройки, които да не могат да бъдат проследени и унищожени.

Началото на Дракула в киното

Бела Лугоси като Дракула

Големият успех и началото на масовата истерия около името Дракула е поставено през вече спомената 1931-ва година от студио „Юнивърсъл“ и режисьора Тод Браунинг.  Емблематичният актьор Бела Лугоси, изпълняващ главната роля, и до ден-днешен се счита за едно от най-силните и добри превъплъщения на графа, с неговия акцент, маниер и движения. Интересен факт е, че по същото време се е снимала и испанска версия, която е ползвала декорите, и снимките са се случвали нощно време. Тя може да бъде намерена по специалните издания на блу-рей дискове, които се появиха последните години.

Филмът е огромен комерсиален успех и поставя началото на близо век безкраен източник на пари и забавление за малки и големи (да, дори и за малки, защото името на графа се появява и в безброй детски филмчета и предавания, в които, разбира се, той е представен в малко… по-различна светлина). Самият Лугоси изпълнява прочутата си роля още един път, през 1948-а година, в комедията “Abbott and Costello Meet Frankenstein”. Четири години по-рано също така играе ролята на Арманд Тесла в продуцирания от Колумбия “The Return of the Vampire”, в която всички са единодушни, че повтаря образа на Дракула, но просто носи различно име.

Успехът на екранизацията е началото на голяма поредица от продължения или филми, в които се комбинират различни чудовища от вселената на „Юнивърсъл“, сред които “Dracula’s Daughter”, “Son of Dracula”, “House of Frankenstein”, “House of Dracula”, и, разбира се, римейк от 1979-а година с Франк Ланджела в титулярната роля. Самите „Юнивърсъл“ експлоатират темата до втръсване и винаги остават възнаградени.

Дракула при Хамър

Кристофър Лий като Дракула

Щатите обаче не са единствените, които биват заслепени от успеха на известния вампир. Англия също решава да не остане по-назад в лицето на прочутото днес студио „Хамър“. То поставя началото през 1958-а година с лентата “Dracula” (издадена под името “Horror of Dracula” в Щатите, за да се избегнат недоразумения). Ролята се изпълнява от актьора Кристофът Лий, който си спечелва не по-малка слава от тази на Лугоси. Неговото изпълнение е още по-живо и истинско, но най-важното, то е и по-зловещо. Една от най-съществените разлики обаче е, че Дракула на Лий е мълчалив и потаен персонаж. Той много рядко говори (в някои от филмите не казва дори и една реплика), но за сметка на това екранното му присъствие е неотразимо.

За разлика от „Юнивърсъл“, Хамър не си поплюват. Те изстискват колкото и каквото могат от образа, а Лий направо се вижда как изнемогва в някои от последните интерпретации. Самият той дори си признава, че в даден момент е нямало какво повече да покаже, поради което и отказва последната поява на Дракула през 1974-та година.

Студиото продуцира общо девет филма, като в седем от тях Кристофър Лий навлича наметалото, за да се завърне като прокълнатия граф. Това са: “The Brides of Dracula” (тук реално нямаме Дракула, а само негов последовател), “Dracula: Prince of Darkness” (макар Дракула да е убит в първия филм, той е безсмъртно създание, което чака своя час, и тук, както във всеки последвал филм, бива възкресен от мъртвите, за да бъде убит в края отново), “Dracula Has Risen From The Grave”, “Taste The Blood of Dracula”, “Scars of Dracula”, “Dracula AD 1972″ (както и името подсказва, тук действието се развива в модерни дни, а Дракула притежава огромна и зла корпорация), “The Satanic Rites of Dracula” и “The Legend of The Seven Golden Vampires” (този филм смесва източни митове с Дракула, поради което се развива и в Китай).

Интересен факт за споменаваме е, че за първи път Дракула се появява с издължените си зъби (fangs на английски) във филм от 1953-та година, който е турско дело. Лентата се казва Drakula Istanbul’da („Дракула в Истанбул“) и е на режисьора Мехмет Мухтар. В тази версия няма да видите кръстове поради различната религия на участниците. 

Наследството на Дракула

Гари Олдман като Дракула

През години името на Дракула се появява многократно из най-различни продукции за кино и телевизия, от най-различни националности. Самият Лий изпълнява ролята на графа още един път, през 1970-а година, в нискобюджетен филм на режисьора Хесус Франко, който има за цел да покаже максимално близка адаптация на новелата.

Напълно невъзможно е да изброим всички малки и големи продукции, в които образът на вампира е използван, но и не това е целта ни. Все пак ни се иска да споменем версията от 1992-ра година на режисьора Франсис Форд Копола, в която ролята на Дракула се изпълнява от Гари Олдман. Лично за нас това е може би третото най-добро изпълнение и много ни учудва как този филм е останал с толкова лоша репутация сред критиците, че дори и някои от участниците. Лентата е едновременно зловеща, красива и тъжна. Друг интересен проект е „Dracula: Dead and Loving It“ от 1995-а година. Продукцията е пародия по оригиналния сценарий на „Юнивърсъл“. Ролята на графа е поверена на покойния Лесли Нилсън, който се справя блестящо под вещото ръководство на Мел Брукс.

От началото на това хилядолетие обаче образът на известния вампир не може да се похвали с кой знае колко забележителни прояви. През 2000-та година Патрик Люсиер (който по принцип трябва да спре да твори, но уви…) прави продуцирания от Уес Крейвън “Dracula 2000″, в който Джералд Бътлър изгражда един много библейски образ на Дракула. Следват няколко продължения, но те дори не заслужават правото да бъдат споменати. През 2004-та се появява филм, който има за цел да бъде поклон през творчеството на „Юнивърсъл“ и техните чудовища, но в крайна сметка е просто безмозъчен екшън с цел да забавлява публиката. В него Ван Хелсинг е представен като ловец на чудовища (в ролята е Хю Джакман), който трябва да се пребори с Дракула, чудовището на Франкенщайн и Човекът вълк.

Вампирът намира своя път и в модерната анимация, като му се налага да се изправи срещу някои от най-големите имена във вселената на DC Comics в “Batman vs Dracula”.

През 2011-ва година излиза и 3D версия, режисирана от италианския режисьор Дарио Ардженто. Продукцията обаче не е от най-силните и бързо потъва в забвение. Същата е съдбата и на опит за показване на персонажа на малкия екран. Сериалът „Дракула“ доживява само до края на първия си сезон и бива прекратен от продуцентите. Някъде по това време, през 2014-та, „Юнивърсъл“ се опитаха да поставят началото на една нова вселена, която да върне славата на всички познати чудовища. Това трябваше да се случи с лентата „Dracula Untold“ и Люк Евънс в ролята на графа. За съжаление, слабият успех и критиките, които тази продукция отнесе, принудиха ръководството на студиото да размисли. Все пак подобна идея все още седи на преден план и нейната реализация трябва да се случи това лято с премиерата на „Мумията“. При успех надеждите са за връщане на всички познати и обичани създания, като това включва и Дракула.

Дракула – издание на Deja Book

Преди да приключим, бихме искали да ви представим и едно задължително четиво. Дълги години българските хорър фенове трябваше да си търсят новелата на Брам Стокър по най-различни алтернативни начини, защото изданието ни беше зверски изрязано и съкратено. Това вече не е така благодарение на две издателства – „Deja Book“ и „Персей“. Книгите излизат през 2015-а година и са преводи на пълния и оригинален текст. Освен това версията на Deja Book е с убийствено красива твърда корица и включва множество бележки и пояснения, както и бонус разказ.

Мисля, че казахме достатъчно. Дракула е име, което никога няма да залезе и винаги ще остане един от най-известните и популярни вампири на всички времена. Няма шанс някакви женчовци, които блестят на слънцето, да го изместят. Той е част от модерната култура, така както водата е част от живота на всеки човек. Името му дълго време ще се носи от уста на уста и образът му ще се показва в най-различни форми и интерпретации. Завинаги!

Следващата седмица ще ви срещнем с още едно от класическите създания на „Юнивърсъл“ – чудовището на Франкещайн.