Дракула - Бела Лугоси

Дракула

Отново е сряда и отново е време за поредицата ни Хорър икони, част от рубриката Герои. Тази седмица специален гост ни е безсмъртният ДракулаЕдва ли той има нужда от представяне. Не мислим, че има здравомислещ човек на тази планета, който да не е чувал за един от най-известните вампири в модерната поп култура – било то кино, телевизия, литература, комикси, музика. Спокойно можем да кажем, че Дракула е безсмъртен както в буквален, така и в преносен смисъл. Повече от век тероризира хората под най-разнообразни форми, превъплъщения и методи. Но все пак… Откъде идва той?

Произходът на Дракула

Дракула - Брам СтокърБрам Стокър – създателят на Дракула

Създателят на това чудовище се нарича Брам Стокър и неговата новела се появява в края на деветнадесети век, 1897-а година, да сме по-точни. В общи линии историята се върти около древен вампир, който се опитва да закупи имот в тогавашен Лондон, като случайно среща преродената си съпруга и прави всичко възможно да я направи отново своя. Едва ли са много хората, които не са запознати с историята, която е била показвана под множество различни интерпретации, затова и няма да си правим труда да я разказваме в детайли.

Самият първообраз, който Стокър ползва обаче, не е измислен. Той принадлежи на румънския принц Влад Цепеш, който е бил известен с изключителната си жестокост и липса на милост към враговете си – набивайки ги живи на кол през задните части и оставяйки ги да си умрат така (процес, който е можел да продължи с дни). Но който се интересува повече за истинския Дракула, може да прочете в интернет, статии има в изобилие.

Противно на повечето вярвания, че първата екранизация е била през 1931-ва година, първи опит за представяне на историята се прави цели девет години по-рано, през 1922-ра, от немския режисьор F. W. Murnau.

(Забележка: По принцип се счита, че най-първата, неофициална адаптация на новелата е направена в Русия през 1920-а година, но за съжаление няма оцелели копия на този ням филм. Никой не го е виждал, за да потвърди, съответно не може да се докаже.)

Лошото обаче е, че фамилията Стокър не одобрява резултата, студиото не получава правата и в крайна сметка името се променя на “Nosferatu”, а графът се нарича Орлок. Филмът е ням и въпреки първоначалните проблеми, се оказва много добър и получава множество положителни оценки. От друга страна, той е и първият, и последен филм на студиото, което го продуцира, защото бива съдено за нарушаване на авторски права и губи. Съдът нарежда всички копия на лентата да бъдат изгорени, но (за огромно наше щастие) едно е било разпространено по света и вече е имало достатъчно бройки, които да не могат да бъдат проследени и унищожени.

Началото на Дракула в киното

Дракула - Бела ЛугосиБела Лугоси като Дракула

Големият успех и началото на масовата истерия около името Дракула е поставено през вече спомената 1931-ва година от студио „Юнивърсъл“ и режисьора Тод Браунинг.  Емблематичният актьор Бела Лугоси, изпълняващ главната роля, и до ден-днешен се счита за едно от най-силните и добри превъплъщения на графа, с неговия акцент, маниер и движения. Интересен факт е, че по същото време се е снимала и испанска версия, която е ползвала декорите, и снимките са се случвали нощно време. Тя може да бъде намерена по специалните издания на блу-рей дискове, които се появиха последните години.

Филмът е огромен комерсиален успех и поставя началото на близо век безкраен източник на пари и забавление за малки и големи (да, дори и за малки, защото името на графа се появява и в безброй детски филмчета и предавания, в които, разбира се, той е представен в малко… по-различна светлина). Самият Лугоси изпълнява прочутата си роля още един път, през 1948-а година, в комедията “Abbott and Costello Meet Frankenstein”. Четири години по-рано също така играе ролята на Арманд Тесла в продуцирания от Колумбия “The Return of the Vampire”, в която всички са единодушни, че повтаря образа на Дракула, но просто носи различно име.

Успехът на екранизацията е началото на голяма поредица от продължения или филми, в които се комбинират различни чудовища от вселената на „Юнивърсъл“, сред които “Dracula’s Daughter”, “Son of Dracula”, “House of Frankenstein”, “House of Dracula”, и, разбира се, римейк от 1979-а година с Франк Ланджела в титулярната роля. Самите „Юнивърсъл“ експлоатират темата до втръсване и винаги остават възнаградени.

Дракула при Хамър

Дракула - Кристофър ЛийКристофър Лий като Дракула

Щатите обаче не са единствените, които биват заслепени от успеха на известния вампир. Англия също решава да не остане по-назад в лицето на прочутото днес студио „Хамър“. То поставя началото през 1958-а година с лентата “Dracula” (издадена под името “Horror of Dracula” в Щатите, за да се избегнат недоразумения). Ролята се изпълнява от актьора Кристофът Лий, който си спечелва не по-малка слава от тази на Лугоси. Неговото изпълнение е още по-живо и истинско, но най-важното, то е и по-зловещо. Една от най-съществените разлики обаче е, че Дракула на Лий е мълчалив и потаен персонаж. Той много рядко говори (в някои от филмите не казва дори и една реплика), но за сметка на това екранното му присъствие е неотразимо.

За разлика от „Юнивърсъл“, Хамър не си поплюват. Те изстискват колкото и каквото могат от образа, а Лий направо се вижда как изнемогва в някои от последните интерпретации. Самият той дори си признава, че в даден момент е нямало какво повече да покаже, поради което и отказва последната поява на Дракула през 1974-та година.

Студиото продуцира общо девет филма, като в седем от тях Кристофър Лий навлича наметалото, за да се завърне като прокълнатия граф. Това са: “The Brides of Dracula” (тук реално нямаме Дракула, а само негов последовател), “Dracula: Prince of Darkness” (макар Дракула да е убит в първия филм, той е безсмъртно създание, което чака своя час, и тук, както във всеки последвал филм, бива възкресен от мъртвите, за да бъде убит в края отново), “Dracula Has Risen From The Grave”, “Taste The Blood of Dracula”, “Scars of Dracula”, “Dracula AD 1972″ (както и името подсказва, тук действието се развива в модерни дни, а Дракула притежава огромна и зла корпорация), “The Satanic Rites of Dracula” и “The Legend of The Seven Golden Vampires” (този филм смесва източни митове с Дракула, поради което се развива и в Китай).

Интересен факт за споменаваме е, че за първи път Дракула се появява с издължените си зъби (fangs на английски) във филм от 1953-та година, който е турско дело. Лентата се казва Drakula Istanbul’da („Дракула в Истанбул“) и е на режисьора Мехмет Мухтар. В тази версия няма да видите кръстове поради различната религия на участниците. 

Наследството на Дракула

Дракула - Гари ОлдманГари Олдман като Дракула

През години името на Дракула се появява многократно из най-различни продукции за кино и телевизия, от най-различни националности. Самият Лий изпълнява ролята на графа още един път, през 1970-а година, в нискобюджетен филм на режисьора Хесус Франко, който има за цел да покаже максимално близка адаптация на новелата.

Напълно невъзможно е да изброим всички малки и големи продукции, в които образът на вампира е използван, но и не това е целта ни. Все пак ни се иска да споменем версията от 1992-ра година на режисьора Франсис Форд Копола, в която ролята на Дракула се изпълнява от Гари Олдман. Лично за нас това е може би третото най-добро изпълнение и много ни учудва как този филм е останал с толкова лоша репутация сред критиците, че дори и някои от участниците. Лентата е едновременно зловеща, красива и тъжна. Друг интересен проект е „Dracula: Dead and Loving It“ от 1995-а година. Продукцията е пародия по оригиналния сценарий на „Юнивърсъл“. Ролята на графа е поверена на покойния Лесли Нилсън, който се справя блестящо под вещото ръководство на Мел Брукс.

От началото на това хилядолетие обаче образът на известния вампир не може да се похвали с кой знае колко забележителни прояви. През 2000-та година Патрик Люсиер (който по принцип трябва да спре да твори, но уви…) прави продуцирания от Уес Крейвън “Dracula 2000″, в който Джералд Бътлър изгражда един много библейски образ на Дракула. Следват няколко продължения, но те дори не заслужават правото да бъдат споменати. През 2004-та се появява филм, който има за цел да бъде поклон през творчеството на „Юнивърсъл“ и техните чудовища, но в крайна сметка е просто безмозъчен екшън с цел да забавлява публиката. В него Ван Хелсинг е представен като ловец на чудовища (в ролята е Хю Джакман), който трябва да се пребори с Дракула, чудовището на Франкенщайн и Човекът вълк.

Вампирът намира своя път и в модерната анимация, като му се налага да се изправи срещу някои от най-големите имена във вселената на DC Comics в “Batman vs Dracula”.

През 2011-ва година излиза и 3D версия, режисирана от италианския режисьор Дарио Ардженто. Продукцията обаче не е от най-силните и бързо потъва в забвение. Същата е съдбата и на опит за показване на персонажа на малкия екран. Сериалът „Дракула“ доживява само до края на първия си сезон и бива прекратен от продуцентите. Някъде по това време, през 2014-та, „Юнивърсъл“ се опитаха да поставят началото на една нова вселена, която да върне славата на всички познати чудовища. Това трябваше да се случи с лентата „Dracula Untold“ и Люк Евънс в ролята на графа. За съжаление, слабият успех и критиките, които тази продукция отнесе, принудиха ръководството на студиото да размисли. Все пак подобна идея все още седи на преден план и нейната реализация трябва да се случи това лято с премиерата на „Мумията“. При успех надеждите са за връщане на всички познати и обичани създания, като това включва и Дракула.

Дракула - издателство Deja BookДракула – издание на Deja Book

Преди да приключим, бихме искали да ви представим и едно задължително четиво. Дълги години българските хорър фенове трябваше да си търсят новелата на Брам Стокър по най-различни алтернативни начини, защото изданието ни беше зверски изрязано и съкратено. Това вече не е така благодарение на две издателства – „Deja Book“ и „Персей“. Книгите излизат през 2015-а година и са преводи на пълния и оригинален текст. Освен това версията на Deja Book е с убийствено красива твърда корица и включва множество бележки и пояснения, както и бонус разказ.

Мисля, че казахме достатъчно. Дракула е име, което никога няма да залезе и винаги ще остане един от най-известните и популярни вампири на всички времена. Няма шанс някакви женчовци, които блестят на слънцето, да го изместят. Той е част от модерната култура, така както водата е част от живота на всеки човек. Името му дълго време ще се носи от уста на уста и образът му ще се показва в най-различни форми и интерпретации. Завинаги!

Следващата седмица ще ви срещнем с още едно от класическите създания на „Юнивърсъл“ – чудовището на Франкещайн.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Димитър Копарански

The oldest and strongest emotion of mankind is fear, and the oldest and strongest kind of fear is fear of the unknown. So... fear me since you don't know me!