Грешките в Hearthstone - заглавно изображение

Какво да правим с допусканите от нас грешки в Hearthstone?

Ако има нещо, което по-голямата част от хората мразят повече от това да губят, то е да признаят, че са загубили заради собствените си грешки. Ето защо, по-голямата част от хората не са добри Хартстоун играчи. Дори най-добрите от нас не могат внезапно да решат, че няма да направят нито едно грешно отиграване оттук нататък. Истинските майстори в дигиталните игри с карти, обаче знаят как да извлекат полза от своите грешки в Hearthstone.

Паоло Витор Дамо да Роса е считан за най-великият играч на Magic: The Gathering на нашето време. В една от статиите си той пише, че е по-добре да допуснеш една грешка, която всички да видят, отколкото две грешки, за които само ти знаеш. Считам, че това е гениално обобщение на това, което е сбъркано в отношението, което много картоиграчи имат към собствените си грешки.

Да се придържаш към грешките си

Ще се опитам да обясня това, което Паоло има предвид. На пръв поглед всички сядаме да играем с крайната цел да победим. Всъщност се оказва, че за една голяма част от хората това да изглеждат перфектни пред другите е по-важно от правенето на най-добрите отигравания. Ето защо, когато тези хора допуснат грешка, те често продължават да играят така, че да са консистентни с тази грешка, защото се опитват някак си да я прикрият.

Ето един пример. Имам оръжие и опонентът ми е на кратък часовник. Бордът му обаче ми изглежда твърде заплашителен и затова решавам да ударя един от миньоните. Почти веднага осъзнавам, че това е грешка и е трябвало да атакувам героя. Следващият ход, пак удрям миньон, въпреки че все още е грешният избор.

Перфектното отиграване в тази ситуация би било да започна да удрям по вражеския герой, колкото се може по-рано. Това, че не го правя е грешка. В следващия ход мога да направя правилно отиграване, което аз умишлено пропускам. Пропускам го, защото ако го направя, това би означавало да си призная, че съм сбъркал. Не мога да си наложа да покажа веднага пред всички грешката си и затова решавам да я „прикрия“ с друга такава, този път напълно съзнателна.

По-добре натисни бутона, отколкото да прикриваш вече направените грешки в Hearthstone

Его срещу резултати

Защо бих направил този избор, ако знам че понижава шансовете ми за успех. Ще се опитам да навляза по-надълбоко в психологическите фактори, които обуславят такъв тип поведение.

В психологията има нещо, което наричаме его консистентност. Това е потребността да поддържаме съзвучие между всички свои „Аз“-ове. Тази задача може да се окаже доста трудна, тъй като те не са един или два – идеален Аз (това, което искам да бъда), възприеман Аз (това, което мисля, че съм), социален Аз и т.н. Опитваме се да изградим един адекватен образ от всички тях, да го покажем на света и да кажем „Това съм аз“. Тази задача е един от основните психологически проблеми, с които трябва да се справим в развитието си.

Сега нека да се върнем на моята грешка. Решението, да не атакувам героя на опонента, е заявка за определена линия, която съм избрал. На определено несъзнателно ментално ниво вероятно вярвам, че отклонението от тази линия може да представлява опасност за за моята его консистентност, тъй като тази линия съм „Аз“. Ето защо предпочитам да не правя такова отклонение, дори и това да означава, че ще загубя играта.

Комплекс за малоценност

Всеки от нас непрекъснато се сравнява с останалите. Ако консистентно не възприемаме това сравнение в наша полза, е възможно да развием комплекс за малоценност – усещането, че не можем и не струваме достатъчно.

Хората, които са по-уверени в себе си по-лесно признават и приемат грешките си. За тях просто не е въпрос на живот и смърт – „Напавих грешка? Голяма работа, аз знам че съм добър в тази игра, така че няма значение“. Ето защо, когато гледате да кажем стриймове на Грандмастър играчи в Хартстоун, често може да станете свидетели как те обсъждат собствените си грешки в Hearthstone без да им придават огромна стойност.

Дори и световните шампиони допускат грешки в Hearthstone

За тези, които са неуверени в себе си, всяка грешка активира комплекса за малоценност и всички негативни емоции, свързани с него. Такива хора доста по-често се опитват да поддържат грешките си с допълнителни отигравания в тази посока, ако вярват, че това може да убеди другите, а и самите тях, че не е имало неправилно решение на първо място.

Заключение

Всеки прави грешки. Особено пък грешки в Hearthstone. Но не всеки ги използва, за да стане по-добър играч. Не бъдете човекът, който се опитва да накара другите да вярват, че е перфектен. Може и да успеете с определени хора до определена степен, но крайният резултат ще бъде, че ще повтаряте грешките си и все някой ще види това. Опитайте да бъдете човекът, който изгражда образът за себе си като някой, който ще допуска грешки и ще ги покаже на останалите за урок. Това е нещото, което ще ви даде огромно предимство пред по-голямата част от останалите играчи.

Текстът е българска адаптация на оригиналната статия от Момчил Киряков за GLHF.gg.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Момчил Киряков