Начало / Кино и TV / Halloween (Хелоуин 2018) – ревю
Halloween

Halloween (Хелоуин 2018) – ревю

Винаги ми е било трудно да пиша за нещо любимо. Фактът, че става дума за поредица с четиридесет годишна история и осем филма зад гърба си (без да броим традиционния римейк), въобще не помага. Все пак деветият филм от поредицата „Hаlloween“, която Джон Карпентър стартира през далечната 1978 година, е вече факт. Струва ли си той и дали е за всеки? Четете на собствена отговорност в ревюто ни по-долу. Ще включва леки спойлери (най-вероятно). Чувствайте се предупредени.

Do you believe in the Boogeyman?

Halloween

Да се опитвам да ви запозная с митологията на поредицата, с нейните разнообразни герои и посоки, в които поема през годините, би било загуба на време, а и ще е дълъг и отегчителен текст. Хубавото на новата лента на Дейвид Гордън Грийн е, че това не е необходимо. Достатъчно е да сте гледали оригиналния филм, за да сте в крак със случващото се. „Halloween“ е директно продължение на филма на Карпентър и игнорира абсолютно всички версии след него. Героинята на Джейми Лий Къртис е прекарала последните четиридесет години в подготовка за евентуалната си среща с Майкъл Майърс. Тя вече не е плахата, беззащитна и уплашена тинейджърка. Изградила е собствен свят, в който всичко е насочено към подготовка за битката със злото. Макар и да се забавя, то все пак идва и е жадно за кръв.

Няма да се опитвам да разказвам историята на филма, но в по-голямата си част тя следва основната идея на оригинала. Майкъл успява да избяга от лудницата, връща се в Хадънфийлд и започва да сее смърт и разруха. Малката разлика е, че този път Лори е подготвена за него.

Ще започна с твърдото убеждение, че това не е филм за масовата публика. Макар и да е насочен към по-голям пазар и създателите му да се надяват да привлекат по-широка група от хора, новият „Halloween“ определено ще бъде оценен повече от старите фенове. Разбира се, би било чудесно, ако си спечели и нови почитатели, които не са запознати с огромното му наследство.

Back to the roots?

Halloween

Майкъл е зло. Той няма логични и смислени мотиви, той няма ясна и конкретна цел. Той просто иска да убива. Хубавото в новия филм е, че сценаристите също са наясно с това. Всякакви усложнени взаимоотношения или дори свръхестествени подбуди са забравени. Първичното зло е най-важното. Авторите смело се връщат към подходите на първата част и наистина се опитват да покажат Майкъл като мистериозен и страшен злодей без нуждата от обяснения. С вещата помощ на Джон Карпентър, който е както консултант, така и автор на музиката, те се справят повече от брилянтно.

Операторът Майкъл Симъндс, когото аз познавам само от работата му по не особено убедителната адаптация на “Клетка” по Стивън Кинг, успява да улови някои от най-красивите кадри на Майърс в целия франчайз. Не мога да не похваля и дългия one-shot сегмент в началото, който е огромен реверанс към оригиналния „Halloween“.

Освен че е първично зло, образът на убиеца е забулен в мистерия, а колкото по-непознато е нещо, то е толкова по-страшно. Силно подкрепям идеята да не показват лицето на злодея, когато е без маска, а само да виждаме гърба му, краката му, тялото му и така нататък. Минимализмът в действията на Майърс говори повече от достатъчно.

Като стана дума за реверанси, лентата на Дейвид Гордън Грийн е пълна с намигвания, препратки и easter eggs към почти всички филми от поредицата. Много от тях са просто подхвърляния на реплики между персонажите, докато други са цели пресъздадени сцени. „Halloween“ обаче не се опитва сляпо да копира тези моменти и да разчита на техния ефект, а смело, но с уважение, ги надгражда и развива по свой собствен начин.

Героите

Halloween

Като оставим настрана Майкъл Майърс, какво още ни предлага новият филм откъм персонажи? Сигурен съм, че по-заядливо настроените веднага ще посочат феминистичния подход на лентата. Героинята на Джейми Лий Къртис е силна, макар и много пречупена жена, която е прекарала последните четиридесет години в изолация и подготовка за срещата си със своя най-голям враг. Тя, подобно на доктор Лумис, е обсебена от Майърс и желае да го унищожи, за свое добро и за доброто на целия свят.

Как подобен персонаж е успял да създаде семейство и на това семейство да се роди дете, не е много ясно, а и никъде не се споменава за това. Дъщерята на Лори Керън (Джуди Гриър) е прекарала първите си години в постоянни тренировки и тормоз от страна на майка си, която е искала да я подготви за мрачното бъдеще. Ранното разделяне на двете, благодарение на социалните институции, донякъде може да извини скептицизма и липсата на по-сериозни остатъчни травми в детето. За съжаление, напомнянето за тези събития на няколко пъти по време на филма не спомага кой знае колко, но не е чак толкова фатално.

Трети ключов персонаж се явява и внучката на Лори Алисън (Анди Матичак), която има коренно различно отношение към своята баба от майка си. Тя иска да я опознае, да имат нормално бъдеще и най-вече да ѝ помогне да загърби миналото. Разбира се, въпросното миналото не е готово да си тръгне просто така.

От другата страна седят и поддържащите мъжки персонажи в лицето на съпруга на Керън (Тоби Хус), лекаря на Майкъл (Haluk Bilginer) и местния шериф (Уил Патън). В по-голямата си част те са представени като безполезни и дори излишни торби с месо, пречкащи се пред пътя на убиеца. Някои от тях са сравнително адекватни (като полицая), но други са твърде карикатурни, за да са убедителни (като доктора). Имаме и така наречените comic relief герои, които уж трябва да разведрят атмосферата с нелепи шеги. Винаги съм бил на мнение, че подобни филми нямат нужда от хумор, колкото и малко да е той. Когато правиш страшен филм с безскрупулен убиец и зловеща обстановка, смехът трябва да е последното нещо, към което да се стремиш.

Джон Карпентър и “Halloween”

Halloween

Вече споменах по-горе, че за музиката отговаря не кой да е, а самият Джон Карпентър, който е автор и на оригиналната култова тема на „Halloween“ от 1978 година. Този човек определено знае как да създаде мелодия, която да е едновременно напрегната, зловеща и мистериозна. Тук той ни предлага както преработени нови версии на познати парчета, така и специално написани за целта композиции. Единственият недостатък е, че се използват прекалено малко из филма. Определено е трябвало да се възползват повече от тях. Дори може да спомогне за подсилване на ефекта в някои сцени.

Сигурен съм също така, че като съветник и помощник на режисьора, Карпентър е допринесъл изключително много за качествата на филма. Четох, че благодарение на негова препоръка е отпаднала откриващата сцена, в която Майърс убива Лумис от финала на оригинала. Много е вероятно и за ред други подобни неща да е дал адекватно мнение.

Има, разбира се, моменти, в които сценарият удобно намества нещата, за да подпомогне действието. Налични са и абсурдни персонажи със съмнителна или глупава мотивация. Определено има недоразумения, но те са много по-малко на фона на правилно направените неща.

Конфронтацията

Halloween

Независимо какво ще си говорим за новия „Halloween“, той неизбежно води до едно единствено нещо – сблъсъкът на Лори с Майкъл. Още от първите сцени на Джейми Лий Къртис, в забутаната в гората къща крепост, която тя си е изградила, на зрителите им е ясно, че това ще е финалното бойно поле. Жените от фамилия Строуд неизбежно ще трябва да се изправят срещу своя кошмар.

Признавам си, че лично аз очаквах малко повече от тази конфронтация, защото исках финална битка с епични пропорции. Осъзнавам, че това няма как да се случи, но все пак ми беше малко. Огромен плюс е обаче, че не усетих кога свърши филмът и кога минаха тези близо 110 минути. Финалните сцени бяха изпълнени с напрежение и размяна на роли. Грийн перфектно обръща позициите на протагонист и антагонист и Майкъл вече не е водещата фигура в този танц. Намигванията към първия филм тук са особено силни в две конкретни сцени, но няма да ви развалям удоволствието да ги откриете сами.

Продължение?

Филмът се представи повече от успешно в бокс офиса, затова продължението му е гарантирано. Дейвид Гордън Грийн и Дани Макбрайд са имали идеи за трилогия, та се надявам, че няма да поемат по трънливия път на Роб Зомби и неговия римейк, който имаше прекрасен първи филм, но сам се закопа с последвалата втора част.

Няма как да пренебрегнем и финала тук, който доста твърдо и сигурно постави уж край. Все пак се опитаха да намекнат с един последен кадър, че нещата не са такива каквито изглеждат. Дишането на Майърс след края на надписите също би трябвало да е някаква индикация. Този род филми винаги намират начин да върнат своите злодеи.

Искрено се надявам Грийн и Макбрайд да имат хубави идеи и да продължат започнатото. Това продължение смело се нарежда като едно от най-добрите в цялата поредица. То дори може да се окаже вратичка и за други подобни филми. Надежда винаги има и се надявам и сходни популярни франчайзи да се възползват от момента.

Лично за мен „Halloween“ смело застава на второ място в личната ми класация за ужаси на годината, наред с прекрасните “Hereditary” на Ари Астър и “Ghostland” на Паскал Ложие. Филмът има не един или два недостатъка, няма да го отричам, но в същото време е прекрасно съживяване на една умряла поредица. Авторите му са наясно с материала, с който работят, и по никакъв начин не се опитват да го омаловажат. Те подхождат с огромна доза уважение и това си личи в много от кадрите.

Отново казвам, че се съмнявам да се хареса кой знае колко на хора, които не са фенове на подобен род филми. Бих се радвал, ако това е така, но не тая кой знае колко големи надежди. Старите почитатели обаче (като мен) няма да имат какво чак толкова да критикуват .

Силно препоръчвам!
Лична оценка – 7.5/10.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Димитър Копарански

The oldest and strongest emotion of mankind is fear, and the oldest and strongest kind of fear is fear of the unknown. So... fear me since you don't know me!