Начало / Гейминг / Еп. 15: Непризнатият блясък на Silver
Еп. 15: Непризнатият блясък на Silver

Еп. 15: Непризнатият блясък на Silver

Дълго време се рових из интернет за цитат на тема сребро. Нали знаете, от онези тип Паулу Коелю или Ърнест Хемингуей, които гостите на Слави Трифонов обичат да записват в тетрадката му. Оказва се, че има доста цитати за златото, за платината и за какво ли още не от Менделеевата таблица, но за среброто са много малко. Освен това са и тъпи. За съжаление среброто някак остава неоценено, а благородната му патина повечето хора бъркат с неприятен за окото дефект. Такова е положението и с играта, която изровихме от архивите днес. Silver е едно бижу сред морето от тенекиени arpg игри, но неговият блясък остава непризнат и до днес.

Главният герой в Silver е рицарят David

Старото сребро ръжда не хваща

Silver е една от многото добри игри на издателите с безумно име Infogrames. Сериозно – какво по дяволите е „grames“?! Френската компания, която сега е собственост на Atari, навремето се славеше с много силни заглавия! Такива като Outcast, Worms: Armageddon, Alone in the dark и т.н. А сред тях едно от най-добрите безспорно е Silver.

За да сме честни, единственото нещо, което е по-неоригинално от заглавието на играта, е нейната история. Злият магьосник Силвър управлява земите на Джарра с типичната деспотичност на генеричен злодей в компютърна игра. Като средновековен фентъзи Ким Чен Ун, той си прави каквото поиска с подопечните му рая. Това, което прелива чашата, е решението му да отвлече всички жени в детеродна възраст и да ги откара във владенията си, за да избере бъдещата си изгора. Някъде сред отвлечените е и любимата на нашия герой, младият рицар Дейвид. Нейното име май така и не научаваме, но имайки предвид колко оригинални са имената във вселената на Silver, сигурно се казва Мери-Сю.

Оттук следва приключение в търсене на изгубената любима и спасяване на света от предстоящите времена на мрак и мор. Но забравете за историята, защото Silver не залага на нея, а на друго. Точно така, говоря за микротранзакциите! Шегувам се, EA нямат нищо общо с играта. Това, което вади Silver oт посредствеността на типичните arpg-та, е прекрасната графика и иновативният геймплей по време на битка.

Бекграунидте са прекрасно анимирани

Боят изгражда

Това, което изтъква Silver пред другите подобни игри, е бойната система. Забравете за turn-based битките от Fallout и Final Fantasy. В Silver битките се водят в реално време, което лично за мен винаги е било доста по-вълнуващо. Цялото управление идва от мишката и бутона control. Задържането на control активира атаката, левият бутон атакува, а десният блокира.

Тук става по-интересно. Ако искате да нанесете удар със засилка, трябва рязко да преместите мишката в посока на атаката. Удар със замах, който поразява повече от една цел, става след като буквално замахнете с мишката, така сякаш държите меч. Замах с мишката назад (е.г. зад гърба на героя ви) и той ще се извърти и порази врага зад гърба си. Може да ви звучи малко странно, но всъщност е много интуитивно и по-забавно от прическата на Кайло Рен!

Пейзажите са повече от разнообразни. Тукл виждаме красива снежна картина.

За съжаление същата тази бойна динамика се срива с гръм и трясък, когато трябва да управлявате няколко героя едновременно. Първо – нека кажа, че като цяло вашите сподвижници са абсолютно статични по време на битка. Дори и когато гигантски каменен голем ги млати по главите, те проявяват свръх-непукизъм към ситуацията. Имате опцията да нагласите поведението им така, че да атакуват различни мишени или една обща. Когато ги нагласите да атакуват една обща цел, те обикновено се забиват в най-близкия до вас незначителен имп, а когато го победят, се връщат към познатата си поза „паметник“. Като цяло главната роля на вашите дружки е да ви се пречкат и да ви усложняват задачата. Разработчиците са компенсирали некадърността им като са направили така, че те се съживяват на края на всяка битка. Явно е било по-лесно, отколкото да вложат усилия в това да ги направят адекватна част от играта.

Въпреки проблемите, винаги съм се питал, защо тази бойна система не бе усъвършенствана и приложена в други игри? Размахването на мишката наляво и надясно, и вашият герой, въртящ меча си из екрана, е изключително задоволително изживяване. Нещо повече – кара ви да се чувствате така, сякаш размахвате истински меч и сте по средата на истинска битка. Срамота е, че всичко това си остана само в света на Silver. Свят, който има и други неща, с които да се похвали…

Персонажите в играта са над 30.

Красотата на Silver

Silver ни приветства с прекрасни прегенерирани двуизмерни бекграунди, които са си чиста проба изкуство. Разнообразие не липсва – от красиви зелени планини с течащи потоци, през дъждовни мъгливи градчета, опушени от алкохолни изпарения кръчми, средновековни замъци и т.н. Камерата е статична и не разполага със zoom in или zoom out, но и така анимацията е изключително детайлна.

Арените (или просто стаите) в Silver са точно 270 на брой. След битка можете да продължите към следващата или да се върнете на предишната. Веднъж след като сте победили враговете в една арена, те не се пявяват повече. Точно така, Diablo фенове, move along, тук няма нищо за вас…  За съжаление вида на героите ви не се и доближава до естетиката на пейзажите. Триизмерната ъгловата анимация на персонажите контрастира много рязко върху прегенерираните двуизмерни фонове, но това едва ли е било толкова видно през 1999 г.

Героите, с които можете да играете, са доста разнообразни, макар и генерични. Първият спътник, който срещате по пътя си, е Секуна, която е доста добра с лъка, но пък стрелите свършват доста бързо. После към вас се присъединява Вивиен, която, също като Секуна, има доста прилични физически заложби. Лично аз винаги съм намирал за странно, че точно след като годеницата ви е отвлечена, към компанията ви се присъединяват две секси мацки! Сигурно е случайно… После следват типичните генерични, но пък и някак си интересни герои – кунг-фу монах, рицар паладин, магьостник и, сещате се, така нататък.

Прекрасен кадър от мост свързващ висока кула със замък.

Прогресията на героите е изключително симплифицирана. Всъщност няма никаква нужда да се притеснявате за експириънс точки, защото такива няма. Двете неща, които прогресират в играта, са само здравето и маната, но те се покачват в тясна връзка с развитието на историята. Макар да ви изглежда елементарна, всъщност тази система гарантира баланса между силата на героите ви и тази на враговете. Да, не се налага да напрягате мозъка си и да се чудите дали да залагате на интелект или мускули. За сметка на това имате повече време да се посветите на размахването на мишката наляво-надясно и свалянето на вражески глави от прилежащите им торсове.

Като за сребрист финал

Истината е, че дори за онези години Silver никак не е безгрешна игра. Някои недомислици, вървящи ръка за ръка с немалко досадни бъгове, разделят играта с мястото й на гейминг небосклона. И въпреки това, Silver е криминално неоценена игра, която заслужава много повече геймъри да се запознят с нея. До ден днешен графиката изглежда адекватно и приятно за окото, а играта е налична във всички известни онлайн платформи. Така че, ако се чудите с какво да се закичите за идните празнични вечери, аз бих ви посъветвал да се обърнете към доброто старо сребро!

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Константин Георгиев

Войн на 90-те, тръгнал на последен поход срещу пълната безидейност и пошлост на днешната развлекателна индустрия. Дайте ми класически видео игри, екшън и хорър филми от 80-те и 90-те, постапокалиптична фантастика и ще ми станете най-добри приятели!