Dr. Strangelove звучи страхотно като за име на група. Но не е. Това е име на един от най-интересните образи в киното. Но дали говори нещо на повечето хора, или не?
Почти в края на извънредното положение сме. За всеобщо щастие. Аз обаче не мога да се оплача от времето, прекарано вкъщи. С две думи – не скучах. Четох книги, посветих се на онлайн курсове, гледах филми. По-стари филми. Филми, набори на майка ми. Мисля, че ако филмовите канали ми го предлагаха, щях да се посветя и на филми, набори на баба ми. Но уви… дотам не стигнах. Но защо Ви занимавам с това? Защото в главата ми се прокрадна мисъл (каква изненада) и вдъхновение.
Съдържание
Студената война
За моето поколение това е само история – в книгите, филмите, публицистични предавания от време на време. През 60-те, 70-те и дори 80-те години обаче Студената война е била реалност, опасност. Осезаема при това. Нещо, от което американците и руснаците са се страхували (пропагандата се е погрижила добре за това безпокойство. Но това е друга тема). Никога няма да можем да осъзнаем значението на термина за хората от онова време. Само знаем, че е било възможност за по-сериозни последици – къде илюзорни, къде не толкова. Темата е вдъхновила не един и двама режисьори.
Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb
„Dr. Strangelove (Др. Странна любов – б.а.) или Как се научих да спра с притесненията и да заобичам бомбата“. Ах, какво заглавие! Да ти стане едно милно, спокойно, обичливо. Точно в стила на Кубрик.
През 60-те години борбата за военно и ядрено надмощие не е шега работа. Американците са на върха, СССР им диша във врата. И страха от разпалване на ядрена война не е шега работа. Поне за мнозинството. Но за Стенли Кубрик няма ограничения. Геният му е толкова голям, че точно от тази така деликатна тема той създава филм, който не просто оставя следа в кинематографията, но и се превръща в енциклопедичен пример за сатира и остава един от най-добрите филми на всички времена. (Това не го казвам аз, а разни по-умни от мен хора.)
Малко сюжет
Това е филм, който трябва да се гледа. Ако не сте го направили, то време е. Не забравяйте, че говорим за черно-бяла лента от началото на 60-те. И все пак – сатирата е толкова свежа, че в никакъв случай не можем да го наречем „морално остарял“. Даже напротив. Звучи все така актуално, както и по онова страшно, студено време. Няма да издавам от много от историята – само толкова, колкото надявам се, ще събуди интереса Ви.
Dr. Strangelove, както е по-известен филмът, е черна комедия от 1964 г. Както вече споменах – това е сатира на Студената война и страха от ядрена война между САЩ и СССР. Лентата е режисирана и продуцирана от Стенли Кубрик. Сценарият е написан от него съвместно с Terry Southern (“Волният ездач” сърчице) и в основата му е заложен сюжетът на романа Red Alert (1958) на Питър Джордж.
Историята разказва за действията на психопатичния генерал от Военновъздушните сили на САЩ – Джак Д. Рипър, който нарежда на ескадрилата да бомбардира СССР с ядрени глави. Филмът проследява реакцията на американския президент, съветниците му, съветското аташе и Въздушните сили и опитите им да попречат на екипажа на бомбардировача В-52 да нанесе удара. Всичко това, за да се предотврати задействането на т.нар. Doomsday machine, която СССР е създала и която ще унищожи целия живот на планетата за 96 години. И тук се намесва бившият немски нацистки гений Д-р Стрейнджлов. Как ли? Ще разберете, ако гледате филма.
Защо е толкова добър този филм?
Разбира се, във филма всичко е хиперболизирано – образите, ситуациите, диалозите. Нека не забравяме, че това все пак е сатирична комедия. Кубрик успява да редува абсолютен реализъм и налудничавост, граничеща с абсурдизъм и да направи историята достоверна, па макар и преувеличена.
Затова и през 1989 г. Библиотеката на Конгреса в САЩ посочва Dr. Strangelove като един от първите 25 филма, избрани да се съхраняват в Националния филмов регистър. Избран е, защото е „културно, исторически и естетически забележителен“. (Казах Ви, по-умните от мен хора ги разбират нещата.)
Малко данни
- Оригинално заглавие: Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb
- Формат: филм, черно-бял
- Година: 1964
- Жанр: Сатира, комедия
- Режисьор: Стенли Кубрик
- Сценарий: Стенли Кубрик, Terry Southern, Питър Джордж.
- Главни актьори: Peter Sellers , George C. Scott, Sterling Hayden, Peter Bull
- Бюджет – 1.8 милиона долара; приход – 9.4 милиона само в Северна Америка
- В IMDB филмът има оценка 8,4 от 10.
- Времетраене: 1 ч. 35 мин.
Други интересни факти
- По план филмът е трябвало да излезе в края на ноември 1963, но точно тогава се случва покушението срещу президента Кенеди. Екипът на Columbia Pictures решава, че предвид трагичното събитие, ще отложи премиерата. Така ‘’Dr. Strangelove’’излиза на 29 януари 1964.
- Студиото се съгласява да поеме филма, ако актьорът Peter Seller изиграе поне 4 от ролите. В крайна сметка той се превъплъщава в 3 от образите – капитанът на група Mandrake, президентът на САЩ Merkin Muffley и самият Strangelove.
- Финалната сцена на взрива са реални кадри на ядрени детонации, наслагани един след друг.
- Музиката е на Laurie Johnson.
- През 80-те години в световен мащаб е имало близо 65 хил. бойни ядрени глави. Днес са под 10 хиляди и все пак ги има…
В заключение
Почитателите на Стенли Кубрик и на черно-белите филми със сигурност са гледали Dr. Strangelove. Има толкова много тънки моменти в него, че мога да пиша още и още. Но ще се въздържа. Потретвам се – за да можете да разберете възхитата и удоволствието ми, ще трябва да си го пуснете. По възможност го гледайте на тъмно. Не за друго, просто така въздействието му е още по-силно. А докато пишех това, на повторение ми беше музикалната тема на филма. Толкова абсурдна и подходяща в същото време. Поздравявам Ви.
Е, какво мислите? Споделете с нас дали ще гледате Dr. Strangelove. А ако вече сте го направили, кажете ни какви са Вашите впечатления в нашата Фейсбук група – КиноЗона.