No man's sky

Разходка из дебрите на вселената в новия ъпдейт на No man’s sky

Една година след драматичното излизане на No man’s sky на белия свят, накарала поне пет човека да спрат да предплащат за видео игри, вселената изглежда по-изпълнена със смисъл от всякога.

И под изпълнена със смисъл имам предвид буквално. Докато преди година единственият начин да разбереш нещо за историята на планетите и съществата в No man’s sky, беше да научиш достатъчно думи от езика им и разговаряш с тях, сега всяко откритие е съпътствано с обяснение и информация за историята му.

Но да превъртим една година назад. Аз не съм от хората, които се водят по „хорското мнение“ и затова, колкото и да ми се искаше, пропуснах ужаса, съпътстващ излизането на играта. Тази утопия не издържа много дълго време, защото месец по-късно на първото удобно намаление се сдобих с копие от No man’s sky и започнах да обикалям галактиката. Както се досещате, след няколко часа безсмислено ходене и стреляне по камъни, ми писна, а след време и тотално забравих, че тази игра съществува.

Година по-късно някой от Steam приятелите ми написа съобщение, питайки ме дали играта става, защото имала огромно количество добавен контент, и честно казано не можах да повярвам на думите му. Затова я инсталирах и не можах да повярвам и на очите си, като я пуснах за втори първи път. Много съм недоверчив.

Втори шанс

Първото нещо, което ми направи впечатление, е менюто, което се появява в началото. Играта учтиво ви пита кой Mod искате да играете. Имате стандартния начин на игра, описан от създателите като „a chill experience“, има Survival mod, където планетите са доста по-неприятни, изпълнени с отровни газове и агресивни същества, опитващи се да ви разкъсат на парчета. Perma Death mod – още по-неблагоприятни условия по планетите, по-бързо свършващи ресурси, а ако умрете, започвате отначало, като за сериозни мазохисти.

Най-голямо впечатление ми направи Creative mod. Оказа се, че докато съм отсъствал, разработчиците от Hello Games са добавили строене в играта. Ако не ви се чака да събирате ресурси и да се борите с гравитацията, можете свободно да си строите каквото си пожелаете в този мод и да го споделяте с останалите чрез Steam Workshop.

Избирам Chill Experience, разбира се – аз не се самозалъгвам защо трябва да ми е трудно, като може да не ми е. Играта започва стандартно, като седи половин час на менюто за зареждане с надпис „Loading Shaders“. Естествено, оказа се, че е забила – след рестарт всичко тръгва нормално и се озовавам на същото място, където започнах и преди година. Но този път странно меню с текст ми обяснява разни неща за историята на играта и планетата и ме кара да си ремонтирам счупения кораб, да си зареждам оръжието със странен химикал, наречен Thamium9, който се намира ужасно трудно, и да следя нивото на радиация на планетата. Еми няма проблеми, аз съм роден за това. След като убих няколко камъка и странни гъби, успях да ремонтирам всичко и да се насоча „Напред, напред и нагоре“, но най-вече нагоре, към необятната вселена.

Разбити надежди

Точно излизайки от атмосферата на Vinnobj None (нищо чудно, че никой не иска да живее на тази планета с такова име), нещо присветна на екрана на кораба ми и се оказва, че нямам гориво. С нежелание се връщам на планетата с ужасното име, за да заредя. При кацането се натъквам на огромен разбит кораб – в последствие разбирам, че разбитите кораби са част от ъпдейтите на играта. Появяват се случайно на различни планети, огромни са, могат да бъдат разглеждани отвътре и отвън, и могат да бъдат лишавани от ценния товар, който някога са носили.

Докато разглеждах кораба, новото меню с текста ми обясни, че това е носач от системата GAK. Вътре намерих табло, цялото в слуз, от което свалих информацията, че корабът е бил превзет от извънземни от друга галактика. Също така капитанът в последния си миг живот е разбил кораба, за да не позволи на извънземните да вземат безценното карго. Е, аз го прибрах. Не ми свърши никаква работа, но ако нещо знам за този вид игри, то е, че всичко ще ти потрябва рано или късно.

Натъкването на този кораб събуди любопитството ми и се оказа, че това е част от тоталната промяна на икономиката в играта. С цел станциите за търговия да не бъдат просто мястото, където изсипвате всичко ненужно за кредити, от Hello Games са направили цялостна икономика във вселената. Това означава, че от новия ъпдейт вече различни ресурси струват различно в отделните станции.

Също така има голямо значение с кого разговаряте, на кого помагате и срещу кого се биете. Ако изпаднете в момент, в който ви трябва някой ресурс, но не сте в добри отношения с населяващите дадения участък от вселената – те могат да не ви го продадат или да ви го продадат на изключително високи цени. Това някак си вдъхва живот във вселената на No man’s sky. Сега можете да събирате даден минерал от една част на галактиката и да го продадете на тройно по-високи цени в друга част.

Ролеви елементи?

Докато се опитвах да спазаря намереното карго от кораба за нов преден лазер за моя си кораб, едно от съществата на станцията ме помоли за помощ. Доста съмнително – никой не ме е молил за помощ във видео игра, откакто за последно играх Skyrim. Разбира се, че веднага се отзовах, като галактическия самарянин, който съм. Оказа се, че и това е дошло с новия ъпдейт на играта. Различни NPC-та от различните фракции ви дават мисии или молят за помощ, което определя и вашата позиция спрямо тях. Мисиите се падат на случаен принцип, извадени от торбата с мисии, с които разполага играта. Оказаха се много разнообразни.

Ходих да сканирам за определени същества, търсих дадени ресурси, бих се с различни животни, спасявах извънземни от космически станции, водих ескадрила кораби, за да пропъдим космически пирати, взривявах станции тип Звездата на смъртта от „Междузвездни войни“. Толкова се залисах по тези мисии, че забравих основната цел – да стрелям по камъни и да се придвижвам по картата към центъра на вселената.

Бива ли такива работи, веднага изпълних всичко, което текстът в долния десен ъгъл на екрана ми нареждаше, и даже го преизпълних. Толкова силно се изстрелях, че изобщо не разбрах къде съм отишъл, защо и как съм се озовал там. Новото „бързо меню“ с карта на вселената е също толкова трудно за навигиране, колкото си спомням отпреди. НО! Няма значение, важен е пътят, а не крайната дестинация.

Започвам да се въртя като NPC, забило в текстурите на игра, сканирам планетите около мен -всички са странно еднакви и странно без въздух. Няма дори отровен газ или радиоактивен кислород. Приближавам се и се оказва, че това не са нормални планети, ами синтетични. Всичко е направено от шестоъгълници, странни „растения“, ако мога така да ги нарека, и остатъци от кораби и роботи. Няма живот, има само няколко поста за сканиране, които имат съвсем малко информация за това как някакви машини правили експерименти. За пръв път от няколкото часа пред екрана играта успява да ме накара да кажа УАУ.

Можело значи

Все още не мога да разбера защо No man’s sky беше приета толкова лошо. Опитах се да науча това от хора, които откровено я мразят, никога не са я играли, но я мразят. Даже единият ме махна от приятелите си, след като си я купих. Всички ми казват едно и също: „Дивелъпърите излъгаха“ или „Играта няма мултиплейър, бяха обещали мултиплейър“, или любимото ми е „Няма големи същества на планетите“.

Явно хората имат огромно желание да мразят нещо и това е било най-лесно и близко до проблемите им. След 3 ъпдейта No man’s sky успя да ме задържи за няколко часа, без да ги усетя, и ме накара да нямам търпение да се прибера и да продължа да скитам из галактиката. А дори не съм стигнал началото на играта, където се избира по кой път да се мине до центъра! Кой знае какво ще се случи тогава? Мога също да се задомя на някоя планета и да си построя база, където да отглеждам растенията, които дават толкова редкия и търсен Thamium9.

Освен това в играта вече можете да:

  • стреляте по камъни,
  • стреляте по дървета,
  • стреляте по растения,
  • стреляте по земята,
  • стреляте във въздуха и се появява земя (WTF нали?).

Можете да стреляте по други космически кораби, докато карате космически кораб с друг по-малък космически кораб в него, а в него – бъги, което можете да карате по повърхността на планетите. Можете да търгувате, да ограбвате, да строите, да унищожавате, да четете, да се учите, да оцелявате и да умирате от радиация или студ, защото нямате Thamium9, с който да си заредите костюма.

Напред, към центъра на Вселената!

Разбирам, че No man’s sky не е по вкуса на всеки, но при мен успя да утоли желанието да посещавам странни места, да изследвам различни краища на вселената и да помагам на непознати извънземни да спасят родната си планета. Освен всичко споменато досега, играта има тотална промяна в начина, по който се държат корабите.

Докато ги карате, можете да летите ниско над планетите и съответно да се блъснете в някой хълм и да се разбиете. Всички текстури в играта са подменени с по-добри. Има огромно количество нови кораби, нови оръжия, нов начин за разпределение на инвентара и какво ли не, за повече информация можете да видите ТОЗИ линк.

В заключение

И накрая, но не на последно място, играта за пръв път започва да поддържа мултиплейър. Не се задъхвайте, защото е в начална фаза – все още няма модели за другите играчи и те представляват точки, летящи във въздуха. Важното е, след толкова одумвания и оплювания, полека-лека мултиплейърът е вече тук.

Работи малко странно – след като превъртите играта, получавате правото да строите портали, същите като в Stargate. Чрез тези портали, ако въведете координатите на обитаема от други хора планета, можете да се телепортирате там и да разглеждате наоколо, като точка в равнината, каквато реално сте. Може да не звучи като нещо особено, но скоро се очаква Hello Games да вкарат модели за другите играчи и напълно поддържан и читав мултиплейър в реално време.

Бъдещето за No man’s sky изглежда цветущо и явно хората наистина харесват последните ъпдейти на играта, защото събира по над 10 000 играчи всеки ден, откакто Atlas Rises излезе. Живеем в странно време, видео игрите се превръщат в спортове, излизат недовършени и разочароват всичките си фенове, но ние въпреки това си ги обичаме и им отделяме време и средства.

Поне едно мога да кажа за Hello Games – там, където целият свят им се изсипа с омраза и където всеки нормален човек би се отказал – те не го направиха.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Румен Илиев

Hardcore player, hardcore lover, hardcore sleeper. Everything else eighter doesn't concern me or it doesn't exist. Add me on Steam ot play or call me for seme good lovin' or don't bother me cos I'm sleeping. http://steamcommunity.com/id/99asdf99/