Начало / Кино и TV / Philip K. Dick’s Electric Dreams ревю
Electric Dreams

Philip K. Dick’s Electric Dreams ревю

*барабани* *фанфари* Electric Dreams, един научно-фантастичен антологичен сериал, вдъхновен от кратките разкази на човека, чието въображение ни донесе Blade Runner, Total Recall, The Man in the High Castle, A Scanner Darkly, Screamers и много други. С участието на Стийв Бушеми и Брайън Кренстън измежду актьорски състав от много други познати лица. На хартия беше прекрасно! В действителност…

Тежкото начало

Преди да излезе втора част на първи сезон на Electric Dreams, го бях отписал. Не ми се стори толкова ужасен, а просто… разсеян и мързелив. Опитах се да избегна спойлери в кратките представяния на епизодите по-долу.

Electric Dreams - The Hood MakerПърви епизод, The Hood Maker, ни изпраща в дистопично бъдеще, населено от телепати, натъпкани в гета от „нормалните“ хора. Доста слабият и, бих казал, прекалено отворен финал на епизода успя да разбие всякакви добри впечатления от него.

Епизод две, Impossible Planet, ни представи двойка космически туроператори, които се опитваха да извозят, метафорично и буквално, възрастна жена, като я закарат до несъществуваща планета. Доста приятен епизод, който отново беше развален от абсуреден дори в сравнение с този на оригиналния разказ финал.

The Commuter, третият епизод на Electric Dreams, ни запознава с Ед Джейкъбсън, работник на ЖП гара, който открива „тайна“ спирка на един от минаващите влакове. Място, където всеки е щастлив и желанията се сбъдват, но разбира се, всичко си има цена. Един от по-добрите епизоди в тази половина на сезона.

Четвъртият епизод, Crazy Diamond, ни доведе Стийв Бушеми и абсурден сценарий, писан по време на маларийна треска. Може би най-слабият епизод в целия сезон, с един от най-обещаващите сетинги. За съжаление обаче, всички интересни второстепенни сюжетни нишки остават „висящи“ и явно единствената им цел е била да придадат фалшива дълбочина.

Electric Dreams - Real Life

Real Life ни изпраща в недалечното бъдеще, където пренатоварен от работа полицай си поръчва виртуална почивка. Предсказуемо, нещата се объркват и героят ни спира да различава действителността от виртуалната реалност. Total Recall, но скучен. Основният проблем на епизода, извън това, че се върти около доста предвидим туист, е, че разчита страшно много на героите си, но в същото време не ги развива и не прави нищо, за това да ги харесаме.

В последния епизод от първата половина не сезона, Human Is, Брайън Кренстън е в ролята на космически военен пилот, който се връща променен след мисия на вражеска извънземна планета. До голяма степен епизодът страда от същия проблем като предния – героите не са достатъчно развити, а сценарият разчита основно на тях. И все пак Human Is е една идея по-добър от Real Life – къде заради малко по-стегнат сценарий, къде заради Кренстън.

Не беше най-слабото начало на сезон, което съм виждал, но определено очаквах повече от Electric Dreams. До някаква степен предполагам го получих – визуално, всеки един от епизодите беше прекрасен, а актьорският състав беше блестящ. Проблемът със сценария мисля се дължи най-вече на темпото и на това, че епизодите не са сигурни какво искат да бъдат – късометражен филм, част от пълнометражен филм или пилотен епизод на сериал. Резултатите от което са недоразвити персонажи и претупани финали тип „очаквайте продължение“. Разбираемо, след това не бях чак толкова надъхан за оставащите 4 епизода, излизащи почти 3 месеца по-късно.

Спасен в последната минута

12 януари дойде, стиснах зъби и… се оказа, че не беше толкова зле, колкото очаквах. Този път Electric Dreams ми даде повече Black Mirror, отколкото The Outer Limits, и май беше за добро.

Electric Dreams - Kill All OthersЕпизод 7, Kill All Others, разказва историята за работник във фабрика, който се оказва един от малкото нормални хора в един ненормален свят. Дистопична история с доза 1984-та и съвсем лека щипка They Live. Силен старт на поредицата от епизоди!

Autofac, осмият поред епизод, също не разочарова. В постапокалиптичен свят, след война, унищожила голяма част от човечеството, единствените оцелели сме ние… и огромна автоматизирана фабрика, управлявана от изкуствен интелект. Фабрика, непрестанно произвеждаща и доставяща стоки до малкото оцелели, независимо дали го искат, или не.

Предпоследният епизод на Electric Dreams, Safe and Sound, държи високото ниво от предните два епизода. Действието се развива в бъдеще, по традиция след война, в което голяма част от хората живеят във високотехнологични градове. В пустошта извън тях има „балони“, в които живеят хора, ползващи технологии от нашия век. Отношенията между двете фракции са обтегнати заради чести терористични атаки на емигранти в градовете. На практика е Arlington Road, но в бъдещето.

Последният епизод от сезона, The Father Thing, е доста особен, но въпреки това страшно приятен. Invasion of the Body Snatchers. Точка. Не е изненада предвид факта, че той, както и кратката история, по която е епизодът, излизат по горе-долу едно и също време, а Студената война е повлияла на не едно и две произведения. Тонално, епизодът сякаш е най-различен от останалата част от сезона – седи някак по-лек и „приключенски“. Това обаче е по-скоро в негов плюс, имайки предвид колко добре пасва на историята.

Изненадващо, но тези 4 епизода сякаш успяха да оправят „вкуса“ от сериала. Нещо, което смятах, че няма как да стане! Далеч съм от мисълта, че тези 4 епизода са брилянтни или революционни, но са достатъчно добри, за да носят останалите 6 на гръб.

Е и?

Макар проблемите в първите 6 епизода да не бяха малко и последните 4 да не бяха перфектни, определено поне за мен успяха да компенсират и да донесат някакъв баланс на нивото на качество. Допускам, че проблемът до известна степен е в мен и в очакванията, които имах. По-горе споменах Black Mirror и The Outer Limits – обожавам и двата с всичките им недостатъци! Дори и крайно тъпите епизоди на The Outer Limits, а те не са малко. Макар и двата да са научно-фантастични сериали, разликата в тона и начина на поднасяне на историите е огромна. И когато си се настроил за едно, а получиш друго, най-вероятно ще останеш разочарован. От друга страна – има за всекиго по нещо. Дори Crazy Diamond съм сигурен, че ще се хареса на някого. В някакво състояние. Не знам дали бих се ангажирал да го препоръчам, но пък смятам, че е нещо, което си заслужава да се гледа, ако ви изпадне отнякъде. Всеки от епизодите е забавен по един или друг начин. Все още няма обявена информация за втори сезон, но определено бих се зарадвал, ако се появи такъв.

 

 

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Оскар Акоста