Technology.bg Светът на технологиите
Обезлюдява ли планетата ни? Ще продължава ли тенденцията за спад на населението?
Напълно нов поглед към бъдещето на хората дават журналистът Джон Ибитсън и политологът Даръл Брикър. В своята книга „Безлюдна планета“ (Empty planet), която излезе от печат преди няколко дни, те аргументират тезата си, че човечеството скоро ще започне да намалява своята популация и това ще бъде необратим процес. Заключенията им са в разрез с широкоразпространената информация, че населението на света расте с бързи темпове, което ще доведе до изчерпването на природните ресурси.
Двамата автори се основават на демографски изводи, направени от уважавани изследователи. За да проверят новите данни, те правят теренни проучвания в 26 държави от различни точки на света, разговаряйки с местните хора. На въпроса им към жените колко деца искат да имат, навсякъде отговорът е около две. Установяват, че дори в страните от Южна Азия и Южна Африка с традиционно висока раждаемост, преобладава нагласата на семействата да имат по-малко деца.
Причини и влияния
Като основна причина за това се посочва нарастващата степен на образование на жените. Урбанизацията и отслабването на влиянието на религията сред различните културни общества също допринасят за тази тенденция, която вече е в ход в развитите страни, следвани с голяма бързина от тези в процес на развитие. В подкрепа на това в интервю за wired.com Ибитсън и Брикър дават пример с Филипините. Там коефициентът на раждаемост от 2003 г. до 2018 г. спада от 3,7% на 2,7%.
Прогнозният модел на ООН за изчисляване на населението включва коефициент на раждаемост, миграция и смъртност. Според него към 2100 г. населението на света ще бъде около 11 млрд. души. Ако се добави обаче нова променлива към този модел, ще се получи по-обективна представа за човешката популация, казват Ибитсън и Брикър. Те вземат под внимание коефициента „ниво на подобрение на образованието на жените“, предложен от известния австрийски демограф проф. Волфганг Луц. С него прогнозата за броя на населението към 2100 г. добива различен вид – между 8 и 9 млрд. души.
За разлика от случаите на спад на населението в исторически план, причинен от природни катаклизми, съвременната тенденция е резултат от умишлено взето решение от страна на хората да имат по-малко деца. Последиците от това решение ще нанесат социални, политически и икономически промени, но имат и положителни страни, смятат авторите на Empty planet. Като такива се изтъкват доброто материално положение в следствие на по-високи работни заплати за по-малко на брой хора, развитие на иновациите, подобряване на околната среда.
Драстичното намаляване на раждаемостта през последните години е отчетено в специално изследване на глобалната обремененост от заболявания, публикувано през октомври 2018 г. в медицинското издание Lancet. В него са анализирани данните за населението и раждаемостта по възраст и пол в 195 страни за периода от 1950 до 2017 г. и резултатите изненадват учените.
Оказва се, че коефициентът на раждаемост в световен мащаб е намалял наполовина, като през 1950 г. жените са имали средно по 4,7 деца, а през 2017 г. – по 2,4 деца. Зад тези усреднени числа се крият големи различия между нациите. Например в Нигер жените имат средно 7,1 деца, а в Кипър едва по 1 дете. 33 са страните със спад на населението от 2010 г. насам (основно в Европа). Сред тях е и България, където жените раждат средно 1,5 деца. Не по-различно е положението в съседните ни страни – в Сърбия жените имат средно по 1,4 деца, в Македония – 1,5 деца,а в Румъния – 1,6 деца.
