Маймуни Мармозетки ARHGAP11B

Учени имплантираха в маймуни гена ARHGAP11B, който ни е превърнал в хора

Учени са отгледали маймуни с по-големи мозъци, като са добавили към ембриони на мармозетки уникален човешки ген. Засега не можем да твърдим дали това е началото на „Планетата на маймуните“. Изследванията обаче хвърлят светлина върху въпроса как генът ARHGAP11B ни е превърнал в хора.

Докладът на учените от Института по молекулярна и клетъчна биология и генетика „Макс Планк“ е публикуван в списание Science. В него специалистите споделят, че са внедрили гена в ембриони на маймуни от вида обикновени мармозетки на 101 дни (50 дни преди да се родят). Генът е допринесъл за разширяване на неокортекса им. Това е част от мозъчната кора, която е значително по-голяма при хората, в сравнение с други примати. Тя отговаря за развитие на познавателните способности като разсъждение и език.

Въпросният ген е ARHGAP11B и спомага за създаване на разширен неокортекс. Той кара мозъчните стволови клетки да образуват повече стволови клетки. Предвид значението на по-големия неокортекс за развитие на познавателните умения на човечеството, смята се, че генът играе основна роля в еволюционната история на хората и други тясно свързани хоминини. Хоминините образуват таксономично племе от подсемейство Homininae. Хоминини включва съществуващите родове Homo и Pan, но изключва рода Gorilla.

ARHGAP11B

ARHGAP11B е специфичен за човека ген. Възникнал е във вида си след отделянето ни от шимпанзетата, но преди раздялата ни с неандерталци и денисови човеци. Това означава, че неандерталците и денисовите човеци са имали гена, отговорен за образуването на по-голям мозък.

Добавяне на ARHGAP11B в маймуни:

До момента генът е бил добавян в мишки и порове. Сега, след изследването, се доказва, че той има същия ефект върху мозъка при примат, който не е човек.

„Наистина установихме, че неокортексът на мозъка на обикновената мармозетка се разширява и мозъчната повърхност се нагъва. Неговата кортикална плоча също бе по-дебела от нормалното.“

Това заяви водещият проучването изследовател Michael Heide. „Освен това наблюдавахме увеличен брой базални радиални глиа-прогенитори във външната субвентрикуларна зона и увеличен брой неврони от горния слой. Този вид кортикален неврон се увеличава с еволюцията на приматите“, допълва той.

ARHGAP11B-Kontrolna-grupa

Учените отдавна се опитват да разберат кога и как този решаващ ген е станал част от историята ни като човеци. През 2016 година изследователи от Института по молекулярна клетъчна биология и генетика „Макс Планк“ откриват, че способността на гена, който увеличава мозъка ни, вероятно е еволюирал от мутация, възникнала само преди 1,5 милиона до 500 000 години.

„Мутацията на една-единствена генетична буква, а именно промяната от C на G в гена ARHGAP11B води до загуба на нуклеотида при формирането на съответната информационна РНК“,

обясни Wieland Huttner, чиято лаборатория ръководи всички изследвания за този ген.

„Това води до промяна в изключително важната за човека последователност от 47 аминокиселини в протеина. Подобни точкови мутации се срещат сравнително често, но в случая на ARHGAP11B предимствата за формирането на по-голям мозък изглежда са оказали незабавно влияние върху човешката еволюция.“

Учените подчертават, че ембрионите на мармозетките, включени в експеримента, са били изучени, посредством използване на високи етични стандарти и не са родени.

„Да ги оставя да се родят, според мен би било безотговорно на първо място“, каза Huttner пред Inverse. „Защото не знаете каква промяна в поведението ще последва“, обяснява той.

За да обсъдим този експеримент, етиката в технологиите и възможните изходи от маймуноподобните човеци, заповядайте в нашата група във Facebook – Технологичното общество на България. 

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Атанас Георгиев

Казано накратко, юрист с интереси в областта на биологията и технологиите.