„Кръгът“ ревю – за тъпи и умни (може би)

Най-после отделих време да изгледам филма „Кръгът„, който си заплюх още щом излезе трейлърът. Както често се случва, филмът отговори на част от очакванията ми, на други пък – не. Силно неочаквани неща липсваха.

За какво се разказва във филма?

Представете си една тъпа патица (в ролята – Ема Уотсън), която отива да работи в „Гугъл„. Или друга подобна компания. Досега тя е имала тъпа корпоративна работа, изразяваща се във водене на телефонни разговори с (често недоволни) клиенти. Поради някакво мистериозно стечение на обстоятелствата я повикват на интервю в „Гугъл“ и я вземат на работа. Йей!

Какво прави тя в компанията остава мистерия до края на филма.

За сметка на това колегите там започват да я тормозят, че не споделяла достатъчно живота си в социалните мрежи. Устройват ѝ клопка и след като тя пада в нея, я карат за компенсация да носи камера навсякъде със себе си (освен в клозета) и да споделя всичко в мрежата в реално време.

Какво ли може да се обърка?

На пръв поглед – нищо. Всичко е цветя и рози, споделянето тече по мед и масло, патката няма личен (или какъвто и да било) живот, така че няма проблем да изтипоса всичко в мрежата. Чак когато нейната споделяща дейност започва да влияе на живота на близките ѝ (който те притежават, за разлика от нея), патката почва да схваща, че „споделянето не е загриженост“.

На пръв поглед „Кръгът“ е плосък филм за тъпаци.

Да, обаче.

По мое скромно мнение филмът повдига много наболели въпроси – а именно: какво да споделяме, до каква степен и къде да теглим чертата? Може ли да се споделя всичко и в чия полза е това?

Може би съвременните технологии са зло, когато се набъркат прекалено много в личния живот на хората. А социалните мрежи – по-скоро пречка, отколкото помощ при общуването между хората.

Акъл и възпитание не се купуват. Едното е по рождение, другото получаваш от родители и учители. И двете са заплашени от „умните“ технологии, претендиращи да мислят вместо нас. И двете закърняват от прекаляване с цъкането по телефона.

Но да се върнем на „Кръгът“ и неговата история

Какво друго може да ви подразни, освен това, че Гермиона (така де, Хърмаяни) е тъпа? Вероятно това, че всички останали също са тъпи и като бонус – не правят почти нищо по време на филма. В компанията се случват някакви събития, но кой върши действията, си остава мистерия. Единствено героят на Джон Бойега показва, че има мозък в главата си и се опитва да противодейства, но както е казал Айнщайн – две неща на този свят са безкрайни, а горкият пич си има работа с второто.

За съжаление, „Кръгът“ не засяга един друг много важен аспект, а именно – злоупотребата с информация и в частност с лични данни. Сякаш всички герои са добронамерени и беззъби и на никой (дори на най-лошите лошковци) не му хрумва да изнудва, да пусне едни неща анонимно в интернет, и прочие, и прочие.

Предполагам, че са го направили толкова простичък, така че всички да схванат посланието, а то е, че „споделянето не е загриженост“; „бъдете много внимателни какво споделяте“.

Лично аз силно препоръчвам да изгледате „Кръгът“, не заради художествените му качества, а най-вече заради въпросите, които разглежда, и посланията, които оставя.