Начало / Гейминг / Влиянието на Толкин върху компютърните игри

Влиянието на Толкин върху компютърните игри

Толкин през 1916г.
Толкин през 1916 г.

Повечето от вас (и от нас) свързвате компютърните игри с удоволствие, технологии, ретро и модерност. Те могат да бъдат хоби, част от живота ни, или пък дори професия. Компютърните и конзолните игри са от сравнително скоро в живота и бита на хората – има-няма половин век. Но всъщност този феномен има общо и с едно друго велико човешко изобретение – печатната книга!

Статията е обновена на 05.03.2018.

Игровата теория и литературата

Много от любимите ни игрови заглавия са вдъхновени от известни класически автори, книги, писан и неписан фолклор, митология и прочие. Не един и двама велики геймдизайнери са стъпвали на раменете на литературни гиганти в процеса на създаване на шедьоври. Примери за такива са Ken Levine и Bioshock, Blizzard и StarCraft сериите, игрите с Batman и митоса на Lovecraft. Ние, от гейминг екипа на Technology.bg, се заехме с нелеката задача да започнем серия от статии, проследяващи велики за времето си писатели и техния принос към световната (отминала и съвременна) гейминдустрия. Може да прочетете първата ни статия, разглеждаща влиянието на Робърт Хайнлайн върху компютърните игри. А сега е ред на Джон Р. Р. Толкин.

Джон Р.Р. Толкин – творчество и живот

Едва ли има човек, който да не е чувал за Толкин. Не и откакто излезе първият филм по „Властелина на пръстените“. Авторът имаше много фенове още преди излизането на филмите, но след това стана изключително широко известен.

Роден е на 3 януари 1892 г. в Блумфонтейн, главен град на Оранжевата република, Южна Африка. Родителите му са англичани. Докато тримата с майка му и брат му са на гости при роднини в Англия през 1895 г., баща му умира от ревматична треска и оставя семейството без доходи. Семейството живее на различни места в Англия, докато през 1904 г. майката Мейбъл не умира от диабет (инсулинът още не е открит). Преди смъртта си тя избира за техен настойник един свещеник в Бирмингамската оратория, отец Франсис. Двамата братя Толкин заживяват в пансион, а Джон, когото всички наричат Роналд, посещава училището „Крал Едуард“ в Бирмингам. През 1911 г. отива на лятна ваканция в Швейцария, пътешествие, което го вдъхновява да напише по-късно „Хобитът“.

Юношество и Голямата война

На 16-годишна възраст се запознава с Идит Мери Брат, по-голяма от него с три години, с която заедно хвърлят бучки захар от терасата на едно кафене върху шапките на минувачите. Отецът смята Идит за заплаха за академичното развитие на Роналд и му забранява да се вижда с нея или да ѝ пише, докато не стане на 21. Натъжен, младият Толкин се съобразява с настойника си, но малко преди да навърши пълнолетие, ѝ пише писмо, в което я моли да се омъжи за него. Идит отменя годежа си със своя годеник Джордж Фийлд, става католичка и се омъжва за бедния Толкин, чиято единствена реалистична перспектива е да умре в Голямата война.

Толкин отлага записването в армията, за да завърши образованието си, което вбесява почти всичките му роднини. През 1915 г., след като завършва, е приет в полка на Лангширските стрелци като временен втори лейтенант. В продължение на единайсет месеца той се обучава в 13-ти резервен батальон в Стратфоршир. На 22 март 1916 г. сключва брак с Идит Брат, а три месеца по-късно армията го изпраща да воюва във Франция. Като младши офицер участва в битката при р. Сома, а по-късно заболява от квинтиана (траншейна треска) и е изпратен на лечение в Англия. Почти всичките му приятели загиват във войната.

Хобитът и началото на Средната земя

След като окончателно се уволнява от армията с чин лейтенант, Толкин се завръща към академичния живот, преподавайки английски език и литература в Оксфорд и Лийдс. Работи и за Оксфордския речник. Докато преподава в колежа „Пенброук“ в Оксфорд, написва „Хобитът“ и първите два тома на „Властелинът на пръстените“.

Един незнаен ден през трийсетте години на двадесети век, докато Толкин оценява училищни есета, той попада на един-единствен празен лист. Нещо го осенява и той получава вдъхновение, след което написва култовата фраза: „В една дупка в земята живееше хобит“. Останалото, както казват, е история, а в нашия случай – цяла гейминг епоха (която може би още продължава), продиктувана от този автор. До 1932 г. Толкин завършва книгата за Билбо Бегинс, след което праща ръкописа до много от своите приятели, включително до Клайв Стейпълс Луис, както и една негова студентка – Елани Грифис.

През 1936 г. същият този ръкопис попада у приятелка на Грифис – Сюзан Дагнал, която пък е служителка на издателската къща George Allen & Unwin. Тя представя Толкиновото творение на Стенли Ънуин, който пък от своя страна го дава на 10-годишния си син да го „ревюира“. След като момчето се изказва в полза на творбата, издателите Алън и Ънуин решават да издадат „Хобитът“. Първото издание излиза на 21-ви септември 1937 г. в тираж от 1500 бройки.

В началото на Втората световна война Толкин е преценен като подходящ за работа в областта на криптоанализа и е помолен да изкара криптографски курс. Няколко месеца по-късно обаче властите го информират, че няма да се нуждаят от услугите му и той се премества да работи в колежа „Мертън“ в Оксфорд. Завършва „Властелинът на пръстените“ през 1948 г., почти десет години след започването му.

През 1959 г. Толкин се пенсионира, но славата не му понася много и първо маха телефона си от телефонния указател, а после се премества заедно със съпругата си в курорта Борнмът.

Толкин е командор на Британската империя от 1972 г. заради приноса му към английската литература и е смятан за бащата на съвременното фентъзи.

Заветът на Толкин

Всъщност гейминдустрията е само една малка част от сферите, повлияни от Толкиновото творчество. Няма как да не споменем за стотиците други съвременни автори на фентъзи, черпили от него, огромната ролева индустрия на Dungeons & Dragons, холивудските адаптации по книгите (чакаме дори сериал), и разбира се – игрите.

Няма как да изброим всички аспекти от любимите ни компютърни игри, които са преки или непреки следствия от Толкин и литературните му творби, затова ще представим един кратък списък с конкретни заглавия, свързани с „Властелинът на пръстените“, „Хобитът“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и останалите книги на великия писател.

Lord of the Rings: War of the Ring (2003)

Разработена от Liquid Entertainment, тази стратегия набляга върху войните, водени за Единствения Пръстен. Можете да контролирате армиите на Саурон, елфите, джуджетата, хората – играта излиза в силните години на жанра RTS. Освен това тук историята набляга на случки, непоказани в култовата трилогия на Питър Джаксън.

The Lord of the Rings: War in the North (2011)

Тук можете да поемете контрол над един от трима герои – елф, джудже или човек. Играта е доста кървава (и на места мътна), като историята се развива далеч на север. Самата история се разгръща на места, само загатнати в творчеството на Толкин. Жанрът е Action RPG, а сюжетът е нещо като spin-off на всички мейнстрийм медийни формати на Толкиновия свят.

 Lord of the Rings: Return of the King (2003)

Lord of the Rings: Return of the King всъщност е игра конкретно и буквално по третата част на трилогията на Питър Джаксън – „Завръщането на Краля“. Поемате контрол над Арагорн и мачкате орки. Може би това игрово предложение прилича най-силно на последните заглавия с много оркска смърт в тях – Shadow of Mordor и Shadow of War. Със сигурност се доближава най-много до това, да сте едновременно участник в интерактивен филм (под формата на игра) и геймър.

Middle-earth: Shadow of Mordor (2014)

Няма как да не споменем прословутата Немезис-система, за пръв път представена именно в Middle Earth: Shadow of Mordor. Разработчиците използват най-дълбоките недра на Толкиновите светове, за да комбинират рейнджъра Талион с древния елфски владетел Келебримбор. Получава се нещо като Крейтос, примесен с Терминатора, всичко това – носител на вечна болка за клетите орки. Всъщност често пъти играчите симпатизират именно на орките, които тук биват ликвидирани по възможно най-оригинални и удовлетворяващи начини.

Lord of the Rings Online (2007)

Фактически WoW-ът на феновете на Средната земя, на практика едно много приятно и вълнуващо ММО, което дълги години поддържа стабилна фенска база и интерес. 11 години по-късно тази онлайн игра продължава успешно да пресъздава Толкиновите земи в един виртуален формат. Можете да я пробвате още сега, има и безплатен компонент!

Middle-earth: Shadow of War (2017)

Какво повече може да ни предложи Shadow of War, което не ни предложи предшественикът Shadow of Mordor? Доста добър въпрос, като отговорът е простичък – тази игра може чисто и просто да ни предложи война. Война между орки и орки, защото този път Талион се завръща с възможността да създаде своя собствена оркска армия, с която да се изправи срещу… другата оркска армия, тази на Саурон. Какво повече да иска един геймър!

Lord of the Rings: The Battle for Middle-earth 2 (2006)

Взимаме енджина на Command and Conquer, миксираме го с най-високо фентъзи (най-добре това на Толкин), поучаваме се от всички досегашни грешки с Lord of the Rings: War of the Ring, след което получаваме The Battle for Middle-Earth 2! Отново в жанра на стратегиите в реално време, тази игра е приета от фенове и критици като една от най-добрите, вдъхновени от света на Толкин. Като механика и геймплей силно напомня на Age of Empires. При всички случаи, дори и да не я сравняваме с нищо, игрицата е много приятна, и ние силно я препоръчваме.

WarCraft

Дж. Р. Р. Толкин е един от авторите оказали влияние върху толкова автори, игри и въобще творци, че е трудно да се изброят съвсем всичко върху, което е оказал влияние. Не може да се отрече обаче едно! Всички игри с орки, елфи, джуджета и други популярни създания са получили сериозно вдъхновение от „Властелинът на пръстените“. За това едва ли е изненада за някого, че Blizzard са почерпили идеи от Толкин за да създадат вселената на WarCraft, с която свързваме игрите WarCraft, WarCraft II, WarCraft III, World of WarCraft и Heroes of the Storm!

WarHammer и WarHammer40K

Заговорихме сериозно за игри с орки, елфи, джуджета и други създания. Няма как да пропуснем вселената WarHammer и сродната ѝ WarHammer40K. Мястото, където орките и елфите (eldar) са едни от основните действащи лица, заедно с хората. Бройката на настолните и дигитални игри свързани с WarHammer вселената е толкова необятна, а влиянието им върху съвременните настолни и дигитални игри е неизмеримо. И все пак, всичко това е първоначално вдъхновено именно от творчеството на Толкин.

Благодарим ти, Дж. Р.Р. Толкин!

Каквото и да се каже и изпише относно приноса на Толкин за гейминг индустрията, все ще е недостатъчно! Този велик творец е оставил трайна и ясна следа в света – къде под формата на вдъхновени автори, къде като геймдизайнери, черпили идеи от неговите светове. И тъй като тук не правим висши литературни изследвания върху цялостното творчество на Бащицата, бихме искали само да изкажем едно голямо, геймърско „Благодарим ти, Толкин, за всички уникални и незабравими игри, станали реалност заради теб и твоите елфи, тролове, джуджета и орки!“

Силно се надяваме да сме ви били интересни, както и да сме разширили поне малко човешките ви възприятия и възгледи, що се отнася до гейминга в контекста на вечните литературни класици. Кажете ни какво мислите по въпроса в коментарите под статията, като междувременно не забравяйте и следващите ни материали за писатели, повлияли на гейминдустрията. 

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Колийн Ливингстън

Колийн Ливингстън е писател, автор на книгите-игри "Мъдростта на царя", "Самсон" и "Ной". Завършил е физика, информатика, медицина и право, но не защото е хипер гений, а защото зад този псевдоним се крие бая народ. Интересува се от наука и религия, литература и окултизъм, ГМО и екоталибанщина отново поради шизофреничното съжителство на множество личности. Обича да слуша рок, метъл, църковни песнопения и тибетски мантри. Любима негова група е Nanowar of Steel.