Hellboy (Хелбой) – ревю

Както и преди съм казвал, живеем в ерата на римейковете, рибуутите, рестартите и като цяло рециклирането на стари и познати идеи. Новият филм от поредицата за демоничния тинейджър Хелбой се опитва да бъде верен на днешните стандарти. След като дълги години Гийермо дел Торо, създателят на първите две части за червения демон, се опитваше да убеди студиото да му отпусне пари за третата и последна глава в неговата трилогия, в крайна сметка се предаде. Миналото беше погребано, а продуцентите решиха да поемат в нова посока – тази на рибуута.

Something old, something new, something borrowed, something… red!

Кой всъщност е Хелбой?

Хелбой е дело на художника Майк Миньола и за първи път се появява под логото на Dark Horse Comics през 1993 година. Персонажът е рожба на земна вещица и един от принцовете на Ада, който се опитва да го предпази като го изпраща на повърхността по време на зловещ нацистки ритуал в края на Втората световна война. Открит от съюзниците и отгледан от професор Брум, Хелбой се превръща в един от най-добрите борци срещу паранормалното и демоничното.

Признавам си, че не съм особено запознат с комиксите, на които са базирани филмите, затова и не мога да съдя колко достоверни са екранизациите. Повечето фенове за единодушни, че новата лента е много по-близка до първоизточниците не само като идеи, но и като тон и атмосфера. Това мога да приема само на доверие.

Истината е, че още през първите 20-30 минути си личи, че новата екранизация на Нийл Маршъл се опитва да събере поне 400 минути материал в рамките на 120.

Историята

Новият “Хелбой” покрива някои от по-късните приключения на демоничния тинейджър. Сценарият изправя Хелбой срещу една от най-силните вещици, ходели по земята, Нимуе, известна като Кървавата кралица. Нейната единствена цел е да си отмъсти за това, което Крал Артур ѝ е сторил преди толкова години и да сложи край на човешкия род. Стандартна апокалиптична ситуация, в която главният герой ще трябва да спаси света. Преди да стигне до нея обаче, Хелбой ще трябва да се справи с вампири, великани, феи и други митологични създания.

Личи си размахът, с който създателите са подходили, но толкова много от началните сцени крещят “излишни”, че чак е болезнено. Вместо да се опитат да разширят историите на някои от поддържащите герои, те са решили да вмъкнат колкото се може повече история, в колкото се може по-кратко време. Не знам дори как някой е решил, че това може да бъде добра идея.

Героите

Рон Пърлман създаде персонаж, за когото и до ден днешен се говори. При споменаване на името Хелбой в образа на всеки комикс фен изниква образът на точно този актьор. Много е трудно да влезеш в обувките на Рон Пърлман. Все пак тази нелека задача се падна на познатия от сериала “Stranger Things” Дейвид Харбър. Смея да кажа, че се справя доста сносно с това, с което му се налага да работи. Дали защото персонажът вече има натрупани приключения зад гърба си, дали заради по-мрачния тон на лентата, но Хелбой на Харбър е видимо по-зрял, още по-пиперлив и по-целеустремен. Саркастичният и детински подход пак се усеща, но също така си личи и по-силната вътрешна битка, която го разкъсва между двата свята.

Като оставим настрана обаче Хелбой, положението при останалите герои въобще не е хубаво. Вече споменах по-горе желанието за много действие в малко време и почти всички останали персонажи страдат от това. Андрю Косби, който е отговорен за сценария, е избрал доста елементарен начин да ни запознае с миналото и историята на “съюзниците” на главния герой, посредством кратки флашбак сцени. Не остава никакво време за реално развитие на тези герои. Те са просто там, защото Хелбой има нужда от помощ. Това най-силно се усеща при Алис (Саша Лейн) и майор Бен Дамио (Даниел Дей Ким), които са доста ключови фигури в комиксите, но тук зрителите няма как да почувстват връзка или да оправдаят съществуването им. Иън Макшейн, който пък поема ролята на бащата на Хелбой от покойния Джон Хърт, получава малко повече внимание, но потенциалът му също остава силно неизползван.

За основните злодеи също няма кой знае какво да се каже. Те са зли и това е достатъчно. Мила Йовович и Стивън Греъм (познат на повечето като Томи от “Гепи”) са единствените, които изпъкват над по-голяма част от компютърно генерираните персонажи, но едва ли човек може да иска повече от ясните им двуизмерни образи.

Ефекти, ефекти, ефекти

В днешно време много неща са правят на компютър и понякога това си личи. Похвално е, разбира се, когато има и практически ефекти. Признавам си, че страшно много харесах чудовищата в края на филма, всичките брутални и кървави детайли, които бяха вложили в тях. За съжаление обаче компютърно генерираната кръв на места беше потресаващо грозна. Сигурен съм, че много хорър фенове ще останат доволни от огромните количества гор и течности, които се лееха на екрана, но на места изглеждаха прекалено пресилени и изкуствени.

Искам да похваля специално създателите на персонажа на Баба Яга, която беше едно от най-зловещите и прекрасни неща във филма. Битката ѝ с Хелбой е от по-запомнящите се моменти без спор. Като оставим визията настрана обаче, появата ѝ със сигурност ще обърка зрителите, които си нямат идея от митологията на комиксите. Баба Яга говори за минали събития сякаш всички сме длъжни да знаем за какво става дума. Подобни примери има много из филма, а кратките погледи към миналото не помагат особено.

Бъдещето?

Има ли бъдеще “Хелбой” в този си вид? За съжаление няма да видим Ейб Сепиън в продължението, защото лентата се оказа тотален бокс офис провал. Критиците разкъсаха безпощадно филма, но заслужаваше ли го в крайна сметка? Знам, че много ще кажат да, но аз съм готов да поспоря. Филмът има ужасно много недостатъци, начело с желанието да разкажат твърде много в прекалено малко, но определено не заслужава такова жестоко заклеймяване. Със сигурност двете части на дел Торо са по-добри в доста отношения, но Нийл Маршъл успява да предаде този хорър аспект на историята, който липсваше в предишните филми.

“Хелбой” определено успя да ми хареса малко повече, отколкото очаквах, но и да ме разочарова повече, отколкото се надявах. Излязох със смесени чувства от киносалона. Сигурен съм, че на всички им е ясно от самото начало да не очакват дълбок и смислен сценарий. R рейтингът обаче е напълно заслужен и ако зрителят се абстрахира от повечето глупости, ще може да се позабавлява подобаващо за два часа.

Искрено се надявам това да не остави лош отпечатък върху кариерата на Нийл Маршъл, защото е адски кадърен режисьор и съм сигурен, че в бъдеще ще има какво да предложи още на хорър феновете. За финал ви оставям с двата официални трейлъра на Хелбой. Приятно гледане!

IMDB Score: 5.4/10