Начало / Гейминг / Гейминг архиви / Eп. 12: Grim Fandango и последното велико приключение

Eп. 12: Grim Fandango и последното велико приключение

Преди много, много години, в отдавна забравени митични времена на име „90-те“, различни племена населявали чудните земи на планетата Гейминг индустрия. А едно от най-великите сред тези племена, с което всички други се съобразявали, било това на „Приключенските игри“. Племето на Приключенските игри гордо бродело из земите на техните предци и се кланяло на могъщите си богове Sierra, Activision, Revolution Software. А най-върховен сред тях бил LucasArts. Но боговете станали алчни и надменни, изгубили връзка със своите поклонници. Те продали душите си и тласнали племето на Приключенските игри към времена на тъмнина и забвение…

Безчет години минали, докато една нова цивилизация от пионери, наричаща себе си „Децата на 90-те“, изровили от прахта костите на старите Приключенски игри. Тази цивилизация от пораснали, носещи бирени коремчета нърдове, вдъхнала нов живот на Приключенските игри. И днес това гордо племе бавно възвръща част от изгубената си слава. Но преди това да се случи, нека се върнем във времената, в които последната велика Приключенска игра властваше по земите на Гейминг индустрията…

Когато името Lucas значеше нещо

Много от вас сигурно са чували за George Lucas. Не, не ви говоря за всеизвестния унгарски философ марксист György Lukács! Този Lucas, за когото говоря, се бе прочул навремето с няколко филма, които се представиха общо взето добре в боксофисите. Под шапката на компанията Lucasfilm излязоха „Индиана Джоунс“, „Междузвездни воини“… Все хубави филми. Даже имат и продължения – можете да ги проверите в imdb-то. Същият този човек стои зад създаването на едно старо анимационно студио – Pixar. Малко след това, като част от Lucasfilm, се създава и Lucasfilm Games, а по-късно просто LucasArts. Е, днес всичко това го няма, защото г-н Lucas реши да го разпродаде на безценица, като стари джанти от „Голф 3“, и да даде правото на разни измекяри да унижават направеното от него. But that’s none of my business…

LucasArts престана да съществува през 2013 г.

Обратно на LucasArts… Това студио бе виновно за създаването на куп изключителни игри през 80-те и 90-те. А специалитет му бяха класическите приключенски игри. Сещате се – онези игри, в които вашият герой разгадава дълбока мистерия, чрез разрешаване на заплетени пъзели, докато пуска тънки детективски шегички.

Може да не ви се вярва, но в онези години хората все още използваха мозъка си за неща, различни от Overwatch, и тогава игрите с пъзели се котираха много. А LukasАrts създаде едни от най-добрите. Maniac Mansion, Day of the Tentacle, Sam and Max и Monkey Island сериите, Indiana Jones and the Fate of Atlantis, Full Throttle…списъкът продължава. А перлата в короната се пада на играта, която по ирония на съдбата бе и лебедовата песен на LucasArts – Grim Fandango.

Последната снимка на героите на LucasArts, малко преди Джордж Лукас да продаде душата си на дявола.
Последната снимка на героите на LucasArts, малко преди Джордж Лукас да продаде душата си на дявола.

Grim Fandango: история за живота след смъртта

Типично за куестовете на LucasArts, Grim Fandango разполага с увлекателна и оригинална история. Действието се развива в Земята на мъртвите (споменавана още като Осмият свят), където душите на наскоро починалите се озовават, преди да продължат към Земята на вечния покой (логично – Деветият свят). Тези, които са водили достоен живот, получават билет за най-луксозното пътуване до последната си дестинация – експресен влак, който достига до Деветия свят за 4 минути. Най-незаслужилите са оставени да пропътуват разстоянието пеша, което отнема 4 години.

През това време много души губят надежда, че Земята на вечния покой съществува и често остават в Осмия свят, където се лутат цяла вечност. За това кой с какъв транспорт ще направи прехода си, отговарят туристическите агенти на Отдел Смърт. Един от тези агенти е и главният ни герой – Мануел „Мани“ Калавера.

Eп. 12: Grim Fandango и последното велико приключение

Историята е базирана на традиционната култура на племената ацтеки и маи, част от чиито вярвания са живи и до днес. Тези от вас, които са имали късмета да посетят Мексико по време на Деня на мъртвите (31 октомври), бързо ще навлязат в стила на играта. Всъщност Grim Fandango черпи визуалния си стил точно от честванията на този ден, а героите в играта приличат на традиционните мексикански фигурки скелети на име „калака“ (мексиканска дума за скелет).

Дългият път към вечния покой

Мани Калавера работи за Отдел Смърт, надявайки се да изкупи старите си грехове и също да му бъде позволено да потегли към Вечния покой. Мани се чувства измамен, тъй като в последно време му се падат само клиенти, които получават четиригодишното пътуване. Затова той решава да постъпи така, както всеки уважаващ себе си брокер би направил – да открадне клиент на свой колега. Мани вижда досието на перфектния кандидат – г-ца Мерцедес „Мече“ Коломар.

Оттам нататък историята така се заплита, че сюжетът ви въвлича в свят на подземна търговия с души, демони от всякакъв вид и заплетени загадки. Цялата игра е разделена на четири отделни глави, простиращи се в четири последователни години от живота на главния герой.

Mерцедес Коломар

Освен завладяващата история, Grim Fandango разполага и с много стил. Изпипана ноар обстановка, джазов саундтрак и арт деко щрихи ще радват сетивата ви през цялото приключение. С изненада ще установите, че играта е остаряла с достойнство и благородната й патина няма нито за миг да ви подразни. Нещо повече – с помощта на излязлата през 2015 г. ремастерирана версия, графиката изглежда свежа и днес (вижте сравнението долу). Да, Grim Fandango страда от един основен проблем на ранните изцяло 3D игри, и това е неудобният понякога ъгъл на камерата. Но нека си признаем, дори и някои нови заглавия не могат да избягат от това ограничение.

Сравенение между оригиналната и ремастерираната версия.

Играейки подобна игра след дългогодишна пауза, няма как да не забележим колко изискваща към играча е тя, сравнено с днешните заглавия. Прогресирането в този жанр е свързано с решаването на различни сложни пъзели. Повечето от тях са логически, но някои са си чиста проба налучкване и не след дълго може да ви натоварят. Но само тези от вас, които са били в такава ситуация, познават върховното чувство да разгадаят заплетен ребус след дълга главоблъсканица. Макар, да си призная, нямаше да се разсърдя, ако авторите на ремастерираната версия бяха сложили една лека „hint“ опция…

Many Calavera

Музика за ушите

И говорейки за ремастерираната версия, нека споменем какво друго носи тя, освен подобрената графика. На първо място, тя поправя една от най-досадните черти на оригинала, а именно контролите. Виждате ли, има си причина този жанр да се нарича „point and click adventure“. Просто е много по-лесно да цъкнеш върху определен обект на екрана и героят ви сам да отиде до него. В Grim Fandango, незнайно защо, авторите бяха решили, че ще е по-практично да навигираме със стрелките героя си из лабиринта на двуизмерния фон. Е, в новата версия е вкарана в употреба мишката, както и възможността за игра с джойстик.

Many and Mercedes

Но може би най-доброто в ремастерираната версия е обновеният саундтрак. Grim Fandango поначало разполага с божествен джазов саундтрак, дело на композитора Пол Макконъл. За новата версия авторът на музиката я презаписва наново, с помощта на Мелбърнския симфоничен оркестър, и резултат е пленяващ! Моля, насладете се…

Епилог

Изминалите години не са направили достатъчно, за да помрачат славата на Grim Fandango. Тези от вас, които са я играли навремето, ще останат приятно изненадани от качеството на новата версия. А вие, които не сте я играли – не се страхувайте да се захванете с подобно предизвкателство, защото си заслужава. Часовете, прекарани в задгробния свят на Мани Калавера, ще ви се отблагодарят с интересна история и ще раздвижат мозъка ви. И ако днес нямаме LucasArts, то напоследък се появяват все повече независими студиа, които чрез фъндрейзинг кампании или със собствени средства смело преоткриват жанра на приключенските игри. Все пак старите герои винаги са на мода…

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Константин Георгиев

Войн на 90-те, тръгнал на последен поход срещу пълната безидейност и пошлост на днешната развлекателна индустрия. Дайте ми класически видео игри, екшън и хорър филми от 80-те и 90-те, постапокалиптична фантастика и ще ми станете най-добри приятели!