Досега са документирани над 20 000 вида пчели, но точни данни за начина им на разпространение по света липсват
Ето защо учени са създали карта, в която е отразен пълният списък на известните видове пчели. Към нея са присъединени близо 6 милиона записки, които разясняват къде са се появили отделните видове по света. Екипът заключава, че в Северното полукълбо има много повече видове пчели, отколкото в Южното полукълбо. Ципокрилите насекоми предпочитат сухата и умерената среда пред тропиците.
Пчелите не са само медоносни
Когато чуят за пчели, хората си мислят за медоносните, и може би за някои други, но видовете пчели са повече от видовете птици и бозайници взети заедно. Това заявява John Ascher, асистент по биологични науки в National University of Singapore. Той подчертава, че най-много от жилещите насекоми има в САЩ, но сериозни количества се откриват в Африка и Близкия Изток.
Голяма част от растенията и животните следват така наречения „ширинен градиент“: разнообразието се увеличава към тропиците и намалява към полюсите. Изключение от правилото са медоносните създания. Те следват друг бимодален ширинен градиент, тъй като се концентрират далеч от полюсите и не толкова близо до екватора. Причината е, че в горите и джунглите дърветата предлагат много по-малко храна за тях, отколкото ниско разположените растения и цветя в сухите пустинни среди.
Валежите в пустините предизвикват непредсказуеми масови цъфтежи, покриващи огромни територии. В тях намират препитание нови видове пчели, разказва докторантът Michael Orr към Института по зоология в Chinese Academy of Sciences.
Къде да разгледаме видовете пчели
Екипът от учени сравнява данни за появата на отделни видове пчели с откритите над 20 000 вида, налични в контролен списък. Той е съставен от д-р Ascher и е наличен онлайн на портала за биологично разнообразие DiscoverLife.org. Благодарение на базите данни, учените са съставили ясна карта за разпределението на насекомите в различните географски райони. Тя може вече да се използва за следене на потенциални спадове в популациите на медоносните ципокрили.
„Изключително заинтересовани сме от изобилието от пчели, споделя Ascher. „Опитваме се да установим базова линия на популациите и разпространението им. Наистина не можем да интерпретираме изобилието, докато не разберем богатството на видовете и географските модели.“
Докато някои от тези модели са били обект на хипотези от предишни изследователи като Charles Michener, те са били трудни за доказване поради неточни, непълни или трудно достъпни данни. „Почистването“ на тези данни е било голямо препятствие за изследователите.
„Голяма част от данните бяха прекалено неравномерни или прекалено концентрирани върху малък брой държави“,
заявява Alice Hughes, доцент по консервационна биология в Тропическата ботаническа градина Xishuangbanna към Китайската академия на науките и съавтор на научния труд.
Макар изучаването на пчелното разнообразие да е необятна материя, учените от изследователският екип се надяват трудът им да помогне за опазването на пчелите като глобални опрашители.
„Много култури, особено в развиващите се страни, разчитат на опрашване от местните видове пчели, а не на медоносни“,
отбелязва Hughes.
За съжаление обаче за тях няма достатъчно данни. Те трябва да бъдат изучени и да станат част от базата данни. Само така учените ще могат да поддържат биологичното им разнообразие и да гарантират прехраната на населението в бъдеще.
DOI: 10.1016/j.cub.2020.10.053
Японски учени създадоха пчели роботи, способни на изкуствено опрашване
Разбира се, можем да напълним планетата с роботи, които опрашват растенията, но защо не запазим съществуващото биоразнообразие? А създавайки оранжерии за отглеждане на растения на Луната и Марс, защо да не опитаме да занесем там и най-подходящите зa целта пчели?
Ако статията ви харесва и желаете да добавите нещо, заповядайте в групата ни във Facebook Технологичното общество на България.