Начало / Гейминг / The Surge – Не просто Dark Souls с роботи !
The Surge - Dark Souls с роботи, main hero and logo
The Surge - Dark Souls с роботи, main hero and logo

The Surge – Не просто Dark Souls с роботи !

The Surge – Dark Souls С РОБОТИ. Клише, което се повтаря във всяко ревю на тази игра. Няма сайт, видео или блог, в който The Surge да се споменава без имената на Dark Souls и Lords of the Fallen ! Защо ?

История

Фирмата-производител (Deck 13) има опит със създаването на DS стил игри в лицето на LotF, разбира се, не съвсем успешна, съдейки по продажби и ревюта. Dark Souls феновете обикновено са хора с огромен гейминг потенциал и добро гейм минало. Хора, обичащи добрия геймплей, непрощаващата механика, сложния и гениален дизайн на картите. Това са играчи, които не могат да бъдат задоволени лесно. За това и Lords of the Fallen не успява да ги грабне. Естествено, играта има плюсове. Наистина страхотната графика и жестокият начин, по който метала среща метал. Невероятното чувство, че бронята и оръжието на героя ТЕЖАТ. За справка, добра средновековна броня би трябвало да тежи около 20-30кг, а оръжие като това в играта – около 5-6кг.

Вторият опит под формата на The Surge е наистина успешен! Играта просто е различна. Разбира се, Dark Souls е ЖАНР сама по себе си! From Software са успели собственоръчно да създадат цяло движение в гейм индустрията. Техен собствен свят. Така че The Surge винаги ще е част от него – независимо дали иска или не. Именно заради това сравненията са неизбежни.

Sci-fi сетингът внася свежест във владението на рицари, дракони, мечове, брадви и магии. Играта е много по-цветна, на места присъства дори хумор… черен, но хумор. Разчупването на фентъзито, доминиращо Souls жанра, може би е една от главните причини за позитивните оценки на играта. Естествено, Souls хардлайнерите не са особено доволни, но много от тях вече са в горния лагер, а останалите със сигурност ще играят The Surge, макар и мрънкайки (не, няма мултиплейър). Сетингът обаче далеч не е единствената причина да се сдобием с копие…

Сюжет

Историята не е нещо невиждано. Става дума за парализирания Уорън (Warren), умишлено изглеждащ като напълно обикновен, дори смотан човек, който иска да проходи и да поработи за индустриалния и технологичен гигант – Крио (Cryo). Обещан му е екзоскелет, който да го изправи на крака и да му помага в работата му на футуристичен хамалин. Светът е пренаселен и почти е привършил ресурсите си. Няма работа, а новите владетели са огромни корпорации. Върлуват нови болести, а човечеството е в упадък. Разбира се, нещата при Уорън бързо се объркват и му се налага да се бие за нещастното си съществуване, а кой знае – може дори да разбере защо целият свят върви към края си и кой е виновен. Сюжетът е много увлекателен, доста сложен и добре предаден в играта.

Дистопичният, корпоративен свят е пресъздаден прекрасно – висят кабели, присветкват лампи, навсякъде има разхвърляни части от тежка техника, боклуци, напукан бетон, пневматични платформи, поточни линии, складове, фабрики, лаборатории. Босовете са огромни роботи, агресивна селскостопанска техника с изкуствен интелект и анаболни гадняри в екзоскелети.

The Surge определено се разграничава достатъчно от DS, за да може да се разглежда като съвсем отделна игра! От Deck 13 са се постарали да направят геймплея доста по-различен, и в някаква степен да променят навиците на закоравелите “пепеляви” (Ashen Ones).

Геймплей и механика

За огромна радост “дървената” бойна система от LotF вече е в миналото. Механиката тук е усложнена, така че играчът може да се прицелва в определени части на враговете. Колкото по-бронирани – толкова по-голям е шансът за по-специални награди. Тук старанието на Deck 13 се е увенчало с успех. Специално внимание е обърнато и на PC потребителите – играта се играе доста удобно с мишка и клавиатура!

В TS да блокирате удари е болка за издържливостта, вместо това много по-лесно (и препоръчително) е атаките да се избягват. Враговете почти не издават следващата си атака, което изисква доста свикване отначало. След няколко натискания на удара, героят влиза в комбо, от което няма как да излезе, без да убие или да бъде убит. Нещо, което се очаква от човек с метален екзо-костюм, фрашкан с двигатели и пневматика. Така че ако се сърдите на бойната система на TS, просто изтрийте Souls рефлексите си и подходете като към друга игра. Гадовете тук не са просто “trash”, всеки, ВСЕКИ от тях е достатъчно здрав, за да ви просне с 1-2 удара.

Фокусът на Deck 13 е да прогресирате през историята, а не толкова да стигнете до поредния бос. Разказът е доста накъсан заради битките с обикновените “боклуци”, които са на всяка крачка в играта. Понякога стават толкова зловещи, че е много по-добре да бъдат заобиколени. Това, разбира се, е проблем, защото картата е МНОГО навързана, с много преки пътища, а ние не обичаме да гледаме walkthrough-та в нета, нали ?! Това е и което разработчиците са забравили в LotF, а то допринася за огромното удоволствие в Souls жанра.

Разликите с Dark Souls обаче са дотук. Познатият bonfire е вече medbay (лазарет?). Класът герой определя вида екзоскелет, с който е екипиран – бавен и мощен, или бърз и по-слаб. Вместо души, вече събираме скрап, с който подсилваме костюма с модове, адони, чипове. Имаме обичайните качества на героя, изразени с ленти горе в ляво на екрана, които са доста различни – всички се влияят от имплантите, които ползва Уорън, а имплантите на свой ред ползват „Core Power“, който се покачва с +1 на всеки левел. Бойните умения на героя се развиват за всеки вид оръжие поотделно, затова смените на оръжията трябва да бъдат разглеждани много внимателно.

Играта има и своите проблеми разбира се… Един от главните виновници отново ще е камерата. Все пак нашият главен герой носи огромен екзоскелет с броня, а в същото време се промъква из тесни коридори, катери се по стълби и шахти. Нивата са доста еднообразни и повтаряеми. Веднъж започнато комбо, не може да се прекъсне, и тн.

В заключение

Отчаянието, тъмнината, подтискащата атмосфера, невъобразимо големите нива, които те карат да се чувстваш като гнида с меч, изправена срещу титани, начина, по който е поднесена (или не) историята, дизайна на нивата – все неща, в които огромна част от игрите НИКОГА няма да достигнат великаните от From Software. За добро или лошо, The Surge също не успява, но е адски близо и имайки предвид, че и сетинга, и бойната система са различни в добрия смисъл – The Surge определено си заслужава парите! Оценките на играта и мненията по различни сайтове са много добри. Така че можем единствено да заседнем пред кой каквото има и да нахлуваме в неприятното бъдеще с пневматичен чук в ръка. Успех, Уорън!

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Алекс Ханджиев

софтуер-инж, troll, support, rogue, снайперист, Dragonborn, hunter of hunters, Ashen Оne... и много други.