Джинът (The Djinn)

Отново е сряда и отново е време за поредицата ни Хорър икони, част от рубриката Герои. Тази седмица ще Ви запознаем с духа от лампата. Но това не е онзи добронамерен и приятен дух от „Аладин“, който всички познават и обичат. Представяме Ви Джина (The Djinn) – древно създание, което обича да гледа как другите страдат.

Кой е Джинът?

Джинът е антагонист на една изключително слаба поредица, първата част на която лично у нас оставя траен отпечатък. Продуцираната от Уес Крейвън и режисирана от Робърт Куртзман модерна приказка “Господарят на желанията” („Wishmaster“) излиза през 1997-а година и бързо бива заклеймена от критиците като безвкусна и ужасно изиграна глупост. Сумарно достига рейтинг от едва 21% в rotten tomatoes. Ревютата са предимно негативни. И това е само първата част. Следващите се представят дори по-зле.

Концепцията е много проста – който призове Джина ще получи правото на три желания. Това, което не се знае обаче , е че Джинът интерпретира тези желания както на него му харесва и понякога нещата могат да се окажат много по-различни от това, което сте си представяли. Също така има и уловка – щом приключите с трите си желания, той (Джинът) ще бъде свободен и ще може да отвори портите към своето измерение, от което, както вече се досещате, ще се изсипят всякакви невъобразими гадости. Основната фабула на всеки един филм от тетралогията е следната – някой намира камъка, призовава създанието и след това се опитва да оцелее от неговата злоба и неуморимо желание да се освободи.

Актьорът и ролята

За съжаление, смеем да заявим, че сме гледали и четирите части, но всички други след първата просто не струват. То и първоизточникът не е кой знае какво, но има няколко наистина култови сцени. Последните две са снимани една след друга, само със седмица почивка. В тях актьорът, който превръща Джина в култов образ, бива сменен. Не един път вече сме казвали, че една роля, веднъж изградена от някой, трудно после може да се изиграе от друг. Особено когато става дума за роля, която изисква лицеви изражения и специфика на гласа, а не просто безцелно ходене наоколо с маска на лицето.  Тук нещата не са по-различни. Андрю Дивоф, който персонифицира Джина в първите два филма, свършва една наистина прекрасна работа. Макар и физиономията му да е запомняща се, не тя откроява образа. Мазният му и леко съскащ (“Wishezzzzzz”) маниер на говорене е адски зловещ и в същото време влудяващ.

“Господарят на желанията” е от тези поредици, които няма да видят бял свят никога повече. Те са показали всичко, на което са способни, и са дали на света каквото са могли (даже и малко отгоре, за което никой не ги е молел). Все пак Джинът не е чак толкова запазена марка на Андрю Дивоф и при добро желание – други актьори ще могат да се справят с ролята. Стига да опитат да пресъздадат важните аспекти на персонажа. Винаги може да се измисли още нещо, но определено трябва да го направи човек с много силно и леко болно въображение.

За финал Ви оставяме с колекция от сцени от четирите филма:

Следващата седмица ще Ви запознаем с един малък и сладък леприкон. Подобно на настоящия герой, представите за това създание също ще бъдат преобърнати, за да се сблъскате с едно зло, манипулативно и много алчно малко човече.