Скоростта на светлината

Светлината май не се движи с постоянна скорост

Защо скоростта на светлината може да не константа

Много неща в живота са постоянни. Например мачкащото чувство на разочарование, след като изядеш последното парченце шоколад. Непредсказуемостта на 2016 г. И, разбира се, скоростта на светлината.
Я почакай! Това последното май не е много така… Ново проучване е завършило с предположението, че светлината във вакуум не винаги се движи с постоянна скорост. Още нещо – надали и винаги е била равна със сегашната й стойност (299 792 458 м/с). Възможно е тя да се е движила малко по-бързо преди 13,8 милиарда години – при зараждането на Вселената.

Теорията е на професор João Magueijo от Imperial College London и е публикувана в Physical Review. Професорът е представил идеята си за непостоянната скорост на светлината още през 1998 г. Сега той казва, че вече има начин твърдението му да бъде проверено.

Според теорията, мигове след Големия взрив би трябвало да е имало начин горещината и енергията да се разпространят около Вселената, още преди гравитацията  да проникне навсякъде. До този момент най-добрата теория за случилото се е известна като Инфлация. Това е период на бърз растеж, който е по-бърз от темпа, с който Вселената се разширява днес.

Тази теория помага да се справим с така наречения „проблем с хоризонта“. Той се състои най-общо казано във факта, че накъдето и да погледнем, частите на Вселената изглеждат почти едни и същи. Но ако скоростта на светлината не се променя, не е ясно как енергията е могла да се разпредели равномерно.
Така Magueijo предполага, че скоростта на светлината е по-висока в миговете след Големия взрив. На това се дължи изначалният еднороден състав на Вселената. За да проверим това, професорът казва, че трябва да погледнем за колебания в космическия микровълнов фон. Той е нещо като вкаменена реликва на ранната Вселена, известна като спектрален индекс.

Нима Айнщайн греши?

Magueijo прогнозира, че стойността на числото ще е около 0,96478. Понастоящем най-добрите ни изчисления достигат до 0,968, включвайки максимално допустимата грешка. Ако това се съпостави с фигурата на професора за бъдещи измервания, то неговата теория вероятно ще се окаже правилна.

„Ако наблюденията в близко бъдеще успеят да открият по-точна стойност, тя може да промени теорията на Айнщайн за гравитацията“, каза Magueijo в изявление.

Е, ако той е прав, твърденията му биха имали по-мащабни последици за Теорията за относителността на Айнщайн. Това предполага, че светлинната скорост не е константна.

Ако професорът греши, край на паниката.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Атанас Георгиев

Обичам да следя новостите в областта на биологията, Космоса и технологиите. Това ми дава възможност да ги споделя с Вас, читателите на Technology.bg