Ревю на It – Chapter 2 (То – част втора)

През 1986 година на бял свят излиза един обемист роман от американския писател Стивън Кинг. Книгата носи простичкото заглавие „То”. В дългия над 1000 страници роман се разказва за група от седем деца, които по съдбоносен избор на Вселената или чисто и просто поради силата на своето приятелство се изправят срещу чудовище, което приема облика на клоун и убива малки деца, а мощта му нараства от страховете им. Може би за хората, които не са чели романа, това би звучало смешно, но повярвайте ми – клоуните могат да бъдат страховити, а точно този е най-ужасяващият, който въобще е съществувал в литературата до този момент. С това започваме нашето Ревю на It – Chapter 2 (То – част втора) – надяваме се да Ви бъде интересно.

• Оригинално заглавие : It Chapter two
• Българско заглавие : То: Част втора
• Година на излизане : 2019
• Жанр : драма, фентъзи, фантастика, ужас
• Времетраене : 2 ч. 49 мин.
• Линк към IMDB

Малко предистория

Днес, вече 30 и повече години, „То” се смята от (по)читателите на Стивън Кинг за една от най-добрите му творби, а чудовищният клоун Пениуайз е повод за стотици беседи, обсъждания и различни спорове относно способностите, които има, и силата, която притежава.

Четири години след излизането на романа – през 1990 г. – един режисьор на име Томи Лий Уолъс се захваща с трудната задача да филмира творбата под формата на минисериал от две части. Задача, граничеща почти с невъзможното за изпълнение, защото е изглеждало все едно да се опиташ да прокараш обувка през иглено ухо. Причините, поради които минисериалът е успешен и дали въобще е такъв, са спорни, но основният човек, който успява да се превърне в легенда и до днешни дни, разбира се, е Тим Къри – този, който се превъплъщава в чудовищния клоун Пениуайз.

На мен минисериалът не ми допада, но попадам в категорията от хора, които първо са чели романа и след това са гледали екранната версия. В САЩ, след излизане на минисериала, общественото мнение се разделя на две фракции – хората, които са чели първо романа, не харесват сериала и го заклеймяват, а тези, които първо гледат сериала и след това четат книгата, го харесват много. Ето че аз влизам в първата група, но това не е от особено значение. Много от моите приятели са гледали сериала като деца и в интерес на истината им е изкарал ангелите от страх. Аз прочетох първо романа и той ме ужаси. По спомен бях някъде в крехката възраст на ранното тийнейджърство и нощем трудно заспивах, след като бях чел от него.

Двадесет и седем години по-късно Пениуайз превзе кината, след като Андрес „Анди” Мушчети, известен със средняшкия филм на ужасите „Мама” (2013), успява да разбие всякакъв боксофис и превръща „То” – част 1 в най-успешния филм на ужасите от последните години. С огромната печалба от над 700 000 000 първият филм успява да смаже всяка една конкуренция.

Може би се чудите защо изписах всичко това, при положение че трябва да пиша Ревю на It – Chapter 2 (То – част втора)? Защото съм огромен фен на книгата, а It – Chapter 2 (То – част втора) е далеч от каквото и да е приятно изживяване като екранизация на романа. Може би като филм е добре, но за мен издиша. Всичко, изписано по-долу, е плод на фенщината ми към книгата и негативизмът ми произлиза основно от няколко точки:

Внимание, описаното по-долу издава части от сюжета на филма

1. Има огромни промени спрямо романа и то не части от него, които са невъзможни за заснемане, а поради чисто и просто режисьорски хрумвания, което за мен е ненужно. Освен това тези режисьорски хрумвания категорично не надскачат сцените от книгите. Ако бяха по-добре – окей, но така…Айде няма нужда. Измъкването с „базирано на…” при мен не върши никаква работа. Както написах неведнъж, строг съм към екранизирането на този роман, защото книга от подобен мащаб и с такова качество заслужава огромно уважение.
2. Всичко във филма, което не следва книгата, се преповтаря от първата част, мъчейки се по всяка вероятност да демонстрира един „затворен кръг” от действия. Ми не става!
3. Структурирането на цялостната концепция и на двата филма е еднаква и ще обясня защо.
   • В първата част имаме отвличане на малко дете, което е подмамено чрез Х-предмет, за да е близко до Пениуайз – тук имаме същото.
   • В първата част имаме едни врати, върху които има уж страшни надписи (в романа няма подобно нещо…пък тук е, защото нямат пари сигурно…) – във втората част също.
   • В първия филм имаме сцена в мазето на къщата на Бил – тук тази сцена я има отново.
   • В края на първия филм има сцена, в която силата на убеждението придава сила на един пистолет и той изстрелва (незнайно какво във филма), което наранява Пениуайз – във втората част имаме същото оръжие и пак върши същата функция, което е безумно и неизвестно защо случващо се.
   • В първия филм краят носи със себе си целувка – тук филмът завършва със същото, но само партньорите са различни. Краят е категорично различен спрямо книгата, което променя цялостното внушение от сцената.

Но стига толкова за похватите, използвани в двете части, ясно е, че колкото си може – толкова ще направи Мушчети. Сега нека погледнем и втория филм, който излезе по кината в началото на септември. Ще призная, че адски много им се чудя на Анди Мушчети и компания. Показаха още с първите сцени, че филмът може да бъде представен както трябва, че могат да заснемат сцените, сякаш са почти директно взети от книгите и визуализирани на екран, а накрая си подхващат някакви собствени си измислици, които развалят целия кеф.

В мрежата много хора мрънкат, че филмът е адски дълъг и протяжен, на мен лично не ми беше изобщо проблем дължината му, но не мога да кажа, че въздейства толкова добре. Ще го кажа направо – отново над 70% от книгата липсва. Дори бих казал, че се разчита на същите похвати, каквито има и в първия филм, но са два пъти повече – подходящо както за времетраенето на филма, така и за „опит“ за надскачане на първата част. По-долу ще обобщя,  кои са според мен плюсовете и минусите на филма, пък вече в коментарите ще помоля тези, които са го гледали, да споделят своето негативно или положително мнение.

Плюсове + + + + + + (все ще ми хрумне нещо…)

• Откриващата сцена е почти директно пресъздадена от книгата.
• Актьорският състав е брилянтен.
• Теч Грант, който изиграва възрастния Хенри Бауърс, се справя у-ни-кално добре!
• Има едно камео, което ще ви изкефи на максимум, особено със самоиронията, която е вложена в цялата сцена.
• Бил Скарсгард е страхотен Пениуайз, но това си го знаем вече.
• Можем да видим едни около 30-35% от книгата, представени във филма.
• Присъства сцената с бабата и къщата – дори беше представена като трейлър за надъхване на публиката преди известно време.
• Има едно сладко кученце.
• Има интересни, според мен, хрумки с камерата и някои сцени са заснети много въздействащо.
• Намигване към „Нещото“.
• Сцената с мъртвешките светлини е страхотна. Звуковият ефект, облъчването на студената, мъртва светлина – уникално добра сцена.

Толкова плюсове мога да споделя. Ако вие се сещате за още – моля, споделете ги в коментарите.

Минуси : – – – – – – – – (то един да беше…)

• Всички страхове са променени отново и нямат нищо общо с книгата (да, заня, че само пищя за книгата, но все пак е екранизация на романа, а аз съм огромен фен на „То“ и чувствам дълг да съм скептичен към филмовите версии). Особено не ми хареса, че липсва сцената с бръснарските ножчета и разкъсаната уста на вампира – да, хора, няма я. Заменена е с някаква друга тъпотия, която не искам и да споменавам, а и не трябва, че да не ви развалям разочарованието. (хаха)
• Актьорският състав е брилянтен, но според мен няма възможност да се разгърне потенциалът на актьорите.
• Филмът е низ от jump scare моменти, които не са по-различни от тези в първия филм. Предполагам сами се досещате, че това води до липса на каквато и да е уплаха или дори трепване на нерв…
• Бил Скарсгард е смазан под тонове визуални ефекти, които буквално му отнемат ролята.
• Има същата сцена с отвличане/изяждане както в първия филм, но е в пъти по-тъпа, което отново доказва, че Мушчети някак явно си вярва, че повтаряйки едно и също, може да мине метър.
• Можем да видим едни около 30-35% от книгата, представени във филма.
• Има я сцената с бабата и къщата, но е с толкова кофти визуални ефекти, че в един момент се чудиш за кво е това там да му се не знае – да, това, което ни показаха в трейлъра, е хубавата част, след това става зле.
• За първи път във филм разбрах, че с обиди, крещене, скандал и не зная дали споменах, но с обиждане (хаха) можеш да победиш Пениуайз. (на тази сцена се смях с глас…)
• Поставени са дребни елементи и реплики директно от книгата, без да е обяснена по какъвто и да е начин историята зад тях. Просто си присъстват (Бип-Бип Ричи, Мумията).

В заключение ще кажа, че ще чакам още 27 години с надеждата за нов по-добър филм или сериал. Засега – много слабо. С това ще приключа и моето Ревю на It – Chapter 2 (То – част втора). А вие какво мислите по въпроса? Ако все още не сте го направили – присъединете се към нашата фен група във Фейсбук – КиноЗона, и споделете вашето мнение. Ще се видим там!

Линк към IMDB