НАСА запалиха двигателите на Вояджър 1 за първи път от 37 години

Преди Касини и Галилео, бяха космическите апарати Вояджър. Изстреляни през август и септември 1977 г., Вояджър 1 и Вояджър 2 продължават да комуникират със Земята чрез Deep Space Network – мрежа за далечна космическа връзка на НАСА. Вояджър 1 се намира по-далеч от Земята, отколкото Вояджър 2, поради разлика в траекторията. Космическият апарат е най-отдалеченият обект, изстрелян от Земята. Разстоянието е 18,178 млрд. километра от Слънцето и се намира в хелиопаузата.

Насред звездите

Миналият петък инженерите на НАСА успяха да включат двигателите на Вояджър 1 – за първи път от 37 години насам. Тези малки резервни двигатели използват хидразинов пропелент и биха могли да бъдат жизненоважни за удължаване на мисията на Вояджър 1. Поддържането на комуникационна връзка с космически апарат, който вече е на над 13 милиарда мили от Земята, не е лесно и изисква прецизни настройки на ориентацията на космическия кораб. За съжаление, от 2014 г. НАСА е забелязала, че първичните двигатели на „Вояджър“ са изгаряли все повече хидразин, за да извършват същите корекции на курса. Когато апаратът е на милиарди мили път от Земята, няма възможност инженерите да погледнат „под капака“.

Какво казва НАСА

НАСА описва разликата между традиционните двигатели и двигателите за управление на ориентацията (attitude control thrusters): 

В първите дни на мисията Вояджър 1 прелетя край Юпитер, Сатурн и луните им. Инженерите използват „коригиращи траекторията маневриращи двигатели“ (trajectory correction maneuver), за да управляват и насочват космическия кораб. Тези двигатели са същите като двигателите за управление на ориентацията, що се отнася до размер и функционалност. И двата вида са разположени в задната част на космическия апарат. Маневриращите двигатели не са използвани от 8 ноември 1980 г., когато Вояджър 1 е минавал покрай Сатурн. Тогава двигателите са били включени по-продължително време и никога не са били използвани за кратките „тласъци“, необходими за ориентиране на космическия апарат.

Всички двигатели за управление на ориентацията са модел MR-103, и всички ползват пропелент от едно и също място. С оглед на това, НАСА реши да включи старите двигатели и да види дали могат да поемат управлението на ориентацията на космическия апарат. Изпратената информация пътува до Вояджър 1 19 часа и 35 минути. И още 19 часа и 35 минути, за да докладва обратно.  Затова НАСА не получават веднага резултатите от опита. Сега вече знаем, че ориентацията работи перфектно и ще позволи на Вояджър 1 да продължи комуникацията със Земята още няколко години.

На добър път, Вояджър 1

Дългосрочната мисия на Вояджър все още завършва само по един начин. Радиоизотопните термоелектрически генератори на Вояджър осигуряват 470W мощност при пускането на космическия апарат, но животът на плутоний-238, използван от плавателните съдове, е 87,7 години. Към днешна дата Вояджър 1 има 72,76% от своя плутоний-238, който все още е в експлоатация. До 2018 г. цифровото записващо устройство на апарата вече няма да има достатъчно мощност, за да работи. Другите инструменти за научни данни ще бъдат закрити до 2020 година. До 2025 г. или 2030 г. космическият кораб вече няма да произвежда достатъчно енергия, за да захранва всеки инструмент. Използването на старите двигатели ще осигури на учените още малко време, за да събират данни, докато Вояджър продължава да изследва междузвездното пространство.