Изследователи от Университета в Минесота направиха голям пробив, който позволява на хората да контролират със силата на мисълта роботизирана ръка. Изследването може да помогне на милиони хора, които са парализирани или имат невродегенеративни заболявания.
Научното откритие е публикувано онлайн в Scientific Reports, престижно издание за научни изследвания.
„За първи път в света хората могат да работят с роботизирана ръка, с която достигат и хващат обекти в комплексна 3D среда, като използват само мислите си, без нужда от импланти.“ Това заяви Бин Той, професор по биомедицинско инженерство в Университета в Минесота и ръководител на изследването. „Хората могат да мърдат роботизираната ръка, представяйки си, че тя се движи“.
Неинвазивната техника, наречена електроенцефалография (ЕЕГ), базирана на мозъчно-компютърен интерфейс, записва слабата електрическа активност на мозъка. За целта тя използва специализирана високотехнологична ЕЕГ „ капачка“. Уредът е снабден с 64 електрода, които превръщат мислите в действия чрез съвършена обработка на сигнала и машинно обучение.
Осем здрави души са преминали през научините опити
Участниците постепенно са се научили да си представят движението на собствените си ръце, без всъщност да ги местят, за да контролират роботизираната ръка в 3D пространството. Обучението започва с управление на виртуален курсор на екрана на компютъра и едва след това се преминава към биомеханичната ръка. В крайна сметка хората са се научили да движат ръката и да хващат предмети в произволни места – от маса на рафт, при среден успех над 70%.
Според учените технологията на интерфейса мозък-компютър работи заради устройството на моторната кора. Това е област на главния мозък, която управлява движенията. Когато хората се движат или мислят за движението, неврони в кората на двигателя произвеждат миниатюрен електрически заряд. Мислите за различно движение активират нов асортимент от неврони. Това е феномен, потвърден от кръстосана проверка с функционален магнитен резонанс.
Изследването на Университета в Минесота е финансирано от Националната научна фондация (NSF), Националния център за допълнения и интеграция на здравеопазването и други.