Technology.bg Светът на технологиите
Вече мина седмица от глобалния релийз на седмия експанжън на World of Warcraft – Battle for Azeroth. Правя едно бързо обобщение на разочарованието си от тази част на играта, до която успях да стигна през доста малкото си свободно време.
Съдържание
Battle for Azeroth cinematics
Като за начало – знаем, че Vol’Jin почина и със сетния си дъх провъзгласи Sylvanas Windrunner за Warchief. Дотук добре – време беше да дадат на Силвето малко по-голяма роля. Тя ще си отмъщава, бля-бля – знаем го нататък.
Трейлърът на Battle for Azeroth
Уникално надъхващо клипче! Част от битката за Lordaeron – ако все още съществува някой, който не го е гледал. Както и да е, тук нямам нищо лошо за казване. Всичко беше изпипано и по такъв начин направено, че няма как да не ви хареса, ако знаете поне малко от историята на играта.
Warbringers: Sylvanas
Следващото събитие, на което искам да обърна внимание. Виждаме как новият Warchief, Saurfang и Nathanos Blightcaller пристигат в Teldrassil. Sylvanas отива при своята сестра и двете водят дълъг и сърцераздирателен разговор за нещата от живота (загуба на време, ако питате мен). Всички знаем какво следва. Изключително разочарован съм от Blizzard заради това. Нали знаете, когато гледате екшън филм и си мислите, че всички тези случки са можели да бъдат предотвратени супер лесно? Еми, и тук е нещо такова. Дървото нямаше да изгори, ако царят ни не беше лентяй. Това все пак се случи и какво спечели Sylvanas? Какво реално спечели Ордата от това? Какво показа ордският Warchief? Надмощие, доминация? Не мисля.
Old Soldier
Battle for Azeroth In-game bull*hit
Siege of Lordaeron
Това е in-game събитието, което Blizzard показаха в трейлъра. Но не показаха всичко. За тези, които играят в пиратки и гледат само клипчета – нищо свестно не сте изпуснали, момчета и момичета. От страната на алиансите нещата се случиха по този начин:
Първо започнахме полека да натискаме към Lordaeron и да печелим битката. След това Sylvanas пусна проклятие, с което уби собствените си войници и ги превърна в немъртви. От нищото се появи Jaina Proudmoore и им пръсна панаира. Warchief се изплаши и започна да бяга из лабиринта на града (всички го знаем колко е сложен). Както и да е, в гонката приклещихме Saurfang и общо взето ние му пръснахме панаира, защото „уникалният“ ви Warchief го беше оставил сам на входа. Пленихме го и продължихме напред. Влязохме в Lordaeron и се започна още един сърцераздирателен разговор за нещата от живота между Sylvanas и Anduin Wrynn.
Искам да попитам Blizzard – ние защо бяхме там? Защо нападнахме, ако няма да правим нищо? Защо този малък лигльо само говореше? Защо влязохме няколко души при един, който е сам? И щом кралят заплашва, защо не върши нищо? Остави Windrunner да избяга и това е – точка. Вярно е, върнахме си Lordaeron, но накарахте Алианса да изглежда като шайка лигльовци, като всъщност само кралят ни е такъв.
Kul Tiras
Продължавам с изреждането на глупости. Първия ден, когато имах време да играя – веднага се запътих към новата територия – Kul Tiras. С Jaina Proudmoore. Майка ѝ я плени и аз трябваше да бягам от затвора. К’во им бях направил на тия хора, че да се озова там – убийте ме, ама не знам. Както и да е, започнах Quest chain-a, който да ме разкара от тая територия, щото ме дразнеше от самото ми пристигане там. И какво да видя в един момент? Пирати. Защо?
Трябваше да се дегизирам като пират, че да продължа нататък. Най-омразният ми филм – „Карибски Пирати“, се пренесе в любимата ми игра. Alt+F4. Ама веднага. Няма нещо, което толкова да ме нервира във филм или игра, колкото пиратите. Не знам защо, просто не ги харесвам. Все още не съм намерил нерви да продължа нататък, но в един момент ще го направя и ще ви разкрия разочарованията си и от последвалите събития в Battle for Azeroth.
Това е от мен засега. Не знам какво да напиша като финал. Мисля, че казах достатъчно.
