„Анабел: Сътворение“ („Annabelle: Creation“) ревю

След редица късометражни филмчета през миналата година Дейвид Ф. Сандберг направи своя дебют с чудесния хорър „Lights Out“. Признавам, че за мен това беше най-силният жанров филм през 2016 г. След това името на режисьора се свърза с продължението на първия спин офф от „The Conjuring“ вселената – „Анабел“. Новият филм трябваше да се казва „Анабел: Сътворение“ и да разказва за началото на демоничната кукла. В началото се зачудих на кого е нужно продължение на и без това доста среден филм, който с нищо не се открои от масата хоръри, появяващи се по малкия и големия екран. Реших, че Дейвид Ф. Сандберг ще си замине толкова бързо, колкото и се появи – с един силен филм и нищо запомнящо се след това. В каква заблуда се оказах само.

„Анабел: Сътворение“ разказва за група осиротели момичета, които, заедно със своята монахиня надзирателка (Стефани Сигмън), се нанасят в къщата на самотно семейство (Антъни Лапалия и Миранда Ото). Последните са загубили малката си дъщеря преди години и просто искат да чуват детски гласове, които да разсеят мрака и самотата, надвиснали над сградата и живота им.

Всичко започва чудесно и момичетата са изключително развълнувани от новия си дом. Скоро обаче странни събития поставят под въпрос сигурността и здравия разум на всички в къщата. Злото се спотайва в най-тъмните кътчета, зад заключените врати и чака удобен момент да нанесе фаталния удар. Мрачната тайна на семейство Мълинс се е завърнала и търси отплата.

Без излишни спойлери, сюжетът сам по себе си не е нещо особено, нито е кой знае колко оригинален. Макар в началото много от нещата да са покрити с мистерия и зрителите само да предполагат, в края всичко се разкрива и обяснява в по-голямата си част.

Демонът в мрака

Филмът започва бавно, но без да оставя дълги периоди на спокойствие и скука за зрителя. В началото някой предмет ще се размърда, някоя врата ще се затръшне или отвори, сянка ще се скрие зад мрачен ъгъл. Сценаристите бавно показват активизирането на злото в къщата, първоначалните му плахи опити да уплаши момичетата и последвалите смели действия да открадне душите им.

Сценарият разчита на голяма доза клишета и познати похвати от други филми. Начинът им на използване обаче е това, което ги отличава. Те винаги са на правилното място, в правилния момент и страшно адекватни спрямо действието. Началните кадри наблягат повече на разфокусирани фигури на заден план, тъмна сянка, която за секунда се появява и се слива обратно с фона. Появата на зловещата кукла също не е за пренебрегване. Тя винаги се появява на най-неочакваните места и създава една нагнетяваща и потискаща атмосфера.

Като стана дума за атмосфера, не мога да не спомена всички елементи, които правят „Анабел: Сътворение“ толкова добър. Като се започне от старата голяма къща, мине се през вечно затворения в себе си и сякаш ядосан домакин, мистериозната и потайна домакиня, която не излиза от стаята си, и се стигне до всички мрачни ъгълчета, които сякаш живеят собствен живот. В даден момент може да започнете да усещате движение на места, на които такова никога не е имало. Личи си, че Сандбърг работи перфектно с тъмнината и знае как да държи зрителите на нокти през цялото време.

Музиката, за съжаление, е прекалено стандартна и едва ли някой ще я помни дълго след излизането си от киносалона. Все пак тя върши своята работа повече от чудесно. Подобно на много други филми, зрителят бива подготвен за типичен jump scare момент с усилване на звука и натрупване на напрежението. На всички е ясно, че щом мелодията заглъхне, нещо лошо ще последва. Рядко сценарият разочарова в такива моменти. Признавам си, че дори аз подскочих на няколко пъти, въпреки ясното очакване.

Засилващият страх

Сандбърг въобще не се опитва да щади своите зрители, дори и при наличието на малки момичета за главни персонажи. Филмът разчита изключително много на така наречените jump scare сцени, които имат за цел да ви изненадат и уплашат рязко и крайно. Кръвта и червата са пестеливо малко (реално има само едва-две кратки сцени на разполовени тела), но въобще не се усеща липсата им.

Един от по-големите минуси на лентата е нейните персонажи. Като изключим домакините и донякъде главната героиня, останалите пет момичета (особено четири от тях), както и самата монахиня, са изцяло повърхностни и без особена тежест в който и да е момент. Предполагам, че ще е твърде странно едно сиропиталище да се състои само от едно или две деца, затова е нужно да има количество. Момичетата реално са там само за да викат и тичат панически към финала.

Разбира се, един от най-основните герои в „Анабел: Сътворение“ е демонът. Първата реална негова поява ще ви остави без дъх. Той се появява изневиделица, гласът му е подобаващо зловещ, а ефектите повече от задоволителни. Компютърната анимация тук си личи, че властва, но присъствието му не е толкова често, нито дълго, за щастие, че да “замърси” екрана и да остави дразнещо усещане.

Сандбърг и „Lights Out“

Неизбежно е кратко и бързо сравнение между двата филма на режисьора. Както казах и по-горе, личи си, че Дейвид Ф. Сандбърг умее да борави перфектно с мрака. Кадрите, в които злото се спотайва в най-тъмните кътчета на къщата, са представени и изпипани чудесно и винаги гарантират затаен дъх и засилено сърцебиене. Ако това е първият ви филм на този режисьор, всичко ще е чудесно. Тези, които обаче са гледали и „Lights Out“, ще усетят вече познати похвати. Дори и леко déjà vu.

Не казвам, че Сандбърг копира моменти от предишния си филм. Просто набляга изключително много на същите елементи, същите методи и сходни плашещи сцени. Казаното няма за цел да прозвучи като критика, а по-скоро като притеснение от моя страна. Надявам се режисьорът да има какво да покаже още и уменията му да не се изчерпват с играта със светлината и скритото в мрака зло.

Не съм гледал кратките му клипчета (с изключение на „Lights Out“, който води и до пълнометражната версия), в тях може и да има повече теми и похвати. Все пак ще следя за следващия му хорър проект и ще стискам палци да представи нещо ново и разнообразно.

„Анабел: Сътворение“ – заключение

Ако сте почитатели на хорър жанра, ако обичате jump scare филми и харесвате да подскачате на мястото си от време на време, подплашени от движещ се мрак и зловещи кукли, то „Анабел: Сътворение“ е точно за вас. Въпреки няколкото проблема със сценария и липсата на повече запомнящи се персонажи, лентата определено има какво да предложи. Дейвид Ф. Сандбърг умее чудесно да борави с клишетата в жанра и да ги оформя в спиращи сърцето малки инфаркти. Режисьорът създава чудесна атмосфера, която да ви държи на нокти през цялото време. Определено се издигна изключително много в личната ми класация за любими режисьори и ще следя кариерата му с интерес. Препоръчвам ви този негов филм най-искрено. Оценката ми е 8/10.