Technology.bg Светът на технологиите
Новата забрана за търговия с артефакти води след себе си, може би, нежелани от компанията последици
На 24 октомври 2020 г. търговец на артефакти от Дарна, Либия, публикува поредица от необичайни реклами. Обявена за продажба е гръко-римска статуя, чийто мраморен бюст е покрит с тога. По нищо не личи, че статуята принадлежи на музей. Продавачът публикува снимките в частни фейсбук групи, насочени към трафик на антики. Този проблем стои от години.
Социалната мрежа е арена на процъфтяващ черен пазар за разграбени произведения на изкуството. Тези факти накараха Facebook през юни да забрани продажбите на артефакти. Проблемът е, че голяма част от публикациите са на арабски език, а мрежата все още няма опит в прилагането на новата политика.
Експерти съобщават, че, когато Facebook идентифицира групи, нарушаващи нейните правила, компанията ги изтрива. Така тя заличава важни следи, чрез които изследователите проследяват откраднатите предмети.
„Facebook създаде проблем и вместо да допринесат за разрешаването му, те го влошават“,
възмущава се Katie Paul, един от директорите на проекта Athar.
Последствията водят до всестранни проблеми. През 2014 г. плячкосаните антики са основен източник на финансиране за терористични организации като ISIS. Близкият изток е богат на културни артефакти, а пазарът на откраднати стоки не е толкова регулиран, колкото трафикът на наркотици и продажбите на оръжие.
Продавачът на гръко-римската статуя публикува рекламата във Facebook групи с между 5000 и 18 000 членове. Там трафикантите предават на живо своите кражби. Те си дават съвети за копаене и намиране на купувачи на парчета, които все още са в земята. В момента Athar наблюдава 130 групи, посветени на трафика на антики.
В Група в Сирия с 340 000 членове има постове, показващи мародери, които разкриват мозайка. Атар документира един потребител, който казва, че мозайката не трябва да се премахва, докато друг отговаря със смеещи се емотикони, казвайки:
„Умирайте от глад за историята на страната“.
Проблемът е особено сериозен в зони с активни конфликти, където трафикът на антики е военно престъпление. Samuel Hardy, научен сътрудник от Норвежкия институт в Рим и специалист по културно наследство и конфликти, също е възмутен. Той споделя, че изтриването на групите с артефакти от страна на Facebook лишава изследователите от възможност да проследят културната ценност, както и да идентифицират престъпниците.
Facebook не е единствената платформа, която се бори за контрол над съдържанието. YouTube получи критики за премахване на екстремистко съдържание, което е било обект на проучване от страна на „Athar”. Въпреки че и двете компании понякога съхраняват доказателства по искане на правоприлагащите органи, тази политика не помага на повечето академични изследователи.
„Не казваме, че това съдържание трябва да остане публично завинаги“,
обяснява Jeff Deutch, изследовател от Syrian Archive, по отношение на видеоклипове, в които са документирани нарушения на правата на човека.
„Но е важно това съдържание да се архивира, така че да е достъпно за изследователи, за правозащитни организации, за академични среди, за адвокати, за да се използва при някакъв вид правна отчетност.“
Напомняме, че миналата година Facebook отвори в България център за преглеждане на съдържанието , а преди няколко месеца компанията въведе авторски права върху изображенията.
Ако статията Ви е харесала, заповядайте да я обсъдим в нашата фейсбук група Технологичното общество на България.
