Начало / История на технологиите / Как се зародила цивилизацията на Земята
как се зародила първата цивилизация на земята - основно изображение

Как се зародила цивилизацията на Земята

Когато цивилизация и прогрес бяха млади

С усвояването на първите оръдия на труда животът на хората все повече започвал да се различава от този на останалите същества, населяващи земята. Появили се първите ловци, първите земеделци и първите скотовъдци. Постепенно техните общества оформили първоначалния облик на човешката цивилизация…

Това се случило в Близкия Изток, в земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. Първата истинска цивилизация възникнала именно там – в древна Месопотамия. По тези места 4000 години преди Христа били изобретени първите напоителни канали, които предизвикали истинска технологична революция, довела до рязкото увеличаване на местното население.

Край бреговете на Тигър и Ефрат възникнали първите градове. Тези населени места формирали така наречените храмови общини. Първоначално общините били малки и всички работили заедно на общо поле, но в един момент те се разраснали и земите били поделени между техните жители като една част оставала за храмовете. Първоначално всички участвали в обработката на храмовите земи, но когато се появили безимотните бедняци, жреците започнали да ги използват в качеството им на наемни работници.

1
Изображение: https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=407182

Първата писменост

Сложното храмово стопанство изисквало стриктно водене на бележки. Първоначално за записване се използвали рисунки-идеограми, които постепенно се усложнили до такава степен, че се превърнали в йероглифи. В последствие йероглифите започнали да се използват и за предаването на отделните срички от думата и постепенно се стигнало до появата на първата писменост – клиновидната.

Между второто и третото хилядолетие преди Христа финикийците усъвършенствали тази писменост и създали азбука с 22 букви. От тази азбука възникнали гръцката и арамейската писменост. От гръцката възникнали латинската и славянската. От арамейската – персийската, арабската и индийската.

Освен със създаването на бюрократични документи шумерските писари се занимавали и с различни сложни изчисления. Затова може да се каже, че математиката е именно тяхно дело. Тъй като храмовете се занимавали с търговия и лихварство, писарите разработили шестдесетична бройна система на чиято основа били създадени различни таблици за смятане. Древните шумери били в състояние да събират, изваждат, умножават, делят и дори да работят с проценти.

Първият календар

Друго важно откритие, което дължим на древна Месопотамия е календарът. Той играел важна роля най-вече за определяне времето за селскостопанските задачи. Вавилонският календар обаче се базирал на лунните цикли и не бил достатъчно точен. Тъй като слънчевата година е по-дълга от лунната с 11 дена, Нова година се падала ту през лятото, ту през есента. За да се изчисти тази разлика, отвреме на време се добавял по един допълнителен месец. Едва три хилядолетия преди Христа в Египет се появил далеч по-съвършен календар, съдържащ 365 дни и различаващ се от съвременните си аналози само по отсъствието на високосната година.

Задачата по усъвършенстване на календарите била свързана с наблюдението на небесните тела. Това довело до възникването на две нови направления в човешкото познание – астрономията и астрологията. Били създадени и първите звездни таблици, които служели по-малко за практически цели и повече за различни предсказания, тъй като тогава светът все още бил податлив на различни мистификации.

2

Освен с изброеното до тук, цивилизацията, възникнала на територията между реките Тигър и Ефрат, е отговорна и за откриването на много други съоръжения като чекръка, ръчния стан и грънчарското колело. Изобретяването на шадуфа – своеобразен кран за повдигане на вода – пък улеснило обработката на високите полета и увеличило десетократно площта на обработваемите земи.

Металообработването в древността

Най-голямото техническо достижение на Древния Изток обаче е усвояването на методите за топене на метал. Това станало случайно след като парчета мед попадали в грънчарските пещи. В последствие майсторите се научили да топят ковкия метал в примитивни металургични пещи. Те представлявали изкопани в земята дупки с каменни стени и отвор за топене на метала. С помощта на кози кожи те успявали да развият температура до 700-800 градуса.

4000 години преди Христа в Месопотамия се появили първите медни изделия. Този метал обаче бил рядък и мек, затова истинската революция започнала чак с усвояването на желязната металургия. Това станало благодарение на появата на по-модерните пещи, способни да развиват достатъчно висока температура, за да разтопят желязната руда.

Желязната руда се намирала по-често от медната, затова и желязото се превърнало в широкоразпространен метал, внесъл редица качествени изменения в живота на древните. Така например железните елементи на плуга подобрили обработката на почвата, а железните лопати позволили да се изриват наслагванията от напоителните канали.

До този момент грижите за земята изисквали задружния труд на цялата общност, но с появата на железните оръдия на труда това вече било по силите на един-единствен човек. Резултатът довел до разпада на родовите общини и появата на частната собственост.

3

Изображение: https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1326161

Усъвършенстване на древните оръжия

Огромни промени настъпили и във военното дело. Асирийският цар Тиглатпаласар III
създал първите полкове изцяло въоръжени с железни мечове. Тази негова постъпка се оказала изключително успешна и това довело до вълна от асирийски завоевания и възникването на великата Асирийска държава – нов културен кръг, чиито компоненти са не само железните мечове и редовната армия, но и всички асирийски традиции, включително автократичната власт на царя.

Началото на “Желязната епоха” се характеризира с разцвета на големите близкоизточни цивилизации на Асирия и Вавилон, който по това време се разраснал до размерите на мегаполис с население от над 1 млн. души.

4

Банкерите и лекарите в древността

Появили се първите банки и акционерни дружества, а предприемчиви търговци поддържали постоянни търговски връзки с околните страни, най-вече Индия и Арабия. Болестите се лекували основно с помощта на заклинания и магии, но имало и лекарско съсловие, използващо билки и отвари. Двата вида лечители били в постоянна борба, завършила с победа на заклинателите.

От всички народи на Близкия Изток с изключителните си познания за околния свят се отличавали финикийците. Те първи започнали да строят кораби с кил, шпангоути и цяла палуба. С такива плавателни съдове станало възможно за 70 дена да се пресече Средиземно море и да се навлезе в Атлантическия океан. Така финикийците достигнали бреговете на Гвинейския залив и Британия,а по някои данни дори обиколили африканския континент. Към другите значими открития на този народ се числят стъклото и червената боя, с която се боядисвали дрехите на техните царе.

Възникването на първите цивилизации довело до бурно развитие на всички съществуващи до този момент клонове на човешкото битие и появата на много нови. Всеки следващ елемент усъвършенствал живота на хората и спомагал за добиването на все повече познания. По този начин историята още веднъж показала, че развитието на човечеството се определя от техническите открития.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Христо Узунов