Начало / Кино и TV / Tomb Raider: Първа мисия ревю
Tomb Raider: Първа Мисия

Tomb Raider: Първа мисия ревю

Tomb Raider, или по-скоро Лара Крофт, отдавна са апетитна мишена за жадни за зрители кино студиа. И това е напълно разбираемо – игрите за Лара се радват на сериозна фен база, която с удоволствие би отишла да гледа своята любимка с големите … очи на голям екран.

Това се случи за първи път през вече далечната 2001 година, когато в ролята на Лара Крофт се появи Анджелина Джоли. Филмът не се понрави на критиците, но спечели достатъчно в бокс-офиса, за да си заслужи продължение – излезлият през 2003 „Томб Рейдър: Люлката на живота“.

Подобно на първата част, продължението също не се понрави на критиците, но този път и феновете не бяха очаровани – филмът докарва почти двойно по-малко приходи на студиото, макар и все пак да излиза на печалба.

И така, 17 години по-късно, е време Лара да се появи отново по кината. Големият въпрос е – имаше ли смисъл това да се случва?

И нашето мнение е – да!

Макар първите трейлъри да бяха приети по-скоро скептично, сега с ръка на сърцето можем да заявим, че „Tomb Raider: Първа мисия“ е един от най-добрите филми, правени по игра, изобщо.

Ако обаче поставим „Tomb Raider: Първа мисия“ в категорията на приключенските филми, определено няма да се класира толкова нависоко. Не, че филмът няма качества сам по себе си, но огромна част от „чара“ му е именно фактът, че аудиторията донякъде знае коя е Лара Крофт и знае какво да очаква от нея.

Като споменахме Лара, нека ѝ обърнем малко повече внимание.

Тук тя е изиграна от Алисия Викандер, млада шведска надежда, която вече има една награда „Оскар“ зад гърба си. За ролята, Викандер е отделила много време на физическа подготовка и това си личи, тъй като немалко от екшън сцените са заснети без излишна намеса на компютърна графика.

Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт

И макар сценарият да не е на най-високо ниво, Алисия се справя доста добре с ролята си, вкарвайки нужната искра в ролята на Лара. Успява да се представи еднакво добре и когато трябва да играе ролята на уплашено момиче, което няма идея къде е попаднало, и на уверена екшън героиня, която не я е страх от нищо.

Компания в екшъна ѝ прави Даниел Ву, който има типична стереотипна роля на азиатския гид, загубил баща си и също търсещ отговори. Като цяло, не се справи лошо в малкото минути, през които беше на екран, но имаше изцяло поддържащи функции.

Интересен факт за Даниел – това не е първият филм по игра, в който той се снима. На него дължим и чудесния Гул’дан във филма по Warcraft.

В ролята на антагониста е поставен Уолтър Гогинс. Той се справя нелошо с дадените му от сценария задачи, но именно неговият образ е един от най-проблемните.

А именно – така и не можем да разберем неговата мотивация. Не разбираме защо прави нещата, които прави, защо е „лош“. Той просто е представен като „лошия“, когото Лара трябва да „пребори“.

Именно тази липса на дълбочина на образа е едно от нещата, които куцат във филма. Колкото по-добре е представен антагонистът, толкова по-значима е победата на добрия герой над лошия, толкова повече ние искаме доброто да победи. Тук обаче имаме един изцяло генеричен образ, който не може да предизвика никакво сериозно усещане в нас, и не успяваме да си го представим като качествен противник на Лара.Уолтър Гогинс като главният антагонист в Tomb Raider: Първа Мисия

Друг образ, който видяхме като проблемен, беше този на Ричард Крофт, бащата на Лара, изигран от Доминик Уест.

Проблемът с неговия образ не е сценарен, а по-скоро режисьорски. На моменти сцените с него са чудесни, силни, емоционални. На моменти обаче имаме една и съща сцена от миналото му, в която той казва „чао“ на Лара, с почти един и същи диалог, само заснета от малко по-различни ъгли.

Именно моментът с „изоставената“ Лара, на който филмът отделя доста внимание, е и един от проблемите във филма. Ако тя нонстоп се чувства изоставена от баща си, защо се впуска така ревностно в неговото търсене?

А тя е представена именно като неразбираща защо баща ѝ го няма през дълги периоди и защо се прибира за един ден, а на следващия заминава отново.

Говорейки за режисура, няма как да не споменем и Роар Утхауг, който седи на режисьорското кресло. За норвежеца „Tomb Raider: Първа мисия“ е първи филм с гигантски бюджет (почти $100 милиона долара) и той се справя доста прилично в своя дебют.

Екшън сцените са заснети добре, а самото темпо на филма е доста добро и бързо, с леки паузи между екшъна.

Екшън сцена от Tomb Raider: Първа Мисия

Ако имаме една критика към Утхауг, това са вече гореспоменаните проблематични сцени с бащата и Лара.

Ако има нещо, за което специално да го похвалим, това е откритото намигване към „Индиана Джонус и последният кръстоносен поход“ във финалната третина на филма.

За финал искаме да отделим малко внимание и на железния потник на Лара. Той преживя:

  • корабокрушение
  • физически труд
  • падане от висока скала във вода
  • падане от още няколко места
  • полет с парашут през клоните на около 20 дървета
  • бой
  • бой в кал
  • катерене по скали
  • няколко взрива
  • скално срутване

И като резултат единственото, което му се се случи, беше, че се поизцапа малко.

„Tomb Raider: Първа мисия“ вече е по кината в 3D и IMAX вариант.

 

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Виктор Янков

Виктор Янков е изестен като Lopi и пише неща в интернедите вече повече от 10 години. Подвизава се като маркетинг/копирайтер в Ancient Media, а когато не работи кара колело / сноуборд, гейми и гледа сериали и кино.