„Отмъстителите: Война без край“ ревю [БЕЗ СПОЙЛЕРИ]

Пътят към „Отмъстителите: Война без край“ не беше никак кратък. Той започна през далечната 2008-a година, когато Marvel показаха на света, че филмите по комикси могат да са доста добри, с първата екранизация на Iron Man. Или пък започна през 2010-а, когато на финала на първите „Отмъстители“ се появи лицето на Танос. Или е започнал много по рано в главата на Кевин Файги, кой знае.

Резултатът обаче е налице – „Отмъстителите: Война без край“ е вече по кината и съвсем скоро ще стане най-касовият комиксов филм до момента, помнете ми думите!

Отмъстителите: Война без край – 149 минути, над 30 герои

И ако у вас има дори частица съмнение в това, нека приложим факти. В „Отмъстителите: Война без край“ участват главните образи от останалите най-касови комикс филми до момента и всички техни дружки и приятели. Бях започнал да броя колко точно са героите (според официални данни над 30), които гледах на екран през всичките 149 минути продължителност на филма, но бързо се отказах, понеже това, което ставаше на самия екран, беше далеч по-интересно.

Разликата между един стандартен комикс филм и филмите като „Отмъстителите: Война без край“ са именно героите. Докато в един „нормален“ филм по комикс имаме един или двама основни протагонисти, в този тяхната бройка нараства експоненциално. Това създава предпоставки за сериозни проблеми както за сюжета, така и за драматургията.

Но братята Русо се справят чудесно на режисьорския стол. Със сюжета и диалозите са се заели дуото Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли, които също не остават по-назад.

Темпото на филма е чудесно – има екшън моменти, има малко по-бавна средна част, има прекрасни диалози. Самите екшън сцени също са заснети и монтирани много добре, без да има неприятни „shaky cam“ изпълнения. Ако имаме една критика, то тя е, че на места твърде многото компютърна графика успява малко да те извади от филма.

Но това са дребни кахъри. Вместо тях нека кажем още няколко добри думи за сюжета и самите герои.

Един от интересните моменти при филмите на Marvel е, че повечето отделни филми имат отделни режисьори. И макар самото студио да има определени изисквания към развитието на героя и какво ще се случи с него, то самите режисьори остават с немалка свобода да представят нещата по свой начин.

Това е и причината да имаме сериозни и мрачни филми като „Капитан Америка: Първият отмъстител“ и доста по-леки такива като „Пазителите на Галактиката“ или „Тор: Рагнарок„.

Голямото предизвикателство

Именно това е едно от предизвикателствата – да събереш всички различни герои на едно място, понеже до момента всеки отделен режисьор е имал свой почерк при тяхното развитие. Как ще се съчетаят Старлорд и неговото лежерно отношение към нещата с… Роуди Роудс, да кажем, който е сериозен 99% от времето?

Как ще събереш комедията и шантавостта от едните филми със сериозния тон на другите?

Ами, както се оказва, това не е невъзможна задача. Понеже всеки един герой седи на екран така, както сме го видели за последно. Всички техни маниери, поведенчески черти, основни драми са запазени и представени чудесно. И когато се срещат едни с други, именно тези разлики дават една прекрасна забавна нотка на филм, представящ ни най-големия противник, с когото тези герои са се срещали.

И ако хуморът в първите „Отмъстители“ беше… там, то тук той е посрещнат с отворени ръце и ползван смело дори на места, където уж не би трябвало да го има. И седи добре навсякъде. Или поне не се сещам къде не седи добре.

Нека сега обърнем малко внимание и на звездата в звездната плеяда от супер герои – Танос.

Танос – злодеят, който ще ви накара да погледнете и другата гледна точка

Защото, ако има едно нещо, което беше най-сериозният проблем на предишните Marvel-ски филми, то това беше именно злодеят. И ако винаги е имало някой, който да заплашва света, вселената и всичко останало, то той никога не е бил толкова… сериозен в своите намерения, толкова убеден в правотата си, толкова близо до финалния успех колкото Танос. И нито един от тях не е имал толкова добре изграден образ. Много от тях се доближаваха, но нито един за момента не е стигал това ниво.

Защото всеки един герой се дефинира от своя противник. Всеки супер герой има нужда от своя супер злодей, който да му даде един своеобразен raison d’etre, да му придаде смисъл. Понеже без едното, няма да го има и другото.

Именно тук Кристофър Маркъс и Стивън МакФийли, сценаристи на „Отмъстителите: Война без край“, са свършили страхотна работа, давайки на най-големия злодей в Marvel вселената добре подплатена история и добра сюжетна арка. Именно тяхната работа е силният гръбнак, който носи всичко останало във филма.

При Танос наистина се вижда как в своите очи той е добрият, той е героят, а всички други са заблудени и се опитват да му попречат не да унищожи света или да го зароби, или да стане владетел. Не, в неговите очи той иска да спаси Вселената и да запази живота в нея, като му даде поле да се развива.

За да се добави към образа му на „човечен“ злодей, виждаме качества, които като цяло се асоциират с „добрите“ – бащинско отношение към осиновената си дъщеря, уважение към противниците си, желание за живот в мир.

Докато раздаваме похвали за Танос, нека да споменем и Джош Бролин, който също върши чудесна работа като лицето зад компютърните ефекти.

Именно Бролин е единственият, който ще отличим за игра, понеже само той има достатъчно екранно време да ни покаже една добре развита история. Той също е и единственият изцяло анимиран герой вътре, но това не го спира да работи чудесно само като тон и тембър.

Интересен факт – във филма има само две песни, едната от които е афро-темата от „Черната пантера„. Другата се чува, когато виждаме „Пазителите“ за първи път.

За финал

За финал, ако сте фенове на комикс киното или просто на големи филми с големи ефект и малко хумор, то отделете част от времето си да видите „Отмъстителите: Война без край“ на кино. Определено няма да съжалявате.

И ако финалът на филма ви кара да искате още, помнете, че това е само първата част от историята. Финалът на сагата за Танос ще видим на 3 май 2019 година, като ние вече броим дните до тогава.

П.с. – да, филмът ИМА скрита сцена след края на всички надписи. Да, тя ви показва малко насока за това кои ще са следващите филми. Споделете вашите впечатления от филма с коментар тук или сравнете с тези на останалите в нашата официална фейсбук група – КиноЗона.