Eп. 8 Nox. Екшън ролева игра, разработена от Westwood студио през 2000 г.

Eп. 8: Nox

Като заклет фен на ролевите игри трябва да призная, че напоследък имам сериозен проблем с жанра. Всъщност по-правилно би трябвало да се каже, че ролевите игри имат проблем – голям и супер дразнещ, от типа „вие се бъзикате с целия жанр„.

Какво имам предвид? С напредването на графичните способности и промяната на вкуса на новото поколение геймъри, днешните ролеви игри се превръщат все повече в Modern Warfare с крафтинг система. Да давам ли примери? Дебилните диалози във Fallout 4, безкрайнте битки с робо-динозаври в Horizon: Zero Dawn, досадното колонизиране в Mass Defect: Andromeda и т.н. Това нямаше да е никакъв проблем, ако същите тези игри не се рекламираха като поредното мегаиновативно open world rpg приключение. Но накрая получавате именно Modern Warfare с крафтинг.

Е, както винаги сме свикнали да казваме: „Едно време нещата бяха по-прости“. От една страна, имаше ролеви игри тип Planescape, които са наполовина игри, наполовина книги. От друга, имахме hack `n` slash забави тип Diablo, които залагаха много повече на фън фактора. И нито един от двата стила не претендираше да включва всичко. Без никакви скрупули, към втория тип ролеви игри спада и днешният ни олдскуул диамант!

Nox – Jack Mower в страната на чудесата

Jack Mower е обикновен човек. Обича бекон, евтини TV риалити програми и удобството на вехтата си каравана. По време на една от спокойните си вечери Jack и верният му телевизор биват засмукани от портал между измеренията и захвърлени във фантастичния свят на Nox. Тази странна земя не е без своите тревоги и проблеми. Зли магьосници тероризират бедните села. Орки отвличат местни жени без явна причина, а импове и вълци са нападнали мините за мана. Бързо става ясно, че всички тези събития не са случайни, а в основата им стоят нечии зли помисли…

Нека на сцената да заповяда генеричният лош – буум, Hecubah! Hecubah е зла магьосница, която скромно се нарича „Кралицата на Некромансърите“.  С помощта на своите орди от орки и немъртви, тя бързо надмогва своите врагове – могъщия войн Horrendous и великия магьосник Horvath. В цялата патаклама нашият герой Jack разбира, че за да победи Hecubah, ще трябва да събере част по част мистичната алебарда на име Staff of Oblivion.

Войн, вълшебник или магьосник. Това е избора на клас в Nox.
Какъвто избор на герой направите – такава игра ви очаква.

Герой на име Jack

Историята продължава да се развива, представяна ни в отделни анимирани сцени, по време на load екрана. Причината да не задълбавам в нея, е, че тя се развива строго индивидуално спрямо класа, който сте избрали за вашия герой. Jack може да бъде Войн, Магьосник или Вълшебник (Conjurer – превеждайте си го както искате). За голямо съжаление, няма клас Самурай, което щеше да е гот. Самурай Джак звучи като добра идея – някой трябва да я развие.

Да си магьосник е по-трудно, но пък винаги е и по-забавно.
Да си магьосник е по-трудно, но пък винаги е и по-забавно.

Nox не е Diablo!

Nox излезе в началото на 2000 г., или пет месеца преди Diablo II. За много игри това би била пагубна съдба поради риска да потънат в забвение, смачкани от популярността на конкурента. Може би не е случайно, че след огромния комерсиален успех на Diablo I, така и не се появиха безброй копия, които да направят пари на гърба на заглавието на Blizzard. Nox обаче не само оцеля, а и се превърна в култово заглавие с безброй фенове и до днес. Основно заслуга за това има фактът, че…  Nox не е Diablo. Двете игри си приличат по опростената си история и по това, че наблягат повече на екшъна, отколкото на чисто rpg елементите.

Разликата идва от това, че в Nox липсват неспиращите рандъм генерирани вълни от врагове и случайно появяващи се сандъчета с плячка. Играта се развива на изключително високи обороти и обикалянето в търсене на някой блещукащ магически предмет е безмислено. В допълнение, Nox разполага с множество интерактивни елементи, които увеличават предизвикателството и правят играта много по-забавна. Така например голяма роля в дизайна на нивата играят капаните, които можете да задействате, ако сте невнимателни. А също и скритите зони, даващи ви интересни награди, ако ги намерите. Заобикалящите ви предмети също са интерактивни. Няма по-голям кеф от това да изстреляте един fireball по някой имп, изпращайки го през дървената врата, все едно сте в каубойски бар.

Други си е да си имаш голем зад гърба...за всеки случай.

Най-иновативната черта на Nox също е свързана с интерактивния дизайн на нивата. Westwood разработват т.нар. TrueSight, което представлява нещо като fog of war. Разликата е, че TrueSight реалистично ограничава вашето зрително поле. Казано по-просто, няма как да видите какво се крие зад ъгъла на някоя стена. По този начин се решава стар проблем на изометричната гледна точка, където fog of war ви пречи да видите разположението на вашите врагове по картата, но ако някой от лошите се е скрил зад ъгъла и ви чака в засада, няма проблем, защото вие знаете, че е там.

Динамиката на битките и интерактивността на нивата са изобразени с детайлна графика и много внимание към дребните неща. Кастването на магии е истински кеф за окото особено когато забележите зарята от искри и пламъчета, които хвърчат наоколо.

Накрая, но със сигурност не и по значение, трябва да обърнем внимание на Multiplayer функцията на Nox. Малко известен факт е, че съвсем в началото на своята разработака Nox е замислена като изцяло multiplayer игра. На пръв поглед стандартни формати, като Capture the flag, Deathmatch, Team deathmatch, може да звучат като простички задачи за един напомпан warrior герой. Само дето няма нищо по-забавно от това да видите как някой намахан войн, аха, да стигне флага и попада заключен в trap магията на някой магьосник. Различните класове подтикват играчите да измислят най-разнообразни стратегии за победа, което има най-голямо изражение в любимия ми Team deathmatch. Всичко това, комбинирано с гениален левел дизайн, прави multiplayer опцията на Nox едно много забавно изживяване.

Естествено, Nox има своите проблеми. Вече споменахме прекалено линеарното развитие на историята, но това е по-скоро жанрово позициониране, отколкото нещо друго. Понякога изкуственият интелект на NPC-тата също може да ви подразни. Не на последно място, играта не е имунизирана от досадни бъгове, а и лично аз съм пробвал здравината на клавиатурата си неведнъж, след поредния краш.

Nox е 2D игра отвсякъде! Но това не й пречи да радва окото с добра за времето си графика.
Nox е 2D игра отвсякъде! Но това не й пречи да радва окото с добра за времето си графика.

Оценката на журито

Nox лесно можеше да е от онези игри, които имат няколко свежи идеи, смесени набързо и пуснати на пазара в ролята на клонинг на по-известно заглавие. Вместо това, Westwood са си направили труда да разработят една малко по-различна игра, с много лично внимание към детайла и уважение към жанра. В заключение, получило се е забавно заглавие, което гордо намира своето място в гейминг историята, вместо тихомълком да угасне и да изпадне в забрава.

В Nox си заслужава да умреш, само за да видиш брутално якия death screen (няколко са, така че умирайте на воля).
В Nox си заслужава да умреш само за да видиш брутално якия death screen (няколко са, така че умирайте на воля).

 

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Константин Георгиев

Войн на 90-те, тръгнал на последен поход срещу пълната безидейност и пошлост на днешната развлекателна индустрия. Дайте ми класически видео игри, екшън и хорър филми от 80-те и 90-те, постапокалиптична фантастика и ще ми станете най-добри приятели!