Изследваха за първи път жив гигантски корабен червей, който всъщност е най-дългото мекотело

Живи екземпляри от най-дългото мекотело в света бяха проучени от международен научен екип. Те са открити на остров Минданао, Филипини, преди няколко години, но едва миналата седмица станаха ясни резултатите от изследването. Те са публикувани в Бюлетина на Националната академия на науките на САЩ /Proceedings of the National Academy of Sciences/.

Още от 18 век учените имат представа за дългата мида от намерени фрагменти от нейната варовикова черупка и малки мъртви екземпляри. Тя е въведена в класификацията на животинските видове като Kuphus polythalamia или т.нар. гигантски корабен червей заради подобното си на червей тяло. Братовчед е на мидата дървопробивач /корабен червей/.

Kuphus polythalamia е двучерупчесто мекотело, достигащо внушителната дължина от 1,55 м и диаметър от 6 см. Доскоро науката не подозираше къде живее и дори смяташе за изчезнал вид.

„Това е нещо като еднорога на мекотелите“,

заяви пред Washington Post морският микробиолог Марго Хейгуд.

Оприличаването на гигантския екземпляр с еднорог идва от вида на специфичната му черупка, в която е плътно затворен. Учените правят дисекция на един от видовете, като най-напред разрязват черупката. Тук идва първата изненада за тях – най-дългото мекотело в света е с черен цвят, а не както останалите видове миди, чиито тела са розови, бели или бежови.

Проучените мекотели са открити на място, където се е съхранявал дървен материал, с който по принцип се храни вида Корабен червей. Те са били заровени в морски седименти на дълбочина от 3 метра.

Необичайни хранителни навици, които разкриват част от еволюцията на бактериите

Гигантската червеоподобна мида не се храни по нормален за представите ни начин. Тя има малки храносмилателни органи – уста и стомах, които не използва. Хрилете й обаче са огромни, установяват изследователите.

В тях живеят бактерии, което не е необичайно. При другите познати миди от това семейство бактериите спомагат за смилането на дървото, с което се хранят, но при гигантския корабен червей случаят е различен. Според учените в някакъв период от развитието си той започва симбиоза с други бактерии, които използват сероводород за производство на органичен въглерод. Това се налага заради наситената с органичен материал кал, в която живее мекотелото. От нея се отделят серни съединения, които бактериите преработват в „храна“ за своя гостоприемник.

Изследването на гигантския корабен червей представя забележителен пример за симбиотична размяна. Оказва се, че симбиозите в природата не са толкова устойчиви, колкото се смяташе преди, и че еволюционната история на бактериите, смятани за първите организми на планетата Земя, се разкрива все повече пред науката.

Вижте видео тук.