Technology.bg Светът на технологиите
Стиска ли ни да станем жертви при ПТП, се опитва да разбере онлайн проучване
Програмирането на самоуправляващи се автомобили попадна в морален казус, сочи онлайн проучване. Според публикуваните в списание Science резултати хората биха предпочели колата, в която се возят, да запази живота им на всяка цена, но да няма пострадали и на пътя.
Изследването цели да разбере нагласите на обществото как да постъпи самоуправляващият се автомобил при неизбежно ПТП. Зададена е ситуация с два възможни фатални изхода. В първия колата избягва удар с група пешеходци и се удря в стена заедно с пътниците в нея. В другия – колата блъска пешеходците, като запазва живота на пътниците.
Повечето от запитаните избират да не се рискува животът на пешеходците. В същото време обаче биха предпочели да не пътуват в кола, проектирана да жертва собствения им живот.
Как да се доверим на автомобила, че винаги ще взема правилно решение при ПТП, когато дори не сме сигурни, че искаме да направи това, което ние смятаме за правилно?
Това противоречие в общественото мнение създава трудности на автомобилните компании при продажба на такъв тип автомобили.
Според проф. Ияд Рахван (Iyad Rahwan) oт Масачузетския технологичен институт, съавтор на изследването, продажбите им биха скочили, ако безопасността на пътниците е гарантирана. Негативно следствие от това би била деморализацията на обществото.
Авторите на изследването посочват също, че новата технология за драстично намаляване на смъртните случаи на пътя може да не се бави повече. Начинът е чрез програмиране на самоуправляващите се автомобили да жертват живота на пътниците си при дадени обстоятелства. Тук отново се сблъскваме с параграф 22, тъй като ще последва забавяне на приема им в обществото.
Ситуацията в реалния живот е много по-сложна, смята когнитивният учен Брайън Латроп (Brian Lathrop), който работи по проекта за самоуправляващи се автомобили на Volkswagen. Според него в живота има вероятности и непредвидени случаи, които не са взети под внимание от академичния пример.
Възможен изход от това положение виждат двама учени. Това са специалистът по етика от Университета в Кънектикът Сюзън Андерсън (Susan Anderson) и съпругът й Майкъл Андерсън (Michael Anderson), професор по компютърни науки в Хартфордския университет. Те смятат, че машините са способни да вземат етично обосновани решения. Дори в по-голяма степен, отколкото самите хора. За да се изпълни това на практика, е нужно „правилно програмиране” с помощта на специалисти по етика.
