Technology.bg Светът на технологиите
Астрономи предполагат, че Млечният път приютява 100 милиарда обитаеми планети, подобни на Земята. В цялата Вселена броят им достига 50 секстилиона.
Астрономите от университета в Окланд твърдят, че в Млечния път всъщност има около 100 милиарда обитаеми планети, наподобяващи Земята. Броят им е значително по-голям от досега смятаните 17 милиарда.
Във Вселената има около 500 милиарда галактики. Това означава, че в тях се намират около 50 000 000 000 000 000 000 000 (5 × 10 22), или 50 секстилиона обитаеми планети.
Предното предположение за 17 милиарда обитаеми планети, подобни на Земята, в Млечния път, е на Харвардско-Смитсънския център за астрофизика и датира от януари. Тогава са анализирани данни от космическата обсерватория Кеплер. Всъщност Кеплер измерва затъмняването на звездите, когато планетите преминават пред тях. Колкото повече звездата се затъмнява, толкова по-голяма е планетата пред нея. Чрез повтарящите наблюдения може да се изработи орбиталният период на планетата. От този модел може да се извлече орбиталното разстояние и повърностната температура.
Методите на Кеплер и университета в Окланд
Според Фил Йок от университета в Окланд, Кеплер обикновено намира планетите с размер на Земята, които са доста близки до техните звезди-родители и следователно са по-горещи от Земята, което означава, че те не са обитаеми.
На свой ред пък университетът в Окланд е изработил тъй наречената техника за гравитационно микролинзиране. Тя измерва броя на планетите с размер на Земята, които обикалят около два пъти разстоянието между Слънцето и Земята. Така се съставя списък на планетите, които обикновено са по-хладни от Земята. Чрез интерполиране пък на този списък и списъка на Кеплер, астрономите от Киви се надяват да генерират трети списък, който се състои от обитаеми планети, подобни на Земята. „Очакваме число от порядъка на 100 милиарда“, заявява Йок.
Гравитационно микролинзиране за търсене на обитаеми планети
Гравитационното микролинзиране е ефект, теоритизиран от Айнщайн през 1936 година. Светлината, излъчвана от звезда, се огъва от тежестта на масивните обекти. Това позволява на астрономите да определят колко големи са тези обекти. През последните години гравитационната микролинза е била използвана за откриване на планети с размерите на Нептун или Юпитер. Сега Йок и колегите му от университета в Окланд са предложили нов метод за откриване на планетите с размер на Земята. Астрономите се надяват да използват тази нова микролингова техника с огромен набор от телескопи, разположени в Чили, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Хавай и Тексас. Целта им е да потвърдят оценката си за 100 милиарда обитаеми планети.
Можем ли да достигнем други обитаеми планети
Ако приемем, че галактиката Млечен път съдържа 100 милиарда обитаеми планети, подобни на Земята, а общо галактиките са около 500 милиарда, то тогава има изключително голяма вероятност други планети да крият живот. Остава обаче въпросът как ще стигнем до тези планети. Или как жителите на тези планети ще стигнат до нас. Най-близката планета, която вероятно е обитаема, е Тау Цети. Тя се намира на 11,9 светлинни години от Земята. Най-бързият космически кораб, Хелиос II, е пътувал със скорост от 70 километра за секунда, което прави 0,000234c (скоростта на светлината). При тази скорост ще са му необходими 51 000 години, за да достигне до Тау Цети.
Хелиос II обаче пътува с такава скорост, защото обикаля около Слънцето. Вояжър например се движи само с 8 мили в секунда. Това означава, че ако се насочи към Тау Цети, ще я достигне след 200 000 години. За да стигнем до друга звезда в рамките на разумен период от време (около 50-100 години, да речем), ще ни е необходима задвижваща система, която може да развива около 0,1с (около 30 000 км за секунда). До този момент съществуват няколко предложения за методи за постигане на скорости от подобен порядък – антиматериални ракети, сливащи ракети. Никой от тях обаче на този етап не се счита за сериозно предложение, което може ни отведе на междузвездно пътуване.
