Mass Effect: Andromeda – пълно ревю

Имало едно време…

В една далечна, далечна страна, група гейм девелопъри, който леко гладували. Гладували, защото от едно известно време не били пускали нищо наистина стойностно, с което да оправдаят своите заплати.
Третата част на тяхната сага Dragon Age била по-скоро подигравка с любителите на франчайза, а най-доброто определение за последната им Star Wars игра било „meh”. Докато гладували, продавали семейно имане, а зли езици твърдят – и се събличали за пари, им дошла идеята да съживят един от по-добрите си светове, а именно – Sci-fi RPG-то Mass Effect.

„Речено-сторено“ си казали, споменали идеята на маститите босове от Electronic Arts и изкрънкали бюджет, колкото да издържат още известно време. Така била зачената играта, с която днес ще ви запозная – Mass Effect: Andromeda.

Капитане, капитане…

Ако сте проявили какъвто и да било интерес към играта в последните пет години, знаете че от капитан Шепърд и веселата му банда космически приключенци не е останал и помен. Вместо това, тук си избирате един от двамата близнаци Райдър. „Кои са пък тия?“ сигурно се питате. Ами, всъщност – никои.

Сравнени с предшественика си, новите главни герои са скучни, незапомнящи се и на моменти леко дразнещи. Като добавим към това доста хилавата и не-героична физика на главния ви персонаж (независимо мъжки или женски) някак си просто не можете да ги харесате. А психологията и личния опит сочат, че колкото по-малко харесвате персонажа си в дадена игра, толкова по-малко усилия отдавате да се справяте добре с него или пък – да го държите жив.

На тема второстепенни персонажи ситуацията е дори по-плачевна. Помните ли Tali, Miranda, Garrus или Liara от предишните части? Техните ярки характери, добре изградени куестове и стори лайнове, това колко беше важно да ги използвате правилно в битка? Е, останете си със спомена – Mass Effect: Andromeda ги заменя със шайка досадни и слабохарактери типчета, които служат предимно като meat shield.

Всъщност, за да разберете колко е плачевна ситуацията, вижте коментара на мой близък приятел – „С никой от тези не ми е интересно да си легна„. Точно така! Игрите на Bioware са известни с опциите за връзки и интимност с второстепенните герои. И тук ги има, просто изборът ви е ограничен и честно казано – not fuckable.

Mass effect: Andromeda – Историята

Така, нека оставим мрънкането и се върнем към ревюто. Историята в играта е следната – Млечният път става все по-пренаселен, затова седем космически кораба с огромни размери и екипаж биват изпратени в най-близката до нас галактика, а именно – Андромеда, в търсене на нови светове. След 600 години криогенен сън, вие и останалия екипаж от Hyperion (човешкия кораб) стигате до целта си – обещаната обетована земя. Очакванията за жив, тропически свят обаче остават неоправдани – планетата е безжизнена пустиня, бури с размерите на континенти раздират непригодната за дишане атмосфера а местните…

Mass Effect: Andromeda приобщава нова раса към звездното семейство – Кетите. И както може би очаквате, Kett дори не се опитват да комуникират с вас, те просто стрелят на месо. Първите 2-3 часа от играта прекарвате на този свят – учейки контролите, бойната система и стреляйки по инопланетяни. След завършването на учебната кампания (и спасяването на хилавия ви задник чрез саможертвата на баща ви) вие успявате да се доберете до Nexus. Базата на инициативата е в плачевно състояние – няма енергия, храна и оръжие, екипажът е раздиран от конфликти и интриги, а и се оказва, че човешкия ноев ковчег (вие преведете Арк по-добре) Хиперион е единствения завърнал се. Тук почва и истинското ви приключение.

Приключение?

В същината си Mass Effect: Andromeda се опитва да копира своите предшественици. И тук имате слънчеви системи, които сканирате за ресурси и интересни находки. И тук имате непознати планети, които изследвате. Да, има ги стотиците странични куестове и разгадаването на извънземни загадки. Всичко това обаче остава на заден план, избутано от нескончаемите битки.

Всяка планета в новата игра има своя уникална флора и фауна, която всячески се мъчи да ви изяде. Освен това, в традициите на open world игрите, този фауна (и флора) се възобновява след време. Същото е и със загадките – всеки пъзел (сравнително лесна версия на судоку) води до нова вълна Remnant роботи (втората нова раса в играта) при грешен отговор. Тези две явления не биха били толкова дразнещи, а и биха позволили невероятен power leveling, ако системата за битки не беше толкова зле изпълнена.

Битки

Да, системата е наистина ужасна. По няколко причини. Първо, дори на Normal трудност, героят ви е просто прекалено чуплив – нужни са няколко удара, за да бъде пратен в небитието. Това не би било толкова голям проблем, ако системата за прикритие работеше добре. Познайте какво? Не работи. Опитвайки се да стреляте от прикритие, ще разберете точно как се чувства Stormtrooper от оригиналната SW трилогия, защото няма да можете да улучите нищо. Тогава си казвате – „добре де, нека се изправя малко, все пак съм зад стена, ще ме предпазва поне малко„. Пак грешка – враговете уцелват. С всеки патрон. Дори част от малкото пръстче на крака ви да се вижда, то ще бъде фокусирано и подложено на постоянен, 100% ефективен обстрел.

Тук би трябвало вашите съотборници (същите безполезни и непривлекателни неща за които споменах горе) да се намесят. И те го правят, с малката подробност че нямате (почти) никакъв контрол над действията им. Пригответе се да гледате безпомощно как изхабяват всичките си cooldowns за първия противник. Поемете дълбоко въздух когато хвърлят топа, заети в пререкания и игнорирайки враговете. Не се ядосвайте, притиснат в ъгъла от три огромни робота, гледайки как съотборниците ви преследват безвредно насекомо в другия край на картата.

В този момент, изморени и примирили се със съдбата си, вие вероятно ще изкрещите „Leeeeeroy Jenkiiiins“ и ще се втурнете в самоубийствена атака, само за да осъзнаете че това е най-ефективния метод за бой. Да. По необяснима причина същите мега точни и смъртоносни врагове, стават лесна жертва на вашите melee атаки. Започвате просто да колите всеки изпречил се враг и да възвръщате самочувствието си. Чак до срещата с първия бос…

Skills & Crafting

Както и в предишните части, тук уменията са разделени на три подгрупи:

• Бойни – използване на различни амуниции, повишаващи умението ви за боравене с оръжия, покачващи вашите показатели.
• Технически – мини, дронове, автоматични кули и създаване на временни прикрития.
• Биотични – еквивалентът на „магиите“, специални умения позволяващи ви да бутате, придърпвате, душите и мачкате враговете си.

Част от тях са полезни, част от тях са забавни, но е почти задължително да вземете тези които покачват здравето и щитовете на героя ви, иначе ви чакат много умирания и презареждания. Новост е създаването на комбота от удари – така например можете да придърпата врага с биотичното умение Pull, а после да му нанесете огромни щети с бойното Conclusive shot. Имайте предвид обаче, че тези комбота изискват високи нива на дадените умения.

Друга новост са бойните профили – можете да ги приемете като различни класове за персонажа ви, всеки идващ с уникални бонуси. Можете да сменяте профилите колкото пъти желаете, като всеки от тях има свое отделно ниво. Също така, имате право да ресетвате инвестираните в умения точки, което ви предпазва от крайно погрешни избори.

Колкото до крафтинга, той е създаден сравнително добре. Има огромно разнообразие от ресурси, доволно много рецепти за оръжия, брони, импланти и подобрения за превозните средства. Все пак във всяка категория оръжия и брони има по една, която е в пъти по-добра от останалите, което значи че след даден момент крафтинга става излишен.

Миш-маш

Помните ли гладуващите разработчици които споменах? Явен е дефицита на идеи в студията на Bioware, затова и спокойно мога да кажа че Mass Effect: Andromeda бъка от „заети“ и зле изпълнени елементи, вече видяни в други игри.

Колонизирането на планетите например е микс от селата във Fallout 4 и гарнизона в WoW. Отново от Wow е открадната опцията да пращате NPC екипи на мисии с цел да спечелите награди, като можете да вършите това дори офлайн с помощ от безплатния app за мобилни телефони. Има и мултиплейър, който донякъде напомня на видяния вече във For Honor – максимум 4-ма души, нестабилни сървъри и никаква опция да заглушите 12 годишния китаец, пеещ песен на Джъстин Бийбър в микрофона. А ако имате нервите да превъртите играта и желанието да го направите отново – запознайте се с познатата от Dark Souls и всичките и клонинги опция „NG+„.

Интерфейс

Тук играта вероятно ще спечели награда, а именно – „Най-скапан интерфейс за 2017-та“. Искате бърз начин да смените трите скила които могат да са ефективни в даден момент? Помислете отново. Искате да командвате вашите съотборници? Сменете играта. Искате някакво обяснение какво значат малките символчета, икони и светлини? Питайте Google.

В допълнение – менютата са излишно тромави и сложни, независимо дали играете на PC или конзола.

Графика и звук

Mass Effect: Andromeda стана повод за подигравки с лицевите си анимации, дори преди своята премиерна дата. Лицата на всички са изкуствени, вдървени, погледите – често кривогледи а емоциите, доколкото са изразени, са в пълен контраст със случващото се на екрана. Освен това всички персонажи имат едни характерни, крайно идиотски полу-усмивки. Гледате ги, и очаквате всеки момент струйка лиги да потече от крайчето на устата им.

Движенията и физиката са цял нов океан от болка. Всички подтичват сякаш тъкмо са се наакали в гащите, ходят като в панички, а анимацията при слизане или качване по стълба може да просълзи и най-коравосърдечния геймър. Като добавим към това огромния брой от гличове, картинката става наистина плачевна.

Би било дори забавно, ако положението с околната среда не беше същото, дори след Nvidia глезотийките, за които Ви споменахме по-рано. Световете са еднотипни, с ниска резолюция и прекалено много повтарящи се елементи а физическия мапинг е отвратителен – бъдете готови да се спъвате и блъскате в почти невидими препятствия, да пропадате през стени а широко отворени пред вас врати упорито да не ви пропускат.

Voice acting-а също е под всякаква критика – всички персонажи звучат като първокурсници в НАТФИЗ, а след точно две минути разговор с Jarun Tann, ще изпитате желание да го очистите. Което за жалост, не е възможно. Добро впечатление прави музиката, която е на очакваното за играта високо ниво, но на фона на всичко останало, звучи като красив погребален марш.

https://www.youtube.com/watch?v=tO_-ezQBaZ8

Оценка

Много ми се искаше Mass Effect: Andromeda да ми хареса, но истината е че крайния резултат на 5 години разработка и 40 милиона инвестиция е много, много слаб. Скучна история, незапомнящи се персонажи, слаб геймплей изпъстрен с ненужни заемки от други игри, отвратителна графика и интерфейс, кошмарна бойна система и нескончаем лист с бъгове – играта просто не е това, което се очакваше от нея. Осъзнавам го дори в момента, защото писането на статията ми е по-забавно от самата игра.

(С въздишка) 4/10