Kona – Фарго среща Досиетата X

Едно от нещата, за които геймърската общност трябва да благодари на независимите разработчици, е вдъхването на нов живот на приключенския жанр. След като в началото на 21-ви век той бе почти унищожен от големите компании, в последните няколко години се завръща с нови, все по-интересни и разнообразни заглавия. Нещо повече – днес жанрът се развива, добавяйки екшън и сървайвъл елементи към добре познатите ни пъзели. Една такава игра е и току-що излязлата Kona. 

В окото на бурята

Ако сте от онези хора, които винаги са били запленени от красотата на вековните снежни гори и мистериите, които те крият, то Kona е най-евтиният и бърз начин да се озовете на такова място. Действието се развива през 1970 г., в малкото градче Атамипек, намиращо се в най-северните части на кандската провинция Квебек. Играчът влиза в обувките на Карл Фубер – очукан от живота, бивш ветеран от войната в Корея. Сменил военния живот с работата на частен детектив, Карл прекарва по-голямaта част от дните и нощите си, следейки изневеряващи съпрузи и пушейки любимата си марка цигари.

Всичко това се променя в деня, в който с Карл се свързва У. Хамилтън – богат индустриален магнат, който притежава мини върху свещена индианска земя. Хамилтън, чиято работа, както се сещате, не е много чиста (по стара традиция на индустриалните магнати), се оплаква от извършени вандалски прояви на местните към негови имоти в района. За нашия герой задачата изглежда повече от елементарна – да намери кой извършва мизерии срещу имотите на Хамилтън и да прибере една добра сума без много работа. Нещата бързо тръгват по наклонената плоскост, когато Карл едва успява да избяга от фатална челна катастрофа, за да се събуди впоследствие замаян по средата на неочаквана и зловеща снежна буря.

Kona – Фарго среща Досиетата X

Малко след като героят ви успява да се постопли и да намери начин да извади колата си от канавката, започват да се развиват събития отвъд рамките на нормалното. Тук историята на Kona преминава от досаден детективски случай към разследване на дълбока конспирация и гмуркане във водите на паранормалното.

Най-хубавото е, че играта не ви води за ръка във вашето разследване. Ако сте свикнали с класическите прключенски игри от миналия век, тип Monkey Island и Broken Sword, то забравете за тях. За разлика от тях, действието в Kona e изцяло нелинеарно. Дори и сравнявайки я с новите заглавия от този жанр, като Firewatch, Dear Esther и Everybody’s gone to the rapture, Kona ви дава много по-голяма свобода на действие. Още от самото начало на играта имате достъп до цялата карта и всички обекти в нея. Откъде ще започнете и как ще продължите, е изцяло ваше решение. По този начин играчът е свободен сам да сглоби своя пъзел, разчитайки на комбинация от логическо мислене и детайлно обследване на обстановката – хубаво е понякога човек да поупражни сивото вещество.

През повечето време напасването на този пъзел изисква изследването на малкото миньорско градче Атамипек. Всяка вила може да бъде посетена и всяко шкафче отворено, с цел да се доберете до нова следа или предмет, който да ви помогне да направите следващата стъпка в разследването си. Тази голяма свобода, която играта ви дава, води и до някои неудобни моменти. Например, когато намирате множество улики, те влизат в старото оръфано, но вярно тефтерче на детектив Фубер. В един момент тефтерът ви се запълва с повече страници от този на стар бакалия, който чинно си записва всички вересии и не се надява да си върне. Когато обаче цeлият пъзел започне да придобива по-завършен вид, всичката тази наглед досадна информация се подрежда и всичко започва да добива смисъл.

Друг минус за по-неориентираните геймъри може да бъде рискът да изгубите правилната посока, движейки се пеша из свободния свят на играта. Това не е трудно, имайки предвид, че пейзажът се състои главно от заснежени полета и гори. За щастие, винаги разполагате с карта, която удобно показва къде се намирате в момента. Тук е мястото да отбележим, че разполагате и с автомобил, който да ви пренася из картата по-бързо и в безопасност от студа. Верният ви, атакуван от ръждата стар пикап Шевролет има и друга много полезна функция. Когато сте събрали прекалено много предмети и нямате възможност да ги носите – просто хвърлете ненужното в пикапа и то ще стои там до момента, в който ви потрябва.

Целият живот е огън

Създателите на Kona представят играта си като „atmospheric adventure survival game“ и  акцента определено пада върху думата „atmospheric“. Атмосферата, която ви заобикаля в играта е нейното най-силно оръжие. И освен чисто визуалното ѝ представяне в образа на свирепа северна буря и натежали от снега борови гори, обстановката се предава и чрез survival елемента в играта. Оцеляването на Карл в тези тежки зимни условия зависи от навременното намиране на топлина.

Из територията на Атамипек има изоставени лагери, в които можете да си запалите огън (при положение, че имате в инвентара си подпалки, кибрит и малко дървесина). По същия начин можете да се сгреете и в изоставените дървени хижи. В противен случай, изложен на студ, вашият герой ще започне да премрежва поглед и да се движи по-бавно. До смърт обаче трудно може да се стигне. Всъщност студът не е истинския враг в играта – той присъства само за да ви държи извън зоната на комфорт докато играете. Освен това успешно засилва усещането за безпокойство и заобикаляща опасност, докато изследвате мистериозните земи на древните индианци.

Зимата на нашето недоволство

Нищо на този свят не е перфектно и Kona също носи своите слабости. На пръв поглед повечето недостатъци на играта са плод на неопитността на разработчиците и ограничения бюджет, с който са разполагали.

Вече споменахме, че Kona трябва да носи със себе си и екшън елементи, но такива съвсем очевидно липсват. Играта много рядко ви поставя в ситуация, в която трябва да използвате сила срещу някой враг. В тези редки случаи бойната динамика е изключително зле разработена, дори носи чувство на неудобство. Самите врагове (в повечето ситуации – някой заблудил се вълк) не представляват предизвикателство, а по-скоро досадно забавяне.

Друг фактор в Коna, който намирам за меко казано досаден е разказвачът, включващ се с коментари, свързани с развиващата се история. Разбирам, че идеята му е да внесе малко предистория и да разчупи мразовитата тишина, царяща в градчето Атамипек. Дори понякога ни дава и леки напътствия, например: „в района, в който се намирате, все още има места за изследване и не е умно да го напускате“. Но повярвайте ми, някои от включванията на разказвача сa напълно ненужни. Да не говорим, че за мен той звучи като радиоводещ с 40 години практика в програма „Христо Ботев“ на БНР.

На последно място неизпипаната графика e това, което може би  ще разочарова донякъде геймърите. Важно е да се отбележи, че разработчиците са вложили цялото си внимание, пресъздавайки отворения свят на играта. Свирепата снежна буря, която ви връхлита заслужава страхотни адмирации, но влезнете ли някъде на закрито, веднага се усеща как на графиката й липсва всякакъв чар. Безинтересни квадратни форми и липса на детайл, и то за игра от 2017-а година. Still better than Mass Effect Andromeda, но има какво да се желае, особено когато влезете в раздрънкания си Шевролет. Дотолкова липсват детайли по таблото, че докато играя ми се иска да прекарвам възможно най-малко време в колата.

Kona страда и от някои други по-пренебрежими проблеми, но въпреки това нито един от тях не ме накара да зарежа играта или да я доиграя само на инат. В днешните времена на заглавия с бюджети, по-големи от холивудски филм, изпълнени с досадни бъгове и супер невдъхновяваща история, съм склонен да простя грешките на скромните канадци, разработили Kona.

Заключение

Със своите силни страни и немалко трески за дялане, Kona е заглавие, което със сигурност ще получи повече положителни оценки, отколкото отрицателни. Лично аз винаги съм бил против поставянето на конкретна оценка върху едно произведение (освен ако не е пълен шит). Kona ще се хареса на любителите на заплетените детективски случаи и на чудатите истории, сякаш излезли от Зоната на здрача. Съвсем естествено, ако сте прекарали последните си месеци, играейки Battlefield, eдва ли бихте искали да разнообразите точно с тази игра. Различни хора, различни вкусове – c’est la vie.

За мен Kona е като книга, която ме потапя в свят, далечен от моя. Свят, който съм виждал само на снимка или във фантазиите си. А една книга е добра само тогава, когато те кара да прехвърляш с нетърпение всяка страница, за да разбереш какво ще се случи в следващата. В това отношениe, Kona ми подейства точно така – всяка стъпка в мразовитите гори на Северна Канада ме караше да направя следващата, търсейки какво се крие в окото на бурята.