Eп. 10: Karateka

Приятели, току-що осъзнах, че тихо и спокойно рубриката Гейминг Архиви достигна епизод № 10. Преглеждайки миналите издания, ми прави впечатление, че преобладават главно компютърни игри от средата и края на 90-те (само едно изключение прави ЕП. 3: Zombies Ate My Neighbors). Честно казано, тази статистика леко ме засрами. Повече от 50 години история на гейминг индустрията, а ето ме мен, дълбаещ във времеви период, който обхваща по-малко от 20 % от това време.

Е, днес е нов ден и за Епизод 10 съм ви подготвил нещо по-различно. Дръпни се настрани, деведесетарко PC, и дай път на ветераните! Представям ви една от абсолютните класики за Apple II, портната на абсолютно всеки домашен компютър и конзола, за които някога сте чували – Karateka!

Зората на патакламата

Като много други хубави неща, Karateka не е плод на работата на огромен екип от хора и няколко сака със стотачки. Играта се ражда като страничен студентски проект. Негов автор е тогавашният студент в Йейлския университет – Джордън Мехнер. Същият човек, между другото, е виновен и за създаването на една друга малка игра нa име Prince of Persia.

Мехнер, студент по кинематография по онова време, се вдъхновява от любовта си към работата на Акира Куросава, филмите с нинджи и японското изкуство Укийо-е (живопис върху дървено клише). Желанието на автора играта да разполага с плавни и реалистични движения не успява да се изпълни изцяло. Аpple II работи с едва 8 кадъра в секунда, а в Karateka освен движенията на героите има и допълнителни елементи, като падаща решетка например. Въпреки това, използвайки ограничените графични възможности на Apple II, Мехнер създава компютърна игра с впечатляващи за тогава анимации и красиви пейзажи на заден фон.

Самият автор разказва, че за да създаде бойната механика, е използвал ротоскопиране. Техника, в която първо се заснема видео (треньорът по карате на Мехнер по врема на тренировка), а после върху видеото се прилага компютърна анимация. За начина на разказване на историята в Karateka (чрез рязко прехвърляне на действието на екрана към друго събитие), Мехнер се вдъхновява от класиката на Куросава – Седемте самураи. Не случайно в свои интервюта авторът твърди, че не приема Karateka за бойна игра, а за „игра, в която историята се развива чрез битки.“

„Such is the path of the Karateka“

Историята в Karateka е проста: злият император Акума отвлича красивата принцеса Марико и я затваря в своя замък, намиращ се на върха на незнайна планина. Нашият безименен герой, обучен в изкуството на Карате, изкачва планината, за да се изправи срещу войните на врага и неизбежно срещу самия Акума. Кълна се, някой ден ще направя класация „Топ 100 игри, в които се налага да спасяваме принцеса от зъл владетел“. И ще има поне 400 игри, които ще останат извън класацията!

Акума изпраща своите слуги един по един, за да спрат нашия герой. Играта има доста интересна бойна динамика, като ви предоставя по три удара с ръка и три с крак (нисък среден и висок). Кой удар ще използвате, е повече от важно, ако искате да поразите врага, а не той вас. А повярвайте ми, супер важен е и тайминга на ударите, особено когато Aкума изпрати шибания си сокол срещу вас. Честно, тази птица е едно от най-свирепите копелета в историята на видео игрите. „Кръвта“ на бойците е изобразена с различен цвят в долната част на екрана, като всеки следващ опонент има все повече. Накрая се изправяте срещу злия император в заветна битка на живот и смърт. И един съвет – когато стигнете до принцесата, не си и помисляйте да й се перчите с бойни умения, защото тя очевидно е от Враца и може да се оправя и сама.

Пръв сред равни

Излязла през 1984 г., Karateka съвсем не е първата бойна игра в индустрията. За пионер в тази област се счита аркадната Heavyweight Champ, издадена през 1976 г. от Sega. Малко преди Karateka, през юли 1984 г. в Япония излиза Karate Champ, която се утвърждава като първата бойна игра от типа „един срещу един“. Въпреки това Karateka притежава няколко много сериозни разлики, които я отличават от тези две заглавия.

Първо, в началото Heavyweight Champ и Karate Champ съществуват само като аркадни игри (Karate Champ е портната по-късно на Commodore 64 и Apple II). За разлика от тях Karateka излиза директно на домашен компютър. Както вече казахме, това носи своите негативи поради по-ограничените графични и особено звукови възможности на компютъра. Въпреки това, използвайки своята изобретателност, Джордън Мехнер успява да заобиколи тези ограничения, разнообразявайки играта жанрово.

Което ни води до втората голяма разлика. Karateka не е статична игра, в която човече, облечено в червено, се бие с човече, облечено в синьо, на един и същ фон. Тук героят ви се изправя срещу противници поотделно, преминавайки от един екран в друг. Това добавя side-scrolling елемент, който по-късно виждаме в beat ’em up жанра (Double Dragon, Golden Axe, Cadillacs & Dinosaurs, т.н.). Заедно с това присъстват и интерактивни елементи като падащи решетки, които могат да ви убият с един удар, споменатата вече досадна гарга и др.

Karateka: Заветът

Още с излизането си на пазара Karateka се превръща в най-продаваната игра на издателя Brøderbund. Това само по себе си говори много, имайки предвид, че преди това Brøderbund издават игри, като Choplifter и Lode Runner. Karateka продава над 500 000 копия – oгромно число за средата на 80-те години! Огромният й успех е предпоставка да се направят портове, освен за Apple II и за всички други по-известни домашни системи от онези години – Commodore 64, Amstrad CPC, DOS, Atari, Famicom, дори и Gameboy. В Англия играта получава версия за ZX Spectrum (ужасяваща, като всичко друго на Spectrum), а благодарение на това, че Правец 82 и 8 са точни копия на Apple II, Karateka добива огромна популярност в България! На всичкото отгоре съществуват HD версии за Windows, Xbox, PS 3 и Wii, та дори и мобилни версии.

През 2012 г., почти 30 години след оригинала, екипът на Джордън Мехнер издаде изцяло нова игра на име Karateka. Играта представлява модерен римейк на оригинала, следвайки същата история и традиции. Като цяло новата Karateka получи добри оценки, но не и очакваната популярност. За пореден път опитът да се пресъздаде златна класика от близкото минало, но в модерен вариант, остана някак неуспешен.

Днес от раждането на Karateka са изминали 33 години. През това време бойният жанр претърпя истински бум, изкарвайки легендарни заглавия, като Mortal Combat, Street Fighter, Tekken и т.н. и т.н. Ако се върнем назад и видим откъде тръгва всичко, едва ли е учудващ успехът на този жанр. Karateka е идеалният пример за това, как с много любов, внимание към детайла и уважение към корените може да бъде създадено произведение, което да остави трайна следа в историята и да покаже, че годините са просто едно число.