България става 4-та сила във футболния свят, но в този на гейминга нещата също вървят нелошо… меко казано. Излизат множество култови шутъри, като първия FPS на тема Alien vs Predator, DOOM II, Rise of the Triad, играта, която до ден днешен тресе жадните за cyberpunk – System Shock, а Raven Software пускат едно заглавие, което и към момента е едно от НЯКОЛКОТО Fantasy FPS-а, изобщо излизали някога – HERETIC!
Heretic – 23 декември 1994
Следващите няколко години 2.5D шутърите ще владеят gaming света. Едва по-късно се раждат игри, които напомнят, че има и други жанрове (става дума за едни игри на Blizzard, 3DO и Microsoft Studios).
Играта спечелва купища признания, между които и такива в USA Today и Playboy. Heretic бързо става бижуто в короната на Raven, печели огромно уважение за студиото и мястото им в „залата на гейминг славата“.
Отчасти това се дължи на невероятно редкия жанр, към който принадлежи това произведение на изкуството, а именно – FANTASY first person shooter! Това е почти толкова рядко явление, колкото steampunk FPS, но там имаме доста повече избор, естествено на един по-късен етап. Все пак, как да се направи игра, в която основният елемент е стрелба, но без конвенционалните оръжия, муниции, гранати… За наше огромно удоволствие от Raven правят точно това – и то със завидна лекота.
В началото играта се разпространява от Activision, като shareware, и има три епизода: City of the Damned, Hell’s Maw и The Dome of D’Sparil, като през 1996 година излиза Heretic: Shadow of the Serpent Riders, в който са добавени епизодите: The Ossuary, The Stagnant Demesne и Fate’s Path.
История
„Нашите“ си живеят спокойно в Парторис. Докато, както обикновено, не се сбъдва някакво пророчество. Отнякъде пристигат трима зли магьосници и си основават секта. Всеки извън сектата е обявен за… познахте – Heretic 😉 и трябва да бъде ммм … премахнат. Седемте народа на въпросния свят се обединяват, но Сид – този на елфите, който се оказва народ от… магове, разбира се, вижда накъде отиват нещата и се опълчва, което води до тяхното почти пълно унищожение. Д’Спарил (един от тримата конници на Апо.. такова де, магьосници) остава, за да довърши започнатото агресивно придобиване.
Именно той е антагонистът в Heretic и този, който размазва елфите. Останалите живи се пръсват по света, а магическите им оръжия и артефакти са разграбени. Но един от тях решава да си го върне на гадовете и да спаси света междувременно – Корвус (англ. Corvus – името му научаваме чак във втората част на играта). Строг, но справедлив, доста мотивиран и сприхав за елф. „Нашият“ пронизва, взривява и изпепелява всичко, което се изпречи на пътя му. Пропуснах да спомена, че върху елфския народ е падала отговорността да пазят т.нар. Tomes of Power, които са разграбени от армиите на Тримата, а ние ги намираме разпръснати насам-натам, напредвайки през труповете на враговете.
Разликите с Doom
Имаме т.нар. ембиънт звуци – напълно случайни звуци от околната среда (зъл смях, дрънкане на вериги, капки вода, звън на камбани), инвентар! Инвентарът оказва голямо влияние над обстановката и геймплея. В торбата на Корвус попадат множество колби, брони и предмети с различно приложение, някои от които изключително редки. Артефактите имат емблематични фентъзи имена, като Valador’s Ring of Invincibility – гарантира 30 секунди безсмъртие, Delmintalintar’s Bomb of the Ancients – нещо като тактическа, магическа ядрена бомба със закъснител, Inhilicon’s Wings of Wrath – 60 секунди левитация и разбира се, легендарният Tyketto’s Tome of Power, който гарантира 40 секунди Power Mode на всяко от оръжията, като ги усилва и променя изцяло.
Геймплей
Истински “Doom клонинг” в най-добрия възможен смисъл, Heretic притежава присъщата безнадеждност и мрак. Неповторимият сетинг прави играта уникална, в истинския смисъл на думата, макар и да ползва idTech 1 engine-а. Да стреляш с магически арбалет, може само тук! Разбира се, фокусът в играта е върху стрелбата по немъртви, гаргойли, бронирани кентаври, летящи магьосници и всякаква паплач – с крайна цел да се доберем до Д’Спарил. Стрелбата обаче доста често е прекъсвана от търсене на ключове, намиране и дърпане на ръчки, завиране по тайници и ровене зад витражи, камини и натискане на странно изглеждащи плочки с надеждата, нещо някъде да се отвори.
Оръжия
Жезъл – т. нар. пръчка или нещо, с което да налагаме, когато нямаме муниции. Обикновено означава, че трябва бързо да намерим муниции отнякъде 😀 (Power Mode – електрически жезъл с knockback ефект)
Некромантски ръкавици – готини ръкавици, които не пазят много топло, но пък изстрелват смъртоносно зелено електричество. (Power Mode – червен lifestealing ток)
Елфски жезъл – нещо като Жезъла, но стреля с жълти кристали. Ако опрем до него на по-високите нива, трябва бързо да намерим „патрони“ за някое от по-силните ни оръжия. (Power Mode – по-разсеяна стрелба и следващи я огнени топки)
Ефирен арбалет – изстрелва 3 стрели, заредени със същата енергия като ръкавиците. Ако на екрана има няколко гадини, стрелите се разделят, разбира се, хубаво е целите да са по-близо една до друга. (Power Mode – 5 броя, по-мощни стрели)
Драконов нокът – ръкавица с драконови нокти, но по-скоро магически автомат. (Power Mode – всеки изстрел, докоснал враг, се разпръсква, за да засегне и околните)
Адски жезъл – още една магическа картечница, но този път захранвана от самия Ад… изстрелва черепи! (Power Mode – приятни смъртоносни облаци над главите на всеки, който не ни харесва)
Феникс прът – първият приятел на пиромана, изстрелва огнени топки със splash damage (rocket launcher). (Power Mode – дефакто flamethrower)
Огнемансър – фентъзи версията на гранатомет. (Power Mode – готини подскачащи гранати с леко самонасочване, убиващи при първо съприкосновение)
Продължение
Hexen: Beyond Heretic, Hexen II, Heretic II
Всяка от тях – задължителна за всеки, който цени добрите old-school игри, докато не стигаме до Heretic II, върхът на постиженията на Quake 2 engine-а и една от игрите, заради които си струваше да се бръкнеш за току-що излезлите на пазара „3D ускорители“, като VooDoo Rush например. Докато в момента, при смяна на видео, просто получаваме повече кадри – по онова време смяната на видео откриваше цял един нов свят – по-красив и по-красив всеки следващ път.
Да поцъкаме онлайн -> Heretic: Shadow of the Serpent Riders
В Steam, Heretic може да бъде намерен в приятен bundle -> Heretic + Hexen Collection
Gameplay Видео:
Както може би се досещате, в момента съществуват безброй начини, да се насладим на тази класика, включително модове с HD текстури. Тъй като Heretic, както Hexen и останалите, използват idTech 1, те са написани под формата на WAD файлове (своеобразни addons върху Doom engine-а, както е написан и самият Doom, разбира се), така че най-известният начин, да не страдаме от главоболие след час игра на класическите Doom-клонинги, е да инсталираме т.нар. Source Port, като ZDoom, Brutal Mod или Doomsday Engine. В момента ZDoom е преминал в обновения GZDoom и бетата QZDoom. След инсталация на един от двата можем да добавим и набор от текстури с висока резолюция, така че играта да изглежда наистина приятна на огромните ни вече монитори.
HD texture pack можете да намерите тук.
Разбира се, нищо не може да се сравни с напълно пренаписан и обновен source port, който обаче предоставя съвсем същия look & feel. Макар и да съм огромен фен на Brutal Mod-а за Doom/Heretic/Hexen, ще ви представя Doomsday, a избора на Source Port оставям на вас. Нека това видео с Doomsday говори само за себе си: