Technology.bg Светът на технологиите
Предишния път с вас си говорихме за това, какво са ролевите игри и как и защо се играят. Макар че статията беше дълга, не остана място за историята на така различния от всичко друго игрови жанр. Но най-интересното е, че всичко в Role-Playing Games започва с една-единствена игра, която има своето начало още от средата на 70-те години в САЩ и се играе и до днес. Името на тази игра вероятно е познато на мнозина геймъри сред вас, а за мен то се произнася с особен трепет, защото е най-красивото и магическо словосъчетание, което съм срещал – играта Подземия & Дракони (Dungeons & Dragons) a.k.a. D&D!
Сигурно сега се питате: „Добре бе, пич, щом играта съществува толкова отдавна, защо не е наложена масово и в България?“. Отговор има, разбира се, и той се основава на факта, че на Запад (и по-специално в Америка), откъдето произлиза тази игра, играенето на ролеви игри и D&D всъщност далеч не започва с ерата на компютърните игри, а много по-рано. Говоря ви за средата на 70-те години, когато компютрите по онова време са били големи, колкото гардероби. Да си позволиш да играеш на тях вкъщи, не е било дори лукс, а нещо немислимо навремето, освен ако не живееш в завод или в техническа лаборатория…
Именно защото по онова време е нямало компютри, големи тълпи тамошни геймъри и гийкове (защото и тогава е имало такива) са се събирали и са играели м-а-с-о-в-о ролеви игри в клубовете на Америка или на живо в домовете си. Тогава феновете са си изчислявали (на ръка!) всички сметки и битки, всеки един нанесен критичен удар на героя или ефект по магията; използвали са многостенни зарове, калкулатори, миниатюри и хартиени дневници, включително са триели и с гумичка. И някъде там – за фон на всичко това, една-единствена фентъзи игра ги е владеела. Тази игра е била Dungeons & Dragons!
Съдържание
Историята зад легендата на най-популярната ролева игра в света (Част I)
През 2014 година D&D навърши цели 40 години от своето създаване. У нас, в България, за тази игра се разчу (и тя може би навлезе) най-вече чрез компютърните заглавия (Eye of the Beholder, Baldur’s Gate, Planescape: Torment и други). За жалост, ние, българите, изпуснахме цялата западна мания и треска по ролевите игри – първо, защото не сме живели в Америка през онова време, в което играта се е развивала, и второ – всичко западно у нас преди 1989-а беше забранено и дори се оплюваше. Но нека днес, през 2017-а, да надникнем какво точно се е случило през онези години и да се опитаме да върнем времето назад. Тази статия ще ви преведе през историята на Dungeons & Dragons през годините, както никоя друга!
Преди да върнем стрелките на часовника назад, едно бързо уточнение. Когато погледнем през призмата на времето, ние няма как да не забележим, че D&D не е просто игра, а мащабна трансформация на идеи, събития и личности. Тя не просто оформя цялата култура в играенето на ролеви игри (за справка, през 2017 г. всяка втора компютърна игра претендира да е „ролева”), ами самата D&D се оказва мощен генератор (и поле за експерименти) на всякакви писатели, художници, дизайнери, просто играчи или пионери на това хоби. Всичко в нея започва именно през 70-те, но пък тя се разгръща по един невероятен начин за цели поколения геймъри и страстни любители на фентъзи.
Тук е моментът да ви споделя, че самият жанр ролеви игри започва именно с играта на Подземия & Дракони и преди нея самото понятие Role-Playing Games не е било измислено. Всъщност D&D е дете (или отроче) на нещо средно (или смесица) между настолна военна игра (с бойни единици и фигурки на войници, където играчът управлява сблъсъците между армии) и фентъзи роман с измислени герои. Самата игра може да се опише така – D&D предоставя несравним микс от приключения със стратегически елементи, доволно количество хвърляния на зарове, както и завладяващо разказване на истории, при това не просто от страна на водещия на играчите, а и между самите играчи.
Не е тайна, че именно Dungeons & Dragons сe счита за предшественик на толкова много съвременни игри и жанрове, но пък играта си остава един реален гейминг продукт със собствен лиценз, лого и дизайнерска компания. За всичките издания на D&D обаче май ще трябва да напишем отделна статия.
Над 10 000 000 играчи
Нейната актуална версия (или тази, която в момента се играе и се предлага на пазара) е 5-а подред, като за най-успешни D&D рилийзи се смятат 2-ра (играна повече от 22 години) и 3-та (играна в периода 2000 – 2008 година). За всички D&D издания ще стане дума както в тази статия, така и в следващите ни материали.
Dungeons & Dragons е преведена на десетки езици (в това число включително на японски и норвежки, но не и на български, за жалост), а самата игра включва множество и различни форми и начини, по които може да бъде играна или демонстрирана. Освен при компютърните игри, през годините играта е оставила своя отпечатък и в литературата, киното, телевизията, а днес в интернет съществуват хиляди сайтове, посветени или вдъхновени от Подземията. На практика днес (и през всичките тези години) играта се играе и е била играна от над 10 000 000 души и това е изчислено статистически. Но по-важното е, че играта на D&D е позволила на всички тези хора по цялото земно кълбо да се потопят, да преживеят и да изпитат какви ли не странни и фантастични ситуации и изобщо – да пътешестват из различни светове и реалности. Абе, като цяло – да бъдат всякъде другаде, освен тук и сега!
В следващите редове ние с вас ще проследим пътя и триумфа на Dungeons & Dragons през годините, връщайки се до 70-те години на миналия век, когато всичко е започнало. Ще преминем през бурните 80-те, когато играта бележи най-значителния си ръст по популярност и продажби. Ще се „отбием” в любимите ни 90-те, за да си поговорим за успеха на Magic: The Gathering и възхода на Крайбрежните магове (компанията Wizards of the Coast, която фактически придобива D&D) и всичко за нея след 2000 г.
И сега ви предстои най-голямата изненада!
Досега все си говорихме за 70-те и как „там някак си било започнало всичко”. Да, на теория играта D&D наистина е създадена през 70-те, но на практика нейната разработка и първоначална идея е поставена още в края на 60-те години и по-конкретно през 1967 година! Разбира се, когато си говорим за 60-те, ние не визираме играта с дракони, а някои отделни събития, дали тласък на всичко, което после е щяло да последва.
Фактически през 1967 година един американец на име Гари Гайгакс основава в родния си град Лейк Жинейва (който се намирал в щата Уинсконсин, някъде в Средния запад) собствена федерация по Wargaming (военни игри, за които стана дума по-горе, които са се играли на специални мащабни терени с бойни фигурки). Именно този човек на име Гари (всъщност ето още една изненада – истинското му име е Ърнест, а Гари е едва презимето му, но точно с това име Гари става популярен) ще се окаже „бащата на ролевите игри и D&D”. По онова време дори самият Гари не е знаел какво ще последва. Неговата първоначална федерация е била всъщност частен клуб за игри, където всеки един е бил поканен да се включи и да играе на военни стратегии с Гари и неговите приятели. С тези, които са били далеч от Средния запад (е, имало е и такива), Гари е общувал чрез писма (хартиени) и като цяло, търсил е начини, по които активно да се забавлява, ангажира и социализира.
Само една година по-късно Гари става и човекът, който организира първия Gen Con (може би сте го чували някъде това название, става дума за първия обществен фестивал за игри в света). Той носи това име, защото се е провеждал в градчето Лейк Жинейва, и оттам идва Geneva Convention = Gen Con (от convention на англ., което на български може да се преведе и като конгрес/събиране). Но там НЕ са се играли все още ролеви игри и до самата D&D е имало още доста време. През 1969 година, на втория Gen Con се запознават двамата бъдещи създатели на D&D: Гари Гайгакс се среща с Дейв Ърнесон. Дейв е също толкова запален по военните игри, колкото и Гари, но общата им страст не е толкова да играят самите игри, а да измислят разни неща, схеми и нови правила, които да прилагат към традиционните (за онова време) методи и практики в wargming делото. Двамата стават близки приятели, но тъй като не живеят в един и същи град, започват първоначално да си пишат писма по пощата, както и да се виждат и обсъждат идеи на живо по конгресите.
През 1970 година пък се създава една нова федерация, но този път под формата на обществена асоциация, наречена The Lake Geneva Tactical Studies Association, отново като нов и по-голям клуб от първия, и отново в родния град на Гари – Лейк Жинейва. Дейв Ърнесон също се присъединява към новия клуб. Именно там, сред масите за игра, Гари измисля своя фентъзи континент Great Kingdom („Великото Кралство”), където бъдещият създател на D&D експериментира с “нови фентъзи правила” (дракони вместо катапулти, магьосници вместо стрелци и т.н.), които да приложи във вече донякъде омръзналия му wargaming.
През 1971 година Гари стига дори и по-далеч. Заедно с един свой приятел на име Джеф Перен, Гари издава наръчника Chainmail – „средновековната фентъзи военна игра”. Отново е ставало дума за правила тип „военни игри”, но вече фокусът на тяхното провеждане е бил насочен към магии и дракони, вместо към директни битки и сблъсъци на безброй армии. Тук се намесва Дейв, който взема тези правила и ги интегрира в своя собствена игра, наречена Blackmoor. Действието се е развивало в света на Гари – Great Kingdom, но пък играта фактически ни пренася в един замък, в чиито подземия нахлува банда герои, които (като едни средновековни командоси) трябва да проникнат вътре.
Годинките си минават и през лятото на 1972 година Гари вече издава собствено списание за военни игри (по-скоро под формата на бюлетин), откъдето геймъри от всички краища на Америка се информирали за последните „модни” тенденции в wargaming-а и изобщо всичко, свързано с Gen Con в Лейк Жинейва. Ърнесон публикува там своите разработки, редом до тези на Гари.
Машината е пусната!
През 1973 година идеите на Дейв и Гари се разрастват неимоверно и двамата решават да създадат съвсем нова (и една не точно военна) игра. Става дума именно за Dungeons & Dragons, но по онова време двамата приятели дори не са знаели как да я кръстят. Докато работят над ръкописа на правилата (първия драфт, както се казва), една вечер Гари взема лист хартия и написва няколко думи в колонка от типа „Дракони”, „Подземия”, „Злато”, „Чудовища”, „Съкровища”, „Мечове”, „Магии” и др.
По ирония на съдбата обаче не той, а жена му измисля заглавието, когато една сутрин (и след безсънна нощ, прекарана в игра с приятели) тя му се сопва: „Гари, ти сън нямаш от игра на тези твои подземия и дракони”. За Гари това е било достатъчно и името на играта било решено. Заедно с още двама свои приятели (от игрите, как откъде) той създава компания на име Tactical Studies Rules. Именно тази компания по-късно ще основе цяла империя на база играта на Гари и Дейв.
И тук идва прословутата 1974 година, когато D&D най-после е пусната на пазара! Това е и официалната рождена година на играта, а самите книги (общо 3 книжки, в бонус кутия) са били в продажба още през януари (Men & Magic, Monsters & Treasure и Underworld & Wilderness Adventures). Всичко обаче е било съвсем простичко и основно, както може би се досещате от тези заглавия. Гари и Дейв са се надявали на успех и наистина – в края на годината целият тираж от 1000 копия/кутии е бил разпродаден. Но какво всъщност се случило? Нима така ще свърши славната история на D&D?
Не! През 1975 година, след разногласия на основателите, младата компания се прекръства на TSR Hobbies Inc. В самото начало на новата година един от нейните главни спонсори и пръв приятел на Гари умира покосен от инфаркт. Новите собственици на компанията обаче си нямат идея в каква златна мина са се намърдали! В края на тази година играта на Дейв и Гари се оказва невероятен успех, продадени са още 3000 копия/кутии след първоначалните 1000 бройки. Това е три пъти над началния предвиден тираж! А на Gen Con вече се промотира първото официално Dungeons & Dragons приключение/модул на име Tomb of Horrors. Негов автор е Гари Гайгас, а подробно за модула можете да прочете в книгата „Играч първи, приготви се!” на американския автор Ърнест Клайн. По тази книга самият Стивън Спилбърг скоро ще пусне филм в Холивуд.
Но да се върнем към историята на Dungeons & Dragons!
През 1976 година успехът на Dungeons & Dragons е просто феноменален – заявено е отпечатването на ЧЕТВЪРТИ ТИРАЖ от 5000 бройки! Гари и Дейв са зашеметени от пробива, а апетитът на техните спонсори става просто неудържим. Вероятно в този момент двамата приятели се осъзнават като конкуренти, защото всяка от прииждащите като река печалби от продажби трябва да се поделя първо между спонсорите им, а после и между тях двамата. В същия момент компанията им набира огромна скорост и вече не просто издава бюлетини, а през месец юни започва да пуска двумесечно луксозно (за онова време) списание на фентъзи и ролева D&D тематика. Списанието естествено се казва Dragon®!
През 1977 година Гари Гайгакс най-после намира начин как да извие ръцете на Дейв Ърнесон, така че да го откаже от печалба. Самостоятелно и без знанието на Дейв, Гари започва да подготвя новата „Усъвършенствана D&D система”, която под „новото” си име (Advanced Dungeons & Dragons) реално ще лиши Дейв от правата по лиценза за D&D, защото по съвет на адвоката на Гари, правата за D&D на Дейв и Гари се държат ексклузивно за името на продукта (Dungeons & Dragons), което обаче от юридическа гледна точка няма нищо общо с новото име (Advanced Dungeons & Dragons), измислено тайно от Гари. По този хитър начин Гари бил решил да отклони печалбите само към себе си, защото като главен “идейчик” на новото AD&D, не бил длъжен да плаща печалба на никой друг, освен на себе си. Така или иначе горкият Дейв вече не влизал в сметките му.
Това, което се случило обаче, било, че D&D се разцепило на две части – базовият вариант, който все още се продавал от името на Дейв и Гари, и новата ревизия AD&D, която била само и единствено на Гари Гайгакс. Разбира се, като всеки един измамен човек, Дейв Ърнесон се почувствал обиден от постъпката на партньора си и в последвалите години се оттеглил да си ближе раните. Плюс това дори TSR Inc. никога не е била негова, защото там той е участвал само като съавтор на Гари, но не и като негов пълноправен съдружник в компанията на играта. За да го замести в писането на правилата по новото Basic (първично/ начално) издание на D&D, което през 1977 г. се предвижда да измести оригинала от 1974 г., на мястото на Дейв идва младият дизайнер Дж. Ерик Холмс. Кутията с това ново „начално” издание също така е първата RPG игра в света, в която са включени и зарове освен книги.
Бумът предстои!
В края на 1977 г. и в началото на 1978 г. светът за първи път вижда новото RPG отроче, което вече е само на Гари Гайгaкс и носи името Advanced Dungeons & Dragons – един вид пак D&D, ама за “напреднали”. AD&D Player’s Manual и AD&D Monster Manual излизат като луксозни и дебели книги с твърди корици и над 300 страници всяка. Колкото до Gen Con, той вече се мести извън Лейк Жинейва, към кампуса на Университета на Уинсконсин, и в следващите 7 години вече ще се провежда само там. Да се играят ролеви игри от феновете, вече се е превърнало в традиция. На фестивала редовно се провеждат турнири, контести и регулярни състезания. Списание Dragon® вече излиза само веднъж месечно, но големите събития за D&D винаги и тепърва ще предстоят!
През 1979 година за първи път излиза новият AD&D Dungeon Master’s Guide, също с твърди корици и също от над 300 страници. Трите основни AD&D се продават за времето си изключително успешно, но през лятото на тази година се случва нещо нечувано. Един беден студент, син на лекари, изчезва от стаята си в кампуса на Университета в Мичиган (съседния щат на Уинсконсин). За да открие момчето, семейството му наема частен детектив, който пък разкрива, че младият Джеймс Далас Егберт III (така се е казвало момчето, но накратко само Далас) е бил луд фен на играта D&D. Междувременно Далас се оказва и програмист, и дилър на марихуана, а впоследствие и гей! Но слухът, че Далас е изчезнал, и то вероятно в тунелите под кампуса на Университета (където може би се е наврял, за да играе D&D), е пуснат и в тамошните медии се заформя скандал и заплаха, която тръби: D&D е ЗЛО!
През лятото на 1980 година момчето все пак е намерено и върнато вкъщи, където обаче младежът се самоубива с пистолета на баща си! Менталните му проблеми и връзката на човека с реалността отново се отдават на „зловредната му игра D&D”, при което кампанията във вестниците срещу новата поп-култура на младите хора-геймъри на ролеви игри в САЩ все повече набира сила. В пресата по онова време се говори дори за намесени „окултни сили” в „тази сатанинска игра D&D”. Гари Гайгакс е принуден да дава редица интервюта от името на компанията си TSR Inc., че тук става дума просто за игра и няма никакви „дяволи и сволоч”, както се тръби постоянно из медиите. Случва се точно обратното – водени от любопитството си и „Абе, за какво е цялата тази дандания?!”, хората един по един чуват за D&D, но вместо да си помислят, че играта е „дяволска”, напротив – те всички стават нейни нови и върли фенове. Опитите на църквата да попречи на играта да се разпространява (вече знаем по какви причини), също се оказват неуспешни и в края на 1980 година са продадени над 300 000 копия от основните AD&D книги (за справка: Basic изданието на Гари и Дейв се отчита с по-скромните продадени тиражи, които са около 12 000 копия, но това все пак е месечно). Излиза и първият официален D&D сетинг (свят), който се казва World of Greyhawk, също на Гари Гайгакс. В англоезичната Великобритания и младите британци са луди по D&D. За да се откликне на огромния интерес в Западна Европа, и по-специално в UK, TSR Inc. пуска свой собствен клон (филиал) за D&D в Обединеното Кралство. Клонът заработва и като „дизайнерско студио за приключения”.
Очаквайте втора част съвсем скоро!
