„Syberia 3“ – разочароващо завръщане и обречена носталгия

Тринадесет години не е малък период от време, през който трябва да чакаш и да се надяваш нещо да се случи. Тринадесет години изминаха от излизането на “Syberia II” и феновете тръпнеха в очакване каква ще е съдбата на Кейт Уокър. През 2012 година “Microids” обявиха, че самият Benoît Sokal се завръща, за да напише и режисира ново приключение. През 2017 г., цели пет години по-късно, продължението на култовата “Syberia” вече е факт, но дали чакането си заслужаваше? Разберете от нашето „Syberia 3“ ревю.

Историята

Нужно е да направим една крачка назад и да си припомним как завърши втората част. Последната сцена там ни показа една разплакана Кейт, която маха за довиждане, а на заден фон – стадо мамути се отдалечават. Ексцентричният изобретател Ханс най-после е постигнал мечтата си и се е срещнал с митичните създания. Край!

Много фенове бяха разочаровани от подобен финал, защото не ставаше ясно какво се е случило с Кейт след това. Началото на „Syberia 3“ не се старае да внесе кой знае каква яснота по въпроса. Откриващото интро ни връща към познатата героиня, която е на прага на смъртта, захвърлена на брега на буйна река, изтощена и съсипана. За нейно щастие се появява племето йокол (Youkol), което я спасява и се грижи за нея, докато се възстанови, след което я предава в местна болница.

Тук започва и самото приключение. Кейт се чувства задължена към въпросното племе и е готова на всичко, за да могат те да извървят своя свещен път до размножителните територии на снежните щрауси. По пътя нашата героиня трябва да се разправя с откачени военни, луди медицински сестри, морски чудовища и дори погълнато от радиация селище.

Без да издавам прекалено много, ще каже само, че финалът е по-отворен и от този на втората част. Очевидно е, че създателите са имали ясните намерения да подготвят продължение. Истината е, че много хора се надяваха на завършек на историята на Кейт. И отново не го получиха. Но това е друга тема.

Няма да си кривя душата, сюжетът този път има прекалено много пробойни, за да се хареса по начина, по който другите две части въздействаха. Някои от героите, особено злодеите, имат мотивацията на полска мишка и сценарият по никакъв начин не се опитва да обясни действията им. Военните, които са в съюз с медицинската сестра от болницата, горят от силното желание да спрат пътуването на племето, но подбудите им остават мъгляви до финалните надписи. Ресурсите и времето, които те хвърлят в подобно начинание, просто нямат никакъв смисъл.

Самото племе, което Кейт придружава, също е леко нелогично, особено що се отнася до въпросното свещено пътуване. Предполага се, че членовете му изминават един и същи маршрут на всеки 20 – 25 години. В случая, ако не беше американската адвокатка, дори не виждам как щяха да пропътуват и първите няколко километра. Да речем, че имаше достатъчно смекчаващи вината обстоятелства и на много места авторите са се опитали да обяснят проблемите. Въпреки всичко и техните подбуди и “оправдания” бяха съшити с бели конци.

Личи си, че Benoît Sokal леко е претупал нещата този път, що се отнася до сюжет. Много от изборите на героите са меко казано нелогични, а действията им съвсем неоправдани. Отделно че самите персонажи са толкова безлични, че има опасност да ги забравите, ако не напомнят за себе си прекалено често. Голяма част от тези проблеми са дребни, но на фона на всичко останало се натрупват твърде натрапчиво.

Геймплей и загадки

Какво е една приключенска игра без пъзели и загадки, над които играчът да си блъска главата. „Syberia 3“ не е изключение и това сигурно е една от силните ѝ страни. Голяма част от предизвикателствата в играта могат да бъдат разрешени благодарение на книгите и записките, които се намират из света ѝ. Други пък ще ви накарат доста да се поизпотите, докато стигнете до правилното решение.

Разбира се, срещат се и няколко по-нелогични препятствия, но някои неща могат да звучат достатъчно правдоподобно в главата на своя автор. Все пак няма да срещнете прекалено големи абсурди, що се отнася до пъзелите в „Syberia 3“, дори и понякога нещо да не ви се струва като най-правилния подход. Винаги има и изключения от това правилно, но те не са доминиращи.

От друга страна, нещата не са само загадки. В своята основа играта е “third-person adventure” и като такава не се опитва да открива топлата вода. При всяка една възможност за интеракция с предмет се появява контекстуален кръг, в който са дадени възможностите за избор. Самото меню също е много просто и изчистено – то си е намерило място в левия край на екрана и ви предлага избор между предметите в инвентара и събраните документи и книги за четене. Малко дразнещо е, че всеки път трябва да скролвате само и единствено надолу и в повечето случаи, винаги от началото на списъка. Можете да си представите какво става, ако имате над 10 – 15 позиции, както се случва към края на играта.

Все пак повечето действия са достатъчно интуитивни и лесни за разбиране. Срещаха се определени места, на които играта сякаш отказваше да направи това, което ѝ казвате, но след два-три опита се вслушваше. Всичко това щеше да е прекрасно, ако не добавим и движението на самите персонажи. В голяма част моделите сякаш бяха направени от дърво и се поклащаха по един много специфичен начин. За това обаче ще стане въпрос по-надолу, щом стигна до графиката.

Самата Кейт също не прави много по-добро впечатление, макар и да е малко по-положително. На много места тя забиваше в доста дребни предмети и се налагаше да се връщам назад, за да мога да продължа. Изкачването по стълби също може на моменти да се окаже доста солидно предизвикателство особено ако използвате бутона за тичане. Никога не съм си представял първото стъпало като враг номер едно на изкачващия прогрес. Явно обаче Кейт не се разбираше много добре с него и често се блъскаше до състояние да не може да продължи. Не е сериозен проблем, но предизвикваше раздразнение у мен. Особено ако се случеше два или повече пъти в рамките на пет минути.

Огромен минус също е постоянното обикаляне напред-назад. Повечето локации не са особено големи, но в много случаи авторите ви карат да изминавате разстоянието от единия до другия край по няколко пъти, за да изпълните дадена задача. В определен момент, особено по-напред в играта, това сериозно започва да тежи. Случваше се да трябва да измина около минута път в едната посока, да се върна след това пак до предишната локация и така четири-пет пъти, което доста разтяга изкуствено продължителността.

Графика

В ерата на инди заглавията и връщане на осембитовата графика, е много трудно да се говори за красота. От друга страна обаче, „Syberia 3“ претендира да е високопрофилна игра и като такава не се представя особено качествено.

Признавам си, че не съм кой знае колко взискателен към графичните дадености, но в този случай не мога да се хвана за абсолютно нищо, с което да оправдая това, което виждам на екрана. Графиката, в по-голямата си част, изглежда като леко подобрена версия на тази от своите предшественици. Текстурите са доста грозновати, а осветлението – направо плачевно. За последното мога смело да дам пример за премигващи лампи, които осветяваха квадратни парчета по земята. При всяко изгасване и последващо светване, огромни карета ставаха черни и после отново малко по-светли. Сякаш всичко беше разграфено на определени площи и не можеше да си пречи със съседния квадрант.

За потъващи текстури и разместване на цели зони от задния фон дори не искам да споменавам. Като стана обаче дума за фона, няма как да не изразя възмущението си. Приемаме, че той в по-голямата си част е статичен и няма кой знае какво случващо се там. Да се бяха опитали поне да нарисуват някоя красива 2D картина, вместо тези размазани пиксели. Ефектът и в момента е като на двуизмерен пейзаж, поне можеше да изглежда малко по-приятно за окото.

Играта през цялото време страда от някакво изкуствено насичане, което не е свързано по никакъв начин с конфигурацията, на която играете. Най-често се усеща след зареждане на дадена област: Кейт замръзва за секунда-два и след това се озовава на около метър в посоката, в която сте се опитали да я насочите. Силно си личи и по време на придвижване през големи отворени площи – отново картинката спира за кратко и вие сте няколко метра напред. На моменти имах чувството, че гледам слабо направена stop motion анимация, в която авторите са забравили какво точно искат да постигнат.

Ако искате обаче наистина да усетите слабостите на графиката в „Syberia 3“, опитайте да разгледате някой монитор или табела. Разгледайте ги отблизо. Пикселизираните и нечетливи надписи напомнят отново за златната ера на жанра, когато високоразделителната full HD графика е била само мечта в нечия глава.

Още само едно нещо ми се иска да спомена, което силно се набива на очи в самото начало. Вярно е, че действието се развива в Русия, но сякаш авторите имат някаква много изкривена и стереотипна представа за жителите там. Почти всички персонажи, с няколко изключения, са представени като огромни и дебели човечета. Май искат да подчертаят нещо, но поне на мен не ми стана много ясно какво.

Мога и още да ви говоря за “красотата” в „Syberia 3“, но мисля, че и това е достатъчно.

Озвучаване

Преди да се впусна в поредната тирада за лошите качества на озвучаването, искам да наблегна на един много важен факт – играл съм играта само с английското аудио. Нямам представа как са се представили останалите екипи за различните езици, затова и не смея да коментирам тях.

С две думи накратко – ужасно озвучаване. Имах чувството, че някой е затворил тези нещастни хора в едно мазе без вода и храна, опрял е пистолет към главата им и е казал: “Четете тук тези реплики!”. Друг вариант, който ми мина през ума е, че те са чели листове с нещо написано, но без да имат представа от контекста и случващото се в играта.

През голяма част от времето интонации почти липсват, а когато такива се появяват, бяха много неподходящи. Персонажите звучат безчувствено, студено и много абсурдно. На места дори самият глас, който са подбрали за даден герой, не подхожда на визията, която са му изградили. На моменти опитите за сериозност се превръщат в комедиен абсурд, благодарение на грешен тон или емоция.

Самата Кейт също страда силно от споменатата по-горе студенина и безчувственост. Дори и в най-развълнуваното си състояние, тя звучи все така спокойна и безпристрастна, все едно изброява печелившите числа от тотото.

Като оставим самия тон, синхронизацията на устните също е много сериозен минус на продукцията. На моменти персонажите не си отварят въобще устата. Понякога лицевите им изражения не подхождат на случващото се, както и на репликите.

Има го и момента, в който изговорените думи не съответстват на изписаните субтитри, но това не е толкова фатално. Все пак смисълът си остава запазен.

Музика

Композираният от Inon Zur саундтрак сигурно е едно от малкото хубави неща в „Syberia 3“. Израелецът е подготвил доста силна епична оркестрална музика, която комбинира с малко етно и трайбъл мотиви. Силно ви препоръчвам да си го свалите отделно и да му се насладите подобаващо, защото много малка част от него е използвана в самата игра. Колкото и хубаво да е подбран музикалният акомпанимент, отговорните за неговото използване също не са се постарали достатъчно.

Имах чувството, че през повечето време се повтарят само две или три основни теми – една спокойна и една, която започва при малко по-напрегнато действие. Със сигурност са могли да редуват повече парчета, но това е по-скоро мой каприз, отколкото сериозен недостатък.

Атмосфера

Какво е една приключенска игра без подходяща атмосфера? „Syberia 3“ не може да се похвали дори и с това. Действието реално се развива на около пет локации, през повечето време заобиколени от мрачни и мъгливи тонове, които, в комбинация със споменатите проблеми, само подсилват едно потиснато усещане за нещо нередно.

Опитите за събуждане на някаква носталгия към предишните части се провалят по-бързо и от потъващ “Титаник”. Лесно е човек да пренебрегне даден проблем или да си затвори очите за явен недостатък, когато подобни неща не доминират. В „Syberia 3“ обаче лошите неща ви чакат зад всеки ъгъл. Играта сякаш се гордее със своите дефекти и смело парадира с тях.

За успешното създаване на леко студена, но позитивна атмосфера, е нужно много повече от няколко хубаво измислени пъзела и епична музика. Пикселизираната и ръбата графика, която ви се налага да гледате през цялото време, особено докато търчите из локацията по няколко пъти, само спомага за негативното впечатление от цялото изживяване.

Финално заключение за „Syberia 3“

Каквото и да добавя още за „Syberia 3“, то няма да е достатъчно, за да изрази моето възмущение от едно от най-желаните заглавия през последните години. Надеждите бяха толкова големи. Признавам, че не съм очаквал някакъв шедьовър, но със сигурност не бях подготвен и за това, което получих. Иска ми се да кажа няколко хубави неща, нещо силно похвално, нещо красиво, но… сякаш речникът ми обедня откъм комплименти.

„Syberia 3“ е истинско разочарование във всеки един аспект на думата. Ужасна графика и досадни графични бъгове, дървено и грозно управление и движение на персонажите, безчувствено озвучаване, абсурден на моменти сюжет и още по-абсурдни диалози – това са само част от недостатъците, с които играчът трябва да се сблъска.

Нещо, на което дори не мога да наблегна достатъчно – бекъп, бекъп, БЕКЪП на сейвовете. Лично на мен ми се случи веднъж играта да се скапе до състояние, че да не мога да продължа. При положение че има само autosave и няма как да си я размножите на отделни слотове, един подобен проблем може да ви принуди да започнете от самото начало. Много неприятно наистина. За мое щастие, имах бекъп, който ме върна само четиридесет минути назад, но пак си беше дразнещо и изнервящо.

Като се има предвид финалната сцена на играта, най-вероятно авторите ще се опитат да подготвят продължение. Съдейки по негативните реакции на всички обаче, не е много ясно какво толкова може да се осъществи вече. Лично аз съм доволен, че успях да приключа с третото приключение на Кейт Уокър, и се надявам вече да няма четвърто. Поне да оставят да минат достатъчно години, че този срам да бъде забравен.

В крайна сметка играта се проваля почти във всяко едно отношение – от графиката през историята, та чак до геймплея. Малкото положителни неща със сигурност не са достатъчни, за да компенсират толкова много недостатъци и откровени дизайнерски глупости. Носталгията определено не е кой знае какъв мотиватор за съществуването на подобно недоразумение.

За финал можем да си припомним последния стори трейлър, който изглеждаше много по-добре от финалния продукт.