Възстановяване на океанските системи – път дълъг 2 милиона години

Ново изследване сочи, че при масовото измиране на динозаврите преди около 66 милиона години, разнообразието на океанския живот е намаляло драстично. Интересното в случая е, че причината за това изглежда е почти заличената популация на планктон. Тези микроскопични създания играят ключова роля в поддържането на океанското биоразнообразие. Според изследването, едно възстановяване на океанските системи отнема около 2 милиона години! От изчезването на планктона… до появата му отново. Четете надолу, за да видите методиката, резултатите и последиците от откритията на екипа изследователи.

Предистория

Преди да навлезем в малко повече детайли, важно е да дадем контекст на изследването и базовите научни принципи зад методиката му. След като астероид се сблъсква със Земята преди около 66 млн. години, почти всичкият живот на планетата ни изчезва. Говорим за Масовото измиране от периодите Креда и Терциер (известен още като К-Т). По време на К-Т, около 17% от всички семейства, 50% от всички родове и 75% от всички видове са изчезнали. Това е последното, пето, масово измиране, за което знаем, но вече се носят приказки за шесто. Имайки в предвид последното изречение и значението на океанското биоразнообразие, не е чудно, че екип научни изследователи се наемат със задачата да открият точно колко време отнема едно възстановяване на океанските системи.

Значението на планктона

Като най-малките представители на хранителната верига в океаните, популациите на планктона играят огромна роля в развитието на голяма част от организмите в океанската среда. Един срив в популациите нанопланктон би довел до спиране (или сериозна заплаха от такова) на някои ключови роли, които океаните играят. Пример за това е транспортът на кислород до океанското дъно – ако няма планктон, няма кой да се храни с него и няма кой да извърши тази ключова дейност. Но това не е единствената причина изследователите да се съсредоточат върху популациите нанопланктон.

При смъртта си, определен вид планктон – коколитофориди, оставят след себе си впечатляващи екзоскелети, наречени кокосфери. Съставът на тези сфери е калцит, изграден от свързани калций и въглерод. Труповете на този планктон и този специфичен калцит потъват до океанското дъно, където с течение на времето сформират утайки, богати на калций и въглерод. В процеса на уплътняване на този материал получаваме креда и варовик. Тези отлагания на креда и варовик могат да бъдат изследвани и са причина за някои изключително красиви бели скали. Скали, които преди милиони години са били на дъното на океана и са съхранили в себе си информация за океанското биоразнообразие. Да се върнем към изследването на времето, необходимо за възстановяване на океанските системи след масови измирания.

Методика

Тези бели скали, създадени от милиони години уплътняване на креда и варовик, и издигани от тектонни дейности, носят в себе си история, дълга около 22 милиона години. Изследователите взимат мостра от подобни скали дълбоко от дъното на Тихия океан. Мострата им съдържа информация за първите 13 милиона години след масовото измиране, като измерват гъстотата на намерените вкаменелости на всеки 13 хиляди години. Това дава възможност за изследването на над 700 000 специмени, формирайки вероятно най-голямата библиотека от вкаменелости, създадена след едно-единствено изследване.

Резултати

Нека цитираме източника:

2 милиона години до стабилност; 10 милиона до разнообразие

Точно така – възстановяването на океанските системи до стабилно състояние отнема около 2 милиона години, но са нужни още цели 8 милиона за създаването на ново разнообразие от организми. Тук играят роля многобройни и разнообразни фактори. Най-простият от които е свързан с физическите размери на планктона. Тъй като има няколко вида планктон, всеки вид си има характерен размер. По-големите трупове се свличат по-бързо до океанското дъно, но по-малките често биват „рециклирани“ от новите популации. Това рециклиране, редом с благоприятни фактори, е основата за поява на по-големите видове планктон. Виждате откъде идва проблемът, нали? При наличието само на необичайно малки видове, създаването на разнообразие от такива е първата стъпка преди появата на по-големите видове. Чели сте за ефекта на пеперудатата, нали? В случая, планктонът е пеперудата, а промените във времето са отпечатани в съвсем реални бели варовикови скали. Скали, изследвани за следи от микроорганизми на всеки 13 хиляди години, 13 милиона години назад във времето.

Ако наистина сме изправени пред 6-то масово измиране и популациите на планктон са били показателни при последното такова, не е безумно просто да проверим дали сегашните популации се увеличават или измират. Предполагаме, че вече сте се досетели, че авторите са цитирали източник, който сочи спад в популациите, нали? Ето го: 40% спад в модерните популации на планктон. Комбинирайте това с всичкия шум около промените в климата, които също играят огромна роля върху планктона, и имате рецепта за огромен интерес към подобни изследвания и резултатите им. А, да – да не забравяме и статии като тази!

Последици

Лесно е да осъдим климатичните промени като единствения или най-важния проблем, свързан с опазването на океаните. Само попитайте Грета Тунберг. Но имаме и още един сериозен проблем, който влияе абсолютно неоспоримо върху биоразнообразието не само в океаните, но на планетарно ниво. Да, говорим за замърсяването. Знаете ли, че микропластмаси са замърсили всяка река, езеро и язовир на Земята?

За разлика от промените в климата, замърсяването на планетата ни идва неоспоримо от нас – хората. Наша е отговорността да „опазим дома си чист“. Надяваме се тази статия да ви е припомнила това. Ако не е успяла, елате в групата ни и ще спретнем една дискуя за това защо всеки има индивидуалната сила да реши проблема със замърсяването на планетата. Какво ще кажете?