Technology.bg Светът на технологиите
Основната цел на следващия текст е феновете на Dark Souls и Bloodborne, които още не са играли Sekiro: Shadows Die Twice, да получат информация какво могат да очакват от играта. Това евентуално ще им помогне да направят своя избор дали и кога да я изиграят. В приликите и разликите между Sekiro и Soulsborne няма как да се разминем без доста спойлери, така че продължавате да четете на свой риск.
Развитието на героя в света на Sekiro наподобява това, което познаваме от Soulsborne (ако някой случайно не е запознат – Soulsborne наричаме игрите от поредицата Dark Souls + Demon’s Souls + Bloodborne).
Имаме си храм, който играе ролята на dream/shrine, имаме си и идоли, които играят ролята на лампи/огън. Тях ги отключваме в процеса на играта и играят ролята на чекпойнти. Като умрем се връщаме на тях. Ако рес-нем, рестартираме света и гадините (без босовете). Можем и да пътуваме през различните зони, пак оттам.
Съдържание
Sekiro и Soulsborne – Прилики и разлики
Вдигането на левели между Sekiro и Soulsborne има прилики, но и своите разлики. Приликите са, че отново качваме двата най-важни атрибута – атака и точки кръв. Разликите са, че го правим като събираме предмети в света на играта и убиваме босове, а не като събираме души/ехота. T.e. тук не можеш да се нагрухаш до безобразие с фармене.
За да си вдигнеш жизнените точки, трябва да намираш нужните предмети и да убиваш мини-босове. Повечето мини-босове не са задължителни, но ако ги изпускате, няма да можете да си вдигате здравето и това ще ви затрудни с напредването на играта.
За да си вдигаш атаката трябва да убиваш главните босове. Те вече са задължителни, като отстраняването на някои от тях води до огромни промени в света на играта, нещо което имаше в Bloodborne.
Точки XP (аналогично на ехота/души) също има, но тях ги ползваме не да си вдигаме физическите атрибути, а за да придобиваме нови умения, които ни помагат в бъдещите битки.
За разлика от Dark Souls и Bloodborne, където историята е малко тип „отгатнете какво е искал да каже авторът“, тук тя е централна част от играта. Постоянно ще бъдете прекъсвани от кът сцени, в които ще си говорите с останалите главни действащи лица в играта. Почти винаги ще знаете защо точно се биете с даден лошковец, както и веднага ще разбирате какви са последиците за света на играта след кончината му.
Коренно различни битки
Време е да обърнем внимание и на основната разлика, която реално осмисля съществуването на играта като отделна такава и поне за мен доказва колко гениален и смел човек е Миязаки (ако не беше, просто щеше да се придържа към вече изпитаната формула).
Битките в играта са абсолютно различни. Тук уменията, придобити в предишните игри, не само не помагат, ами направо пречат. Започваме с това, че на пръв поглед разнообразието е сведено до минимум. Имате една катана и… това е. Към нея прибавяме малко tool-ове, малко item-и за консумация и дотук. Бедна работа, ще си каже всеки.
Като започнат битките се оказва, че опитните Soulsborne играчи ядем бой… бая. Перфектното доджване не съществува тук. Различните атаки изискват различна реакция, а не просто додж в определена посока. При някои атаки може и да проработи, при други трябва да се скача, трети просто трябва да бъдат блокирани. Реално механиката на битките е изключително богата и въпреки липсата на разнообразие в оръжията, всяка битка би могла да бъде изиграна по много разнообразни начини и с различен набор и комбиниране на умения. Има дори противници, които си променят ударите в движение, по средата на атаката, според това, което правим. Това е нещо, което не помня някога да съм виждал в Soulsborne.
Повечето от противниците имат много HP и номерът не е да им го източим, а да им свалим позата (posture bar). Това е механика, която ни позволява да напълним въпросния бар на противника с наши удари и перфектни блокове. след което да забием директно катаната си в гърлото му, без значение дали сме отнели всичките му жизнени точки. Самите ние също имаме поза. За щастие ако ни я напълнят не умираме моментално, но получаваме нещо като зашеметяване за някакъв минимален период от време. Така че ако противника е по средата на комбо, твърде вероятно е все пак да хвърлим топа.
Shadows die twice – ама наистина
Понеже „сенките умират по 2 пъти“, смъртта не означава непременно,че приключваме. Ако ни е за първи път в битката, можем да се регенерираме на 50% кръв и да продължим оттам, докъдето сме стигнали. Тази механика ни позволява да сме още по-агресивни, понеже докато не получим първата си смърт знаем, че имаме право на поне една фатална грешка. По-напред в играта дори ще имаме възможности за няколко прераждания на битка.
Не мога да не кажа няколко думи и за самите босове, защото те са солта и пипера на игрите, за които говорим. Разнообразието между тях е доста голямо и изисква тотално разичен подход и тактика. Повечето изискват да сме свикнали с дефлектването и контраатакуването, но има и такива, които изискват точно обратното – да ги бием все едно сме в Bloodborne. Най-често такива, които ни „натоварват“ с някакъв страничен елемент като огън, отрова, или пък терор (аналог на curse) и сътветно това ни пречи през цялото време да държим близка дистанция.
Също така трябва да се отбележи, че ако включим и мини босовете, този тип врагове в играта са наистина много, което е чудесно за тези от нас, които обичат бос битките.
Мисля, че дотук не споменах нито веднъж дали играта ми харесва, по-скоро се опитах да опиша какво може да очакват от нея тези, които още не са я започнали.
Sekiro и Soulsborne – Заключение
Та за финал ще напиша, че за мен играта е шедьовър и си заслужава напълно и времето, и парите отделени за нея. Бих посъветвал всеки фен на Dark Souls и Bloodborne да се мята с двата крака напред. Останалите геймъри ги съветвам същото, стига да могат да понесат, че се умира постоянно, защото всъщност за мен именно този опит беше най-ценното нещо, което пренесох от Soulsborne.
Интересно ми е и какво е мнението на хората, които вече са изиграли Sekiro. Може да го споделите като коментар тук или в нашата Facebook група, където заедно да коментираме предимствата и недостатъците на заглавието от FROM Software. За повече Souls-like съдържание може да се абонирате за моя Youtube канал, както и да харесате страницата ми във Facebook.
