Пришълецът: Завет – ревю

Нека започна с това, че няма как да правя ревю на „Пришълецът: Завет“, без да спомена „Прометей„. Прометей беше много красив филм с добри идеи, който – логично или не, остана нехаресан и от критика, и от фенове. Ридли Скот беше заявил, че е слушал какво не са харесали хората, съответно е решил да им даде това, което искат. И точно това трябваше да бъде „Пришълецът: Завет“ – нещо, което искат хората. Да, ама…

Без да ви мотая особено, ще ви кажа следното. И двата филма щяха да са много по-добри, ако не бяха обвързани с вселената на Пришълеца. Ако Скот беше направил Прометей и беше казал – това е моята спейс драма, в която ще си говорим за това откъде идват хората и колко сме депресирани и комплексирани, знаейки кой и защо ни е създал, щеше да е супер. Ама бай Ридли каза – не, това ще е филм за Пришълеца, който ще покаже откъде тръгва всичко.

И същата история ни посрещна и с „Пришълецът: Завет“. Ако този филм се казваше „Прометей 2: Възход“ или нещо такова (бях измислил сума варианти, които ползват имената на новите филми за Планетата на Маймуните, ама ги забравих, като седнах да пиша) и ако изведнъж виждаме как има пришълци, ако те бяха оставени за финала – филмът щеше да се приеме в пъти, пъти по-добре.

Но не би! Ридли реши още от самото начало да ни зарибява как това са филми за пришълци. Може би с цел да накара хората да ги гледат, или да предизвика шум около тях, кой знае. Вероятно с годините вече е поизперкал малко и не се интересува колко е добър даден сценарий, стига да може да направи красив филм. Но и „Прометей“, и „Пришълецът: Завет“ са филми само и единствено за Дейвид и за отношенията на създател/създание, пречупени през призмата на един андроид – социопат.

Може би сега е ред да ви кажа малко за историята във филма, но аз няма да го направя. Ще ви кажа вместо това какво ми хареса и какво не ми хареса, както и някои мои лични наблюдения, които ще засегнат самата история, без да влизам в подробности.

Персонажите в голямата си част са слабо развити и доста плоски, но това може да се очаква, тъй като ние си знаем, че голяма част от тях ще умрат бързо-бързо. Голям минус за мен е фактът, че изрязаха сцената с вечерята, преди да заспят криосън, понеже тя е доста добра и ни дава малко повече информация кой кой е, защо е там и за какво се бори. Вместо нея, имаме забързано представяне на точно двама персонажи – Даниелс, главната героиня, и Оръм, заместник-капитана, бързо повишен в капитан.

Даниелс, изиграна от Катерин Уотърстон, трябваше да е „новата Рипли“ и може и да се справя добре с екшъна, ама за да съм честен, няма го онова излъчване на Рипли – нито агресията, нито сексапила. Самата актриса се справи доста по-добре като аврор във „Фантастичните животни и къде да ги намерим“, отколкото като космическа екшън звезда.

Оръм, който се играе от Били Кръдъп, е мааалко по-интересен като образ. Той е вярващият в групата, очевидно ядосан, че не е капитан, но с точно 0 (нула) харизма сред екипажа – хич не го взимат на сериозно останалите. Той пък започва да се старае все повече и повече да им се докаже и да покаже, че неговата вяра не е спънка и като резултат – именно той е причината да кацнат на планетата, която ще се окаже крайна дестинация за голяма част от екипажа.

Във филма също е и Дани Макбрайд, който нямам идея защо е кастнат там, понеже досега не помня да е имал и една сериозна роля. Не преиграва, не пречи, не се прави на тотален несериозен гъз, което са всички други негови роли. Споменавам го само защото очаквах да не му се получи ролята. Е, справи се човекът.

Освен тях, на кораба е и Уолтър, модел андроид – наследник на Дейвид, отново изигран от Майкъл Фасбендър. Същият този Фасбендър поема ролята и на Дейвид, при което се справя чудесно. Страхотно. Писана е за него тази роля. Дано повече не залита към глупости като „Орденът на Асасините“, ами да види за още роли на роботи и андроиди.

Във филма имаше определено глупави моменти, като героите, които се хлъзгаха на една локва кръв като на ледена пързалка, при което хората около мен почнаха да се смеят – това определено не беше търсеният от филма ефект. Сцената с космическата товарителница също никак не ми допадна, както и финалът в товарния отсек на кораба, когато пришълецът се замота в едни мрежи, което беше просто нелепо. Моментите, в които виждаме нещата от гледната точка на пришълеца, също ми бяха доста слаби и не ми харесаха. Дали защото беше муден или нещо, просто ме подразниха. Когато една игра от 1999 година го прави по-добре, значи има проблеми.

Имаше и малко проблеми с други сцени, но те бяха минимални – няма да тръгна да се заяждам заради откровени безумия, като при „Прометей“.

Също имаше и много добри моменти, които ми харесаха сами по себе си. „Разговорът“ на Дейвид и неоморфа, всеки един момент между Дейвид и Уолтър, особено когато цитира Ozymandias на Пърси Шели. Или когато го учи на флейта, с тънките хомоеротични нотки – i’ll do the fingering. Ами последните му кадри, как влиза в залата с ембрионите под звуците на „Залезът на боговете“ на Вагнер?

/offtopic – вижте тази статия в cracked, за да научите повече за тази поема, струва си. Ташакът в цялата работа е, че Шели я е написал като състезание с друг пoeт, за да видят кой по-добре ще се справи, след като прочели един гръцки историк./

Или раждането на ксеноморфа (или както там според канона е този модел). Дейвид разперва ръце и малката гнида и тя разперва ръцe. Ебаси якото.

Проснатото тяло на Елизабет, от което Дейвид бавно е извадил органите, за да ги изучава и тества. Рисунките на животни и просто фейсхъгъри по стените, бяха силна част от декора.

Някои хора доста се издразниха от факта, че според „Пришълецът: Завет“ Дейвид е създател на ксеноморфа. На мен това никак не ми пречи, понеже смятам, че това е съвсем отделна история и тя няма нищо общо с другите филми от вселената.

Ако сте очаквали, че „Пришълецът: Завет“ ще е хорър филм, то той е далеч от това. В нито един момент няма онова усещане за страх, нито у актьорите, нито у хората. Има моменти на насилие и кръв, но те са отново доста по-малко, отколкото в другите филми по темата. Ако пък сте си мислили, че това може да е екшън филм, то той отново не е. Екшън сцени има, но те са малко и не са нещо, което ще ви залепи/отлепи от седалката. Това, подобно на „Прометей“, е още една космическа драма, този път с малко кръв и извънземни.

Като цяло, „Пришълецът: Завет“ заедно с „Прометей“ са един вид мек рибуут на цялата вселена за пришълците, колкото и да твърди Скот, че прави нещо друго. Ако го приемете по този начин, то тогава има голям шанс тези филми да ви харесат. Да, Ридли Скот може да навърже идващите филми за пришълците с оригинала си, но това ще е явна грешка. Просто трябва да завърши историята на Дейвид, за да видим възхода и падението на най-добре изиграния Андроид в киното.