Погребалните практики на човека вредят на природата

Човешкият род е най-големият вредител и експлоататор на планетата. Това не е някаква новина, а тъжна констатация, за която малко хора си дават ясна сметка.

Като се започне от наглед безобидните дезодоранти и ароматизатори, които ползваме ежедневно, през производството на дрехи и хартия, та до индустриалния ни прогрес – всичко е за сметка на околната среда. Не стига, че тровим света, докато сме живи, ами се оказва, че дори смед смъртта си продължаваме да го правим.

Как погребалните практики влияят на природата?

Докато мъртвите тела се разлагат, те отделят в почвата различни химични елементи. Някои от тях са важни хранителни вещества, като желязо, цинк, сяра, калций и фосфор. Други, като живака в зъбните пломби, тровят почвата.

Погребалните практики, които прилагаме от хилядолетия, всъщност водят до пренасищане на почвата с различни химически елементи. Те се концентрират в гробищата, влияейки негативно на почвения баланс.

До това заключение достигат група учени, които провеждат проучване за анализ на химикалите в гробищната почва и в почвата на специалните градини, където се разпръсква прахта след кремация. За целта те използват рентгенова флуоресцентна спектроскопия.

Учените определят и теоретичното въздействие на древната погребална практика екскарнация върху природата, използвайки трупове на животни. При нея мъртвите тела се оставят на открито, докато плътта се отдели от костите.

И в трите вида погребални практики е установена значително по-висока концентрация на химични вещества в почвата, отколкото в съседни райони.

„Това, което правим днес с нашите мъртъвци, ще засегне околната среда за много дълго време“,

казва Ладислав Шмейда от Чешкия университет за природни науки, цитиран от „Франс прес“. Проблемът ще се задълбочава все повече, тъй като човечеството расте с бързи темпове и съответно много хора умират и биват погребвани, заяви още ученият при представяне на изследването във Виена.

Шмейда дори „прекрачва“ табуто, свързано с неприкосновеността на човешкото тяло и почитта към мъртвите, като споделя, че човешките останки биха били по-полезни за природата, ако не се обособяват в гробища. Подобно на животинските трупове, и човешките биха обогатявали почвата равномерно, ако няма гробища. Така химичните съставки ще се усвоят и ще се влеят в животворния природен кръговрат.

С това проучване обществото ще трябва да преосмисли настоящите погребални практики и да потърси нови, по-екологични начини за почитане на мъртвите.