Technology.bg Светът на технологиите
Първият сезон на Orwell, за който си говорихме тук, беше изключително приятна изненада за мнозина. Включително и аз не очаквах еднообразното прехвърляне на data chunks и тромаво „подслушване“ на разговори в „реално време“ да създадат някакво кой знае какво гейминг преживяване. Факт е обаче, че сгреших. Orwell: Keeping an Eye On You успя наистина да ме накара да се почувствам сякаш държа нечия съдба в ръцете си, а решенията ми и техните последствия са истински и трайни. Дали наскоро излезлият втори сезон – Ignorance is Strength, успява да надмине предшественика си? Нека видим.
Съдържание
Обстоятелствата
Действието в Ignorance is Strength се развива паралелно със събитията от първите три епизода от първи сезон. Но с изключение на няколко допирни точки, фокусът ви ще бъде върху изцяло различно разследване. Всичко започва с подслушан телефонен разговор, в който бежанецът, станал блогър, Raban Vhart разговаря със стар познайник – настоящ информант за Нацията. Той го заплашва да разруши прикритието му и да разкрие някои грозни истини за гражданската война в родната им Parges.
Като нов агент на тайната правителствена организация под кодово название Офиса, вашата задача ще е да поемете контрол над ситуацията и да спрете изтичането на информация. Както и в първи сезон, ще можете да направите това, като малко по малко изградите профилите на своите заподозрени, безсрамно надничайки в личния им живот.
Къде успявa Ignorance is Strength?
Любопитна новост в Ignorance is Strength е, че постъпването ви в Офиса всъщност е предшествано от попълването на анкета, с която кандидатствате за него. Част от анкетата, типично по Orwell-ски, ще ви накара да се вгледате в себе си и да се позамислите. В този етап ще можете да изберете настоящ Orwell агент, с когото да си „партнирате“. Или с други думи – профил от първия сезон, спрямо който да се синхронизират събитията.
В по-голямата си степен геймплеят в Ignorance is Strength остава непроменен от предния сезон. Любопитна новост е възможността да използвате data chunks, качени в системата на Orwell като ключови думи в редица търсачки из сайтове и системи. Подаването на правилен data chunk в определена търсачка ще отключва нови документи и друга информация, с които да си послужите.
Друг интересен нов аспект е времето за качване на информация в Orwell. Всеки data chunk отнема 10 минути (игрово време), което подчертава значението на това да подавате в системата само релевантна информация. Това, в комбинация със самостоятелно развиващите се събития, както и новоизскачащи постове в социални мрежи, успява да вдъхне известна доза реализъм в процеса на разследването. Също така го прави част от потока на времето, за разлика от сравнително статичното му състояние в първи сезон.
Сбъдната мечта за много фенове са и озвучените телефонни разговори, които сега вече наистина ще можете да подслушвате. Както и преди, писмен запис от тях ще остане на ваше разположение и след края им, в случай че все пак решите да впишете информация, която първоначално ви се е сторила маловажна. Самото озвучаване е на ниво, като актьорите ще успеят да ви убедят в емоциите на своите персонажи.
В Orwell-ския си арсенал имате и нова играчка – Influencer. Безмилостна пропагандна машина за фалшиви новини, която ще вземе истината, ще я преоблече в нов контекст и ще я постави в такава светлина, че и родната ѝ майка няма да я познае. След това тази нова истина ще заживее свой собствен живот в социалните мрежи, внимателно насочвайки публичните мнения в посока, угодна за вас.
Къде можеше да се постарае малко повече?
Orwell: Keeping an Eye On You вдигна летвата доста високо за потенциалните си продължения. Но макар всички новости в играта да са позитивни промени, нещо просто не им достига. Например новата механика за събиране на информация с търсачките успя да ми донесе колкото моменти на радост и абсолютна вяра в следователските ми умения, толкова и моменти на отчаяние, когато единствената ми надежда да напредна в играта висеше върху намирането на кой точно data chunk в коя точно търсачка трябва да бъде въведен. Е, това, предполагам, можем да го пишем и на невнимателно четене или недостатъчно остър следователски нюх.
Системата за напредване на работния ден с всеки качен data chunk успя да реализира потенциала си единствено във втори епизод, където трябва да намерим определена информация, преди Raban да успее да публикува поредната си тирада против Нацията. През другите два епизода можете да качите всички съществуващи data chunk-ове, ако искате без това по някакъв начин да повлияе върху играта ви. Е, може и да разчитате на спорадичното мъмрене от страна на вашата шефка – Ampleford, че ѝ губите времето. А говорейки за време, трябва да споменем – този сезон е и значително по-кратък от предния, простирайки се на площ от едва 3 епизода, всеки от които не по-дълъг от около час.
Още една пропусната възможност е именно Influencer. За сметка на всички пръсти, които трейлърът за обявяването на играта посочи към фалшивите новини, достъп до печатарската машина за фалшиви новини получаваме едва в трети епизод. А употребата му, макар и ефектна, е крайно лимитирана.
Достоен наследник или не?
Ignorance is Strength определено ми хареса. И в този сезон успях да намеря множество моменти, които ме накараха да спра и да помисля внимателно, преди да направя даден избор. Но пък и не мога с ръка на сърце да кажа, че Osmotic Studios оправдаха очакванията ми.
В ръцете ни отново са поставени човешки съдби, а фалшивите новини и дискредитирането на неудобни публични лица са повече от релевантни за реалността ни. След първи епизод обаче залозите сякаш рязко спадат в сравнение с първи сезон. Където преди от нас се очакваше да предотвратим терористичен акт и да елиминираме или пощадим извършителя му, сега пред нас се поставя проста и ясна задача – да разрушим живота на човек с помощта на интернет.
Не че рушенето на животи не е сериозна работа, но Raban, макар и на прав път в обвиненията си срещу Нацията, в нито един момент от играта не успя да ме убеди в каузата си. И докато аз самият също може и да не съм съгласен с политиките на Нацията и това, което Офисът ме кара да правя, за разлика от първи сезон, тук мога единствено да работя в техен интерес. Това за мен е и най-големият недостатък на Ignorance is Strength.
Почти тематично, самият край на играта също бледнее пред колегата си от Keeping an Eye On You. Без да ви развалям изненадата, ще кажа само, че този път миговете, след като пуснах мишката, бяха изпълнени не с експлозия в мозъка ми, а с мълчанието, последвало въпроса: „Това ли беше?“.
Ако не сте играли Orwell: Keeping an Eye On You и нямате нищо против игри с повечко текст, горещо ви я препоръчвам. Ако сте я играли, но все още се чудите дали да продължите с Orwell: Ignorance is Strength, моят съвет е – направете го, но изчакайте някое намаление. Игрите можете да намерите по всички големи дигитални платформи.
