Начало / Кино и TV / Най-добрите B-Movies – толкова лоши, че чак са добри
Най-добрите B-Movies

Най-добрите B-Movies – толкова лоши, че чак са добри

Малко познат любопитен факт от света на киното е, че хубавото се прави с много пари – за добри актьори, техника, екип, декор, локации и какво ли още не. Филмите, които не разполагат с нормален бюджет, са приели името B-Movies – втора ръка продукции, които имат своята класа. Някои са се превърнали в класики, други ни показват, че и група приятели могат да направят качествен филм, трети започват цели тенденции.

Нощта на живите мъртви (Ромеро, 1968)

Колко по-скучен би бил светът днес, ако ежедневно не пресмятахме рисковете от зомби заплаха. Z-Day изглежда неминуем с всичките игри, филми и сериали на тази тематика. Нашите наивни родители обаче не са били наясно с опасността, докато не се появява Нощта на Ромеро. Думата „зомби“ не е била позната в поп-културата до ’68-ма, докато не се появява филмът, в който къща на хълма е нападната от жители на близкото гробище.

Съспенс, драма, предателство и философски въпроси съпътстват класиката, която стартира огромния тренд за зомби заплахата. Първият сблъсък с ходещите мъртви, каквито ги познаваме днес, се случва на евтина кинолента за смешен бюджет. Не очаквайте да видите как Екпън Рик пробожда десетки гърмящи глави с брадвичка. По-скоро хора, бутащи се с дъски… но си имат своя черен, който се жертва за каузата.

Последвалите 80-тарски продължения и римейк си остават знакови за B жанра.

Светкавици (Андрич, 2001)

Докато в нашата мила родина с помощта на държавния бюджет се снимаха замислени физиономии на фона на селски дъжд, Сърбия под бомбите разказва истинските истории. „Светкавици“ (на сръбски – Munje) показва един ден на тийновете от края на 90-те, които записват гръм и бяс на касетки, ходят по партита и търсят бюджет за сериозни проекти. Няма как всеки зрител на повече от 15 години да не забележи поне няколко типажа от своето детство и да не се разпознае в близка до родната действителност.

Филмът е сниман за почти никакви пари, с шепа приятели, най-вероятно от белградския НАТФИЗ и група натуршчици за главни роли. Но не очаквайте Кустурица – етно тематиката е далеч от жанра на „Светкавици“. Пипнати майсторски кадри, завъртяна история с прекрасен монтаж са едни от качествата на филма, което кара и непознатите ни актьори да играят и изглеждат като сериозни професионалисти със свой чар.

Няколко години по-късно излиза и „Когато порасна, ще стана Кенгуру“, друг шедьовър със същите лица, в различни роли за нещата от живота.

Черeн Динамит (Сандърс, 2009)

В САЩ, малко след сегрегацията, започва времето на „blaxploitation“-a. Черните актьори вече не са единствено благородни жертви и други поводи за съжаление, а главни герои в екшън филми, за които „наивни“ е наистина слаба дума. Ефектите, бюджетът и актьорските изпълнения карат кунг-фу филмите и Боливуд да изглеждат като блокбастъри. „Черният динамит“ е директно вдъхновен от тази бляскава епоха на треторазрядното кино. Кино, познато от клиповете на ODB и фалшивите трейлъри на Тарантино.

Истината е, че макар да не са били нужни особено средства за този игрален паметник на една ужасна естетика, те все пак са отделени. „Черният динамит“ е изпълнен перфектно и като безумен сценарий, и като нарочно наивна игра и моменти, и като класически камера и монтаж. Филмът е зарибяващ и интересен, забавен по свой удивителен начин, който показва ясно чара както на всички „blaxploitation“ заглавия, така и на огромната колекция от евтино американско екшън кино.

Създателите му, заедно с голяма част от актьорите, продължават делото с вече два сезона на анимация за черното минало със същото име, която може само да бъде препоръчана и хвалена.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Михаил Иванов