Повечето неврони се създават още в ембрионално развитие. Затова след раждането организмът ни не разполага с тяхно „резервно копие“
Невронът е основна градивна единица на нервната система. Тя получава и предава информация чрез електрически и химически сигнали. Тялото на неврона е звездовидно и в него се намира клетъчното ядро. Около него се намират множество къси израстъци, наречени дентрити. Те приемат сигналите от други нервни клетки. Тялото на неврона има и един дълъг израстък, наречен аксон. Той може да достигне дължина от 1 милиметър и служи за предаване на сигналите към други неврони. Краищата на разклоненията се намират върху синапси. Чрез тях става предаването на сигналите към другите нервни клетки. Някои неврони могат да предават информационни сигнали и директно в кръвоносната система.
В човешкия организъм има около 86 милиарда нервни клетки и още толкова невроганглиеви клетки. Те образуват сложни невронни структури.
Вижте още: Учени имплантираха в маймуни гена ARHGAP11B, който ни е превърнал в хора
В момента учените смятат, че продължителността на живота на невронните клетки се определя от въздействието на външни на тялото ни сили. Екип от специалисти по биомедицински науки, ръководен от Sika Zheng от Калифорнийския университет, ни поднася любопитни факти от свое изследване. Учените твърдят, че продължителността на живот на невроните не е свързана с външни фактори, а напротив – закодирана е още при формирането им.
Изследването е открило специален механизъм, който се задейства още при формирането на дадени неврони и цели да намали апоптозата.
Апоптоза е процес на програмирана клетъчна смърт. Нейните биохимични процеси водят до фрагментация на ДНК, промени в клетъчната мембрана и други необратими промени, несъвместими с нормалното функциониране и оцеляване на клетката.
Микро екзони спират апоптозата на неврони
Когато механизмът, предпазващ от апоптоза, спре да работи, мозъкът ни умира, а с него – и ние.
Централно място в изследването на ключовия механизъм е малка част от генетичния код в гена Bak1, чиято активация отключва апоптозата. Bak1 бива изключен, когато към генетичния му код се добави микро екзон. Екзоните са кодове, които замаскират информационната РНК.
„Повечето невронни клетки лесно активират апоптоза в отговор на вътрешен и външен стрес. Но тази програма за клетъчно самоубийство трябва да бъде задържана неактивна, колкото се може повече, така че невроните ни да живеят дълги години.“
Екипът на Zheng успява да идентифицира микро екзона на Bak1 по време на мащабен анализ на експресионни данни от човешки тъкани и мозъци и такива на мишки. Учените сравняват невронните тъкани с тъкани, които не са невронни както при мишки, така и при хора. Целта е да се изолират специфични за невроните екзони. Изследователите установяват, че още при раждането си невроните активират защита за намаляване на чувствителността им към апоптоза, като рискът от нея намалява по време на развитието им.
„Ние демонстрираме как се трансформират неврони, как регулират смъртта на клетките, докато се развиват. Крайната им цел е да осигурят своето дълголетие, необходимо за поддържане целостта на невронните вериги, свързани с фунционирането на мозъка.“
Следващата стъпка пред екипа на Zheng е да научи дали идентифицираният механизъм се задейства при невродегенеративни заболявания и наранявания, които са честа причина за смъртта на невронните клетки.
За повече новости и интересни факти от света на науката и технологиите, присъединете се към нашата група във Facebook – Технологичното общество на България, където интересните дискусии и взаимопомощта са ни ежедневие.