Technology.bg Светът на технологиите
Първоначално трябва да си призная, че не подходих с високи очаквания към „Хемлок Гроув“. Хареса ми резюмето му, та реших да си го изтегля. По принцип никога не съм харесвал сериали за свръхестествени същества в сегашния свят от типа на True blood, The vampire diaries, The walking dead. Но честно казано, този сериал не е от тяхната категория. Поне не съвсем. В него има повече от просто вампири, върколаци и странни явления. Има задълбочаване на персонажите, ставаме свидетели на развитие или падение у тях. Те са по-скоро хора с чудовищна страна, а не обратното. Всъщност самата история се върти около героите, а не заради тях.
Неусетно стигнах до края на първи сезон, но всичко все още изглеждаше логично, а сюжетът ме изненадваше приятно с различни обрати и решения, които не бях предвидил. Вторият сезон също не беше грешка, а има и трети. И до тук. Толкоз’. Само три сезона! За разлика от доста други продукции от САЩ, тук не са прекалили с епизодите и разтеглянето на действието. Всеки епизод е средно по 53 минути.
Съдържание
Сюжет
Сериалът, който носи жанровите характеристики на хорър, мистерия и трилър, започва с убийството на момиче от гимназията в Хемлок Гроув – малък град някъде в САЩ. Всички са потресени от неочакваното брутално нападение. Още повече че момичето не е имало лоша репутация или врагове.
Това събитие някак странно съвпада с идването в града на един странен младеж. Питър Руманцек и майка му пътуват доста из страната и обикновено не се задържат за дълго време където и да било. Родът им идва от Румъния, но голяма част от роднините са се преместили в Америка. Питър няма приятели, постоянно се мести от една гимназия в друга и логично, навсякъде е аутсайдер. В Хемлок Гроув също е така – никой от града не харесва мълчаливото момче от цигански произход. Още от началото всички го набеждават за извършител на убийството и гледат да странят от него. Той просто носи аурата на особняк.
Хемлок обаче си има и други странни птици – фамилията Годфри. Собственици на огромен парцел земя със сгради и бивша стоманолеярска империя в покрайнините на градчето, Годфри са типичните сноби. Те имат много пари, живеят в собствено имение и изглежда, са взели страха на всички. Най-проблемен в семейството е Роман – младежът, чийто отдавна починал баща е основателят на „Бялата кула” (небостъргач-лаборатория с неясна дейност). Роман е нахакан, безпардонен и прави каквото си поиска, защото никой не смее да му се противопостави. Местната полиция отдавна го следи, но няма как да предприеме каквито и да било действия, макар да го смята за замесен в убийството на момичето. Но дори този, на пръв поглед коравосърдечен, богаташ си има и друга страна – той е готов на всичко за сестра си Шели. Тя е обект на подигравки заради гигантския си ръст и обезобразените си лице и ръце. Освен това е и няма. В гимназията или я сочат с пръст, или я отбягват. Освен с брат си, тя е близка само с чичо си Норман, който е любовник на майката на Роман и Шели – Оливия (пресметлива и безскрупулна манипулаторка). Другият довереник на богаташката дъщеря е Прайс (докторът, който управлява вътрешната дейност на „Бялата кула”).
Срещнали се случайно на мястото на престъплението и принудени от обстоятелствата да потърсят заедно извършителя, Роман и Питър ще се наложи да разкрият свои качества, пазени в тайна – Роман е упир (същество, дарено с вечен живот, сериозни регенеративни способности и известно влияние над човешката воля, като от време на време получава видения, но за да живее, му трябва кръв; абе, с други думи си е по-извъртяна форма на вампир), а Питър е върколак (нужно ли е да разкривам повече?!). Но дали двамата са достатъчно силни, за да се изправят срещу неизвестния убиец? И дали скритите им зложелатели и умението им да си създават проблеми, няма да се окажат прекалено голямо препятствие за мисията им?
Трейлър:
Как и защо ме грабна Хемлок Гроув?
Да се разровим из детайлите, защото те са много важни за мнението ни за даден сериал. Налице е една приятна и изпипана ретро атмосфера. Тук имам предвид буквално „ретро усещане”. За тази цел на помощ са извикани по-меките пастелни цветове, липсата на крещящи ефекти, а мебелировката и музиката също са някак пригодени като за продукция с дъх на 70-те. Лек, стилен и приятен фон за действие, което се развива през 21-ви век. Като цяло, тук няма от какво да се оплачем, „Хемлок Гроув” си е направен с вкус.
Трябва да отбележа и това, че ефектите не са излишни или преекспонирани. Не се залага на тях да изострят вниманието ни към екрана. Това е изцяло в духа на споменатия ретро стил. Важна е историята, а не толкова колко експлозии, стрелби и гонитби с коли ще видим на сезон. Все пак обаче те са там и не са за подценяване.
Актьорската игра е на добро ниво. Дори мога да кажа, че Бил Скарсгард (в ролята на Роман Годфри) прави едно невероятно екранно представяне. Успява да влезе в кожата на своя образ. Арън Дъглас (шериф Суорн), Фамке Янсен (Оливия Годфри), Ландън Либуарон (Питър Руманцек), Дъгрей Скот (д-р Норман Годфри), Маделейн Мартин (Шели) и Жоел Де Ла Фуенте (д-р Прайс) също получават положителни оценки за актьорските си изяви и печелят само дивиденти от участието си. Общо взето, „Хемлок Гроув” залага на малко по-непопулярни лица, но може би от това идва голяма част от чара на самите персонажи. Отговорник за лентата е Илай Рот – талантлив продуцент и режисьор, вдъхновен от работата на Ридли Скот. Към екипа няма никакви забележки.
Сборът от всичко това прави един нетрадиционен за жанра си сериал, който си заслужава минутите взиране в екрана!
Награди:
„Хемлок Гроув” е номиниран за:
- Primetime Emmy Awards (саундтрак и визуални ефекти)
- Fangoria Chainsaw Awards (най-добра поддържаща актриса в сериал – Маделейн Мартин)
- Visual Effects Society Awards и Young Artist Awards.
Защо да заложим на Хемлок Гроув?
– добра история, подкрепена с отлично изградени герои;
– няколко сюжетни линии, които ни показват персонажите под различни ъгли;
– силна актьорска игра;
– приятна ретро атмосфера;
– само три сезона;
– всеки епизод развива историята и не е излишен;
– чудесно подбран саундтрак.
