For Honor – пълно ревю на играта

For Honor – за кръв, чест и изпочупена периферия

„Внимателно прокарах пръст по острието на меча си и със задоволство открих, че е по-остър от бръснач. Един войн е толкова добър, колкото е добро оръжието му, а аз трябваше да бъда добър. Това е основното правило в изкуството на войната – побеждаваш или се превръщаш в пир за враните. Няма трета опция. Въпреки че…
Може би имаше друг начин? Може би всички ние можехме да живеем в мир, рамо до рамо, борейки се срещу несгодите, управлявайки правилно ресурсите на унищожения ни свят? Може би…

Поклатих глава. Подобни мисли са слабост. Те водят до съмнение, съмнението води до страх, а страхът рано или късно те убива. Трябваше да бъда силен, защото утре ме чакаше нова битка. За слава. За ресурси. За чест.“

След това кратко и като цяло – ненужно лирическо встъпление, нека започнем сериозно с ревюто на най-новата AAA игра от Ubisoft – посветената на рицарството и битките с хладно оръжие For Honor. Още с излизането на първия трейлър в края на 2015-та, масово геймърите се качиха на високоскоростния hype train, а критиците в световен мащаб започнаха да изказват мрачни съмнения. В крайна сметка това води до въпроса – добра игра ли е For Honor или е поредният експеримент на навлязлото в блатото на повтаряемостта и клишето гейм студио.

 

Single Player

По-горе споменах рицарство, но всъщност рицарите са само една от трите враждуващи фракции в For Honor, заедно със страховитите викинги и мистериозните самураи. Както може и да се очаква, всяка една от трите фракции има своя кампания, разделена на множество кратки мисии.

Първата кампания е рицарската, разказваща историята през погледа на всеки от наличните за рицарите класове. Оставяйки настрана почти липсващата история, тази кампания служи като един много добър туториъл за играта, запознаващ ви със системата за битка Art of Battle.

Странно, но колкото и да са линейни и предсказуеми, тези кампании носят наслада – било то заради режисираните по холивудски битки, било то заради чистото удоволствие да наритате няколкостотин вражески войници и боса, стоящ зад тях. Относно противниците – ако сте играли която и да е част на Samurai Warrios, Dynasty Warrios и подобни, то сте перфектно подготвен за това, което ви очаква. Ако не сте – нормалните вражески войници са почти безпомощни, създадени изцяло за да ги разхвърляте наоколо като сламки с всеки замах на могъщите си оръжия. Тук-там се срещат мини босове, една идея по-сложни като противници, но все пак пренебрежимо лесни и накрая – истински босове, интересни като механики и използващи иначе недостъпни в играта трикове.

Трябва да се отбележи, че в течение на  кампанията героят ви трупа опит, качва нива, с които отваря нови умения, ресурси, с които се отварят нови герои и опции за костюмизация. Друга интересна част от сингъл мисиите в For Honor са бонусите за събиране – observables и breakable. Всеки път, когато откриете някой от първите, разказвач ви запознава с малка част от историята на играта и света, в който се развива, а breakable предметите, както името им подсказва – разрушавайки ги, печелите бонус стомана на края на мисията.

 

Art of Battle

Да се върнем към бойната система – без да преувеличавам, Art of Battle е най-комплексната бойна система, която съм виждал в екшън игра, приближаваща се до това, което виждаме във fighter заглавия от ранга на Tekken и Mortal Kombat. Отскоци, париране на удари, блокове, разбиване на блокове, бързи и бавни атаки, които могат да се подреждат в разнообразни combo системи и различни видове екзекуции. Имайте предвид, че повечето противници използват лесни за предвиждане серии и подходи. Бъдете непредсказуеми, поиграйте си с психиката им и вече наполовина сте спечелили.

Като добавим факта, че дванадесетте налични класа са напълно различни, това да усвоите всяка тайна на Art of Battle, определено ще ви отнеме доста време.

https://www.youtube.com/watch?v=YDUVGeeOG5E

Multiplayer

Нека си дойдем на думата, това е главната причина за съществуването на For Honor. Подобно на други игри в жанра (които май се изчерпват с Chivalry и War of the roses) и тук имаме различни класове, всеки със собствените си оръжия и тактики. Няма да навлизам в подробности за всеки от класовете, но като цяло всяка фракция има по един Vanguard (средна работа във всичко, подходящи за нови играчи), един Heavy (бавен и тежък, но със здрава броня и нанасящ унищожителни удари), Assassin (бърз и мобилен, но също така доста крехък) и Hybrid (специализиран, използващ оръжия с по-дълъг обхват от останалите).

Освен по тези показатели, героите доста се различават и като стил. За пример Shugoki, тежкият герой на самураите, е по-бавен от костенурка инвалид, но пък ударите му са мощни и два-три са достатъчни, за да приключите „спора“. Peacekeeper – бързият герой на рицарите, е на една плюнка живот и е напълно лишена от опцията да блокира – за сметка на това, тя може да парира, а след успешното париране да нанесе поредица от светкавични удари.

На голяма част от мултиплейър картите има допълнителни опасности – стени, покрити с шипове, пропасти, огньове. С правилната тактика те могат да бъдат полезни в битките, защото са смъртоносни. Да засилиш врага си от мост или да го нанижеш на шиповете – това е част от чара на For Honor.

 

Game modes

For Honor предлага следните мултиплейър опции, като на всяка от тях можете да се пробвате и срещу AI с цел да пробвате нов герои:

Duel – добрата стара битка 1vs1, играе се в пет рунда или докато единият противник не постигне три победи.

Brawl – 2vs2 като отново се играе до 3 от 5 рунда.

Elimination – 4vs4 с уловка – в началото на рунда всеки се бие с един противник и ако победи, може да потърси съотборниците си и да им помогне. Така, ако успеете бързо да приключите първия си противник, везната се накланя във ваша полза. Отново се играе до 3 от 5 рунда.

Skirmish – 4vs4 битка, при която всяко убийство на противник дава точки. В момента, в който единият отбор събере 1000, смъртта за противниците става перманентна, т.е. трябва да ги убиете още по веднъж, за да спечелите мача.

Dominion – 4vs4 игра със контролиране на зони по картата и събиране на точки. Отново отборът, събрал 1000 точки, трябва да убие противниците още веднъж, за да спечели (ако и двата отбора ги съберат, важи за всички). Победите в този тип карти дават точки за мета играта на For Honor.

Мета игра – точките, спечелени от Dominion мачове, се разпределят по картата, за да завладяваш чужди или защитаваш свои територии. Разделено е на рундове и сезони, като на края на всеки сезон играчите печелят награди, базирано на тяхното представяне и това на фракцията им.

 

 

Настройки на аватара

Нещата, които можете да променяте по своите герои, са наистина много – техният пол, цвят на кожата, цветовете на броните им, символите и орнаментите по тях. И докато част от тези промени са изцяло визуални, то други се отразяват на начина ви на игра. Мечът на самураите например може да бъде екипиран с различни остриета, предпазители и дръжки, като всеки от тях вдига дадени статове за сметка на други. Така с малко експерименти можете да нагодите екипировката към бойния си стил.

Можете също така да екипирате различни емоции и анимации при екзекуция, както и да избирате пасивните умения на героя си преди всяка битка. Повечето елементи се отключват с единствения ресурс в играта – стомана, който може да бъде спечелен с победи или закупен с реални пари от Ubisoft store. Но не се бойте – в никакъв случай For Honor не е pay to win игра.

 

Графика и озвучение

Колебая се какво да кажа за графиката на For Honor. От една страна, аватарите, техните движения и дребните детайли са страхотни. От друга – всичко, което ви заобикаля е безкрайно статично, а всички NPC-та са напълно и изцяло еднакви. Макар и да не мога наистина да се оплача, Ubisoft май можеха да се постараят малко повече. Това с особена сила важи за иначе красивите планински местности в зоната на викингите, в които, за жалост, дори стъпките ви не остават в снега.

Колкото до звука, нивото тук е прилично. Звуците на битката, ударите на мечове по нечия броня, писъците на ранените и заканите на японски, неизвестен скандинавски език и английски, грохотът на катапултите – създават нужната атмосфера на 100%. Играта има и саундрак, който макар и да няма шанс за топ-20 класации, е подходящ за екшъна. Voice acting-а също е на ниво.

 

For Honor!

След около 24 часа непрекъсната игра, дойде време да кажем и тежката си дума.

For Honor определено е най-доброто заглавие, посветено на PVP мултиплейъра с хладно оръжие, което някога е излизало. Многото класове, страхотната бойна система и плеядата от опции за костюмизация правят играта наистина заслужаваща си придобивка.

Все пак трябва да отбележим и няколко минуса. Сингъл кампанията е скучновата и до голяма степен – излишна. Заради своята комплексност, Art of Battle прави контролите доста сложни. Има какво да се желае и на тема графика – не е на нивото, което очакваме от AAA заглавие в 2017-та.

В крайна сметка, оценка 8 от 10.

Хайде стига писане, отивам да коля викинги…