Начало / Кино и TV / „Анабел: Сътворение“ („Annabelle: Creation“) ревю
Анабел: Сътворение

„Анабел: Сътворение“ („Annabelle: Creation“) ревю

След редица късометражни филмчета през миналата година Дейвид Ф. Сандберг направи своя дебют с чудесния хорър „Lights Out“. Признавам, че за мен това беше най-силният жанров филм през 2016 г. След това името на режисьора се свърза с продължението на първия спин офф от „The Conjuring“ вселената – „Анабел“. Новият филм трябваше да се казва „Анабел: Сътворение“ и да разказва за началото на демоничната кукла. В началото се зачудих на кого е нужно продължение на и без това доста среден филм, който с нищо не се открои от масата хоръри, появяващи се по малкия и големия екран. Реших, че Дейвид Ф. Сандберг ще си замине толкова бързо, колкото и се появи – с един силен филм и нищо запомнящо се след това. В каква заблуда се оказах само.

„Анабел: Сътворение“ разказва за група осиротели момичета, които, заедно със своята монахиня надзирателка (Стефани Сигмън), се нанасят в къщата на самотно семейство (Антъни Лапалия и Миранда Ото). Последните са загубили малката си дъщеря преди години и просто искат да чуват детски гласове, които да разсеят мрака и самотата, надвиснали над сградата и живота им.

Всичко започва чудесно и момичетата са изключително развълнувани от новия си дом. Скоро обаче странни събития поставят под въпрос сигурността и здравия разум на всички в къщата. Злото се спотайва в най-тъмните кътчета, зад заключените врати и чака удобен момент да нанесе фаталния удар. Мрачната тайна на семейство Мълинс се е завърнала и търси отплата.

Без излишни спойлери, сюжетът сам по себе си не е нещо особено, нито е кой знае колко оригинален. Макар в началото много от нещата да са покрити с мистерия и зрителите само да предполагат, в края всичко се разкрива и обяснява в по-голямата си част.

Демонът в мрака

Анабел: Сътворение

Филмът започва бавно, но без да оставя дълги периоди на спокойствие и скука за зрителя. В началото някой предмет ще се размърда, някоя врата ще се затръшне или отвори, сянка ще се скрие зад мрачен ъгъл. Сценаристите бавно показват активизирането на злото в къщата, първоначалните му плахи опити да уплаши момичетата и последвалите смели действия да открадне душите им.

Сценарият разчита на голяма доза клишета и познати похвати от други филми. Начинът им на използване обаче е това, което ги отличава. Те винаги са на правилното място, в правилния момент и страшно адекватни спрямо действието. Началните кадри наблягат повече на разфокусирани фигури на заден план, тъмна сянка, която за секунда се появява и се слива обратно с фона. Появата на зловещата кукла също не е за пренебрегване. Тя винаги се появява на най-неочакваните места и създава една нагнетяваща и потискаща атмосфера.

Като стана дума за атмосфера, не мога да не спомена всички елементи, които правят „Анабел: Сътворение“ толкова добър. Като се започне от старата голяма къща, мине се през вечно затворения в себе си и сякаш ядосан домакин, мистериозната и потайна домакиня, която не излиза от стаята си, и се стигне до всички мрачни ъгълчета, които сякаш живеят собствен живот. В даден момент може да започнете да усещате движение на места, на които такова никога не е имало. Личи си, че Сандбърг работи перфектно с тъмнината и знае как да държи зрителите на нокти през цялото време.

Музиката, за съжаление, е прекалено стандартна и едва ли някой ще я помни дълго след излизането си от киносалона. Все пак тя върши своята работа повече от чудесно. Подобно на много други филми, зрителят бива подготвен за типичен jump scare момент с усилване на звука и натрупване на напрежението. На всички е ясно, че щом мелодията заглъхне, нещо лошо ще последва. Рядко сценарият разочарова в такива моменти. Признавам си, че дори аз подскочих на няколко пъти, въпреки ясното очакване.

Засилващият страх

Анабел: Сътворение

Сандбърг въобще не се опитва да щади своите зрители, дори и при наличието на малки момичета за главни персонажи. Филмът разчита изключително много на така наречените jump scare сцени, които имат за цел да ви изненадат и уплашат рязко и крайно. Кръвта и червата са пестеливо малко (реално има само едва-две кратки сцени на разполовени тела), но въобще не се усеща липсата им.

Един от по-големите минуси на лентата е нейните персонажи. Като изключим домакините и донякъде главната героиня, останалите пет момичета (особено четири от тях), както и самата монахиня, са изцяло повърхностни и без особена тежест в който и да е момент. Предполагам, че ще е твърде странно едно сиропиталище да се състои само от едно или две деца, затова е нужно да има количество. Момичетата реално са там само за да викат и тичат панически към финала.

Разбира се, един от най-основните герои в „Анабел: Сътворение“ е демонът. Първата реална негова поява ще ви остави без дъх. Той се появява изневиделица, гласът му е подобаващо зловещ, а ефектите повече от задоволителни. Компютърната анимация тук си личи, че властва, но присъствието му не е толкова често, нито дълго, за щастие, че да “замърси” екрана и да остави дразнещо усещане.

Сандбърг и „Lights Out“

Анабел: Сътворение

Неизбежно е кратко и бързо сравнение между двата филма на режисьора. Както казах и по-горе, личи си, че Дейвид Ф. Сандбърг умее да борави перфектно с мрака. Кадрите, в които злото се спотайва в най-тъмните кътчета на къщата, са представени и изпипани чудесно и винаги гарантират затаен дъх и засилено сърцебиене. Ако това е първият ви филм на този режисьор, всичко ще е чудесно. Тези, които обаче са гледали и „Lights Out“, ще усетят вече познати похвати. Дори и леко déjà vu.

Не казвам, че Сандбърг копира моменти от предишния си филм. Просто набляга изключително много на същите елементи, същите методи и сходни плашещи сцени. Казаното няма за цел да прозвучи като критика, а по-скоро като притеснение от моя страна. Надявам се режисьорът да има какво да покаже още и уменията му да не се изчерпват с играта със светлината и скритото в мрака зло.

Не съм гледал кратките му клипчета (с изключение на „Lights Out“, който води и до пълнометражната версия), в тях може и да има повече теми и похвати. Все пак ще следя за следващия му хорър проект и ще стискам палци да представи нещо ново и разнообразно.

„Анабел: Сътворение“ – заключение

Анабел: Сътворение

Ако сте почитатели на хорър жанра, ако обичате jump scare филми и харесвате да подскачате на мястото си от време на време, подплашени от движещ се мрак и зловещи кукли, то „Анабел: Сътворение“ е точно за вас. Въпреки няколкото проблема със сценария и липсата на повече запомнящи се персонажи, лентата определено има какво да предложи. Дейвид Ф. Сандбърг умее чудесно да борави с клишетата в жанра и да ги оформя в спиращи сърцето малки инфаркти. Режисьорът създава чудесна атмосфера, която да ви държи на нокти през цялото време. Определено се издигна изключително много в личната ми класация за любими режисьори и ще следя кариерата му с интерес. Препоръчвам ви този негов филм най-искрено. Оценката ми е 8/10.

Коментирайте чрез Facebook

Мнения, критики, неточности - пишете ни, не ни жалете!

За Димитър Копарански

The oldest and strongest emotion of mankind is fear, and the oldest and strongest kind of fear is fear of the unknown. So... fear me since you don't know me!